Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 25

Здравейте на всички! Имам син на годинка и четири месеца и имам притеснения, че е от спетъра. Водихме го на психоневролог, но той отхвърли диагнозата. Ще се опитам да ви изложа нещата които за момента ме притесняват и ви моля за съвет какво да правя. Показва колко е голям, пляска с ръце , опитва се да танцува, не показва предмети, като го попитам нещо и имам чувството , че не ме разбира.
 О т командите изпълнява само спри и много рядко дава играчка. В парка отива към децата, но само да им вземе играчките и гледа да страни от тях, гледа все с пръчки да си играе, да събира нещо от земята. Няма мн добър очен контакт, но не се дразни като играем заедно. Тръшка се когато е нервен, удря си глвата където му падне, към баща си е изключително привързан, към мен изобщо. Имитира пиене от чаша и говорене по телефона. Върти се има един и същ маниер, т.е прави всичко по един и същ начин и много повтаря, например движене на врата, отваря затваря.
Благодаря ви!

babunka, доста аутистични деца (но не само те) могат да имат проблеми с това да следват наставленията на околните, т.е. да бъдат некооперативни и да отказват да изпълняват задачи, наставления. Имат нужда (поради различни причини - сензорни, емоционални, дори и това, че понякога не разбират какво точно се иска от тях) те да контролират ситуациите, за да се чувстват сигурни.

Когато това състояние в развито в силна степен се нарича Oppositional Defiant Disorder (ODD). Гугълни за него и ще ти стане по-ясно и помисли дали не виждаш нещо подобно в детето си. Ако е така, опитите ти да се налагаш и да му казваш какво, как, кога да прави би довело само до още повече фрустрации и нерви за двама ви и до нищо положително. Ефект би имало ако намериш начин да го накараш да чувства, че той контролира ситуацията и че изборите са негови. Друго - вместо императивни форма - "направи еди какво си", да обясняваш какво ще правите заедно стъпка по-стъпка (разбиването на по-малки стъпчици на по-сложни дейности пък помага доста ако фрустрациите и некооперативността на детето се дължат на неразбиране какво точно се иска от него). Това поне засега ми идва наум.

Що се отнася до агресивното му поведение. Мисля, че е много важно да започне да се работи върху това възможно най-рано - за да не се превърне в навик и автоматизирана реакция при недоволство и фрустрации или там когато реагира агресивно. Едно "не", "тайм аути", последствия  и подобни неща нямат ефект ако едно дете не знае как ДА реагира, т.е. детето трябва да бъде научено какво ДА прави. Което означава, че трябва да наблюдавате и да разберете в какви ситуации посяга и най-важното защо го прави, за да почнете да го учите на алтернативи на поведение (а и също за да се научите да избягвате подобни ситуации).  Да взема една възглавница и да налага нея е дин вариант, примерно, когато удрянето е в следствие на фрустрация. Ако удря, за да привлече внимание, може като алтернатива да се предложи хващане за ръка (в случай че детето не говори). И подобни.

samima
Ето два линка за ранна диагностика на аутизма при бебета. https://www.youtube.com/watch?v=s5SponUgbNo
https://www.m-chat.org/mchat.php
Вторият линк е на тест, който като попълниш и изпратиш, ще получиш отговор.

Ранни белези на аутизма при кърмачета и деца под 2 години

   

благодар ти Чека. тъкмо ги приспах и почвам да чета.

имам само още един въпрос. прави ми впечатление, че много от тези състояния имат силно припокриваши се (ако не идентични) симптоми. зачетох се и за Синдрома на хиперактивност с дефицит на внимание - той отговаря на 90% от изброените там симптоми, но и дума не са ни споменавали за него. такова припокриване за децата в спектъра изяснява ли се с времето или не е от толкова голямо значение кое точно състояние е,стига да са забелязани поведенческите аномалии? не виждам кой знае какво значение каква е диагнозата, но просто ми е чудно до колко точна е тя в тази възраст.

babunka,
Бих те посъветвала поне засега да не нагазваш в тези много дълбоки води. След въвеждането на DSM-5 през 2013г. (можеш да погледнеш във виртуалната библиотека какво е това) доста високо специализирани екипи от учени започнаха да работят за изясняване на припокриването/коморбидността  на двете състояние. Предишни проучвания показват ADHD при поне 30% от хората от спектъра (вкл.най-високо функциониращите), а също толкова хора с  ADHD имат аутистични черти. Все пак, детските психиатри са в състояние надеждно да разграничат двете състояния на малко по-голяма възраст на детето. Затова мисля, че не е добра идея да търсиш сама прилики/отлики между двете, а също и с ODD. По-важното е да преосмислиш ежедневното си поведение към детето. Опитай се да не казваш и още повече - да не викаш "Не-е-е!", което правят сигурно голяма част от майките на децата изобщо. Най-важното е търпението и било, каквото било във взаимоотношенията ви с детето - остави го то да ти покаже как да стигнеш да него. Мисля, че каквато и да бъде диагнозата, на възрастта на твоето дете е изключително полезен подходът на системата "Son rise".

Виж също "Infant Start" http://www.medicalnewstoday.com/articles/282250.php Това е обучение на родители за ранна работа с децата им, което е в духа на "Son rise" и съветва родителите да имитират деликатно децата си в игрите, да не им се противопоставят, а да се опитат да станат техни партньори. 

Абсолютно подкрепям.
Още дълго време, а може и никога да не стане ясно какво точно не е наред. Сега има такава мешаница в симптоматиката че е най-добре родителите да се концетрират да работят над проблемите а не в търсене на конкретната диагноза.

и още нещо- винаги наблюдавай какво не прави и работи върху него. това какво прави не е утешение. Деца от спектъра в момента имат чудесен очен контакт и са много любвеобилни, нещо което е било немислимо при описанието им преди д акжем 20 години. С това искам да кажа че "совите вече не са сови "  и децата от спектъра са много различни.

Много съм ви благодарна , мили момичета! Върнахте ме отново на земята! За мен животът беше свършил. Денонощно четях и се чудех какво да направя и от къде да започна! Днес например си държи колата и започна да вика- "кола".  Като го попитам къде е часовника го поглежда и показва. Това за мен е успех. Ще започна с терапиите, изброени от вас. Ще пиша задължително как вървят нещата.
Обичам ви! Прекрасни сте!

Здравейте, мами!
Моето дете е на 8 години, във 2-ри клас и е с диагнозата ADHD. За една година при него симптомите се влошиха,  в следствие на това, че няма никакви приятели. Децата още от миналата година от класа го отбягват, защото не успяват да комуникират вербално с него. Ако моя син хареса някое дете не знае как да го заговори, а отива при него и го прегръща силно. Съответно децата това ги стряска и го отблъскват - разбирам ги и тях, но сина ми приема това като тотално отхвъляне и започва да се гневи.
Разби ми сърцето на след първата учебната седмица тази година. Попита ме след училище: "Мамо, аз луд ли съм?". 

Влошаването му се състои в:

От пролетта при детето се появиха нови усложнения, които се състоят в това, че започна да повтаря по 3 пъти всичко което прави. Пуска и изгася лампата по 3 пъти, пуска и спира чешмата по 3 пъти, ако маратонките му се залепват, трябва да залепи и отлепи 3 пъти, а ако сбърка в броенето започва от начало. Когато отваря или затваря врата, трябва да я пипне пак 3 пъти, а пък когато тръгне да преминава през нея, тръгва 3 пъти към нея и на четвъртия път влиза или излиза. Когато иска да ми зададе въпрос се започва така - " Мамо, мамо, мамо, къде ще ходим на разходка?". Ако се обърка при повтарянето на "мамо" или "тати", следва потаряне 3 пъти по 3 за да станат 9 пъти. Задава ни един въпрос по 3 пъти и ни кара да отговорим на него пак по 3 пъти, като думите в изречението трябва да са в точно същия ред казани като в първото. Ако откажем да повторим, Виктор изпада в истерия и неконтролируем гняв.
През лятото, докато четяхме задължителните книжки, той започна да повтаря всяка първа сричка на изречениеята. Докато пише или чете, внезапно започва да издава звуци като изръмжаване, или вик, потропва с ръце или крака. Когато го питам защо прави така, той казва, че не знае...
По същия начин се държи в училище. Ако не бяхме преминали на комбинирано обучение - до 12 часа седмично в класа, досега щяха да ни принудят да го преместим в друго, защото не само, че той самия не може да се концентрира, но и пречи на децата в класа да се концентрират. В тишината изведнъж се чува негвия вик, или започва да се смее. Ако в час на някое дете му падне молив на пода, или попита за нещо госпожата, Виктор губи и малкото концентрация която е "събрал".
Не комуникира вербално с децата. Вербалната му комуникация е само с възрастните но не признава никакви авторитети. Ако някой му се скара и той започва да се кара. Няма приятели.

Неговата психоложка се съмнява за аутизъм, или синдром на Турет с аутистични прояви. Вече не знам къде да го заведа. Искам поставена правилна диагноза. Не искам много, нали?!

Извинявам се за дългия пост. Надявам се да ми помогнете със съвет, мнения, предположения, координати...Моля ви, помогнете ми. Страда детето ми, страдаме и ние с мъжа ми. Майчината ми интуиция крещи, че това не е само ХАДВ и искам повече от всичко на света да му помогна.

Забелязвате ли някакви други тикове (мимики на лицето - главата, мятане на ръце, неволно вдигане на крак, подскоци ...)? От кой град сте (може и на лични)?
 

Babunka, 3 години принципно е ранна възраст за диагноза и на ADHD и на ODD, в някои случаи и на аутизъм. Обикновено нещата се изясняват с възрастта. Напълно е възможно две и повече диагнози да вървят ръка за ръка или пък детето да получи една, но и да има някои особености, характерни за друго състояние, без те да са достатъчни за формална диагноза.

Запознаването обаче с някои състояния е полезно от гледна точка, че може да даде насоки за размисъл и алтернативи за подход към едно детето. И вместо примерно, родителят да се фиксира върху това, че детето е просто инат и му трябват ясни правила, за които да настояваме безкомпромисно, независимо от тръшкането му, да се замисли за вариант дали това поведение не се дължи на сенситивност, на неразбиране какво се изисква от него,  или нужда да има повече контрол върху ситуацията и прочие. Диагнозата, разбира се, би дала най-голяма яснота, но понякога и това не е напълно достатъчно и човек се учи в крачка как да подхожда, защото ако един подход е подходящ при едно дете, то при друго със същата диагноза може да не е хич удачен.

Не искаш много. Искаш най-нормалното и логично нещо, което да ти помогне да разбереш детето си, която е основата върху която да стъпиш, за да му помогнеш. Надявам се съфорумките, живеещи в Бг да те насочат към правилното място.

bojidara-mama,
това, което описваш прилича на ОКР (обсесивно-компулсивно лазстройство), което се установява при 30-40% от хората с ADHD. Понякога ОКР се забелязва по-късно с увеличаване на изискванията към детето и проявите са опит да се справи с някои от проблемите си. Според някои специалисти при комбинация от двете неща лечението трябва да започне/акцентира от ОКР. Трябва внимателно да анализираш ситуацията и да предприемеш най-доброто за подобряване на емоционалната среда на детето в училище и у дома. На твое място аз бих обмислила преминаване временно на обучение в център като например "Пумпелина" (би могло да не е изключително скъпо ако е по 2 часа дневно или дори не всеки ден). Пък и дори изпускането на една учебна година е оправдано. Но за да не се чувства детето "лудо", трябва да има някаква форма на обучение. Предполагам, че детето е диагностицирано в "Св.Никола" - редно е при тази промяна да поискаш консултация. Тук някои майки писаха, че е възможно да не се чака няколко месеца, а да се заплати. Но, ако отидеш лично (не знам дали си от София) или се обадиш по телефона и изтъкнеш влошаването, нетърпящо отлагане, предполагам, че ще стане по-бързо и по каналния ред. Ще трябва обаче да убедиш и таткото в необходимостта от неговото участие. Ако оставиш нещата на естествения им ход и детето има наистина ОКР (или разстройство от аутистичния спектър), подобрение не може да настъпи от само себе си.

Приеми това само като мнение на неспециалист и предпазлив съвет. Ето ти няколко линка към неща, касаещи комбинацията от двете разстройства.

http://www.additudemag.com/adhd/article/6113-3.html
http://www.sciencedaily.com/releases/2012/12/121218121423.htm
http://www.add.org/page/ADHDandAnxiety

Ако имаш нужда от помощ в разбирането на нещо, можеш да ми пишеш на "лични"

В момента чета едно интервю с Олга Богдашина, за която споменах преди няколко дни, но съм споменавала и по-рано. Харесаха ми встъпителните думи на журналистката и реших да ги споделя  с майките:

"Благодарение на едноименния филм често наричат аутистите „дъждовни хора”. Някои ги сравняват с извънземни. Но според специалистите, съумели да надникнат в света, в който живее аутистът, това са хора съществуващи в паралелна реалност. И двата свята се пресичат само в тези моменти, когато ние, считащи себе си за нормални, се опитваме да адаптираме аутистите към несъвършенствата на нашия живот. "

Моята дъщеря е на 16 и е с  ХАДВ и дислексия . Няма никакви проблеми в комуникацията , нито поведенчески такива.
Сега чета какво писала Констанца и се радвам че при нас това не се е случило. При нея по скоро има обучителни проблеми от друго естество - трудно задържане на вниманието върху една дейност за по дълго време ( тя се справя като учи по няколко предмета наведнъж ) , както и че има това което наричам излишък на енергия- като пършинг е, трябва да е безумно ангажирана и натоварена  за да измори и заспи като другите деца. Дислексията я държим под контрол по друг начин.
въобще там където водя сина си на една от терапиите срещаме доста деца с ХАДВ, и нито едно от тях не страни от комуникация с други деца защото неизпитват верабни затруднения, така че за мен това си е симптом на нещо различно.


?и тук един философски въпрос за децата то спектъра :  дали да искаш да комуникираш и да неможеш заради вербални затруднения е същото като да не искаш да го правиш но да нямаш речеви проблеми.

 
От това което гледам за ОКП по телевизията ми става ясно че много хора в норма страдат от същите проблеми (  както примерно от клаустрофобия, клептомания и прочие ) затова  кой точно е нормален и кой не е става спорно.

Важното е преди всичко да искаш, но  важно е и да те приемат. Аспергерите например много искат да контактуват, но не знаят как и нали са "професори" говорят на всеки, който иска и който не иска да ги слуша на своята тема (космос, влакове и т.н.). Те нямат явни вербални проблеми, но другите не искат да контактуват с тях най-вече защото са им досадни, а понякога и затова, че са много начетени и ги превъзхождат по знания. И все пак, децата надушват, че не са  "зубъри", а са различни и не ги искат за приятели. Това им носи голямо страдание.

А всички останали вербални от спектъра имат проблеми с говора - някои говорят монотонно като роботи, други интонират прекалено и май повечето правят грешки кой с родове, кой с местоимения. И тук вече зависи много от работата с детето да се подтикне към контакти, но и другите деца да го приемат. Нашето момче например докъм 6-годишна възраст не забелязваше останалите деца, минаваше край тях като край въздух, но щом тръгна на предучилищна се харесаха с другите деца и започна да играе с тях - първоначално ги блъскаше и искаше да го гонят. Продължи със същите деца в училище и комуникациите са вече по-нормални. Не че се е разприказвал Бог знае колко, но не се чувства изолиран и повечето деца не го избягват. Сега в 5-ти клас се опитва да играе с тях в часовете по физкултура. Но по-рано, когато от други класове го обиждаха словесно, изобщо не забелязваше това. Е, това е разликата с Аспергерите. Но май че започна да се усеща. Мисля, че за всички е въпрос на време и разбира се, обучение. Най-важното е да се притискат дозирано - и за ученето, и за поведението - кротко, без грубости и наказания.