Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 25

Ами тогава побързай. Отиди при д-р Терзиев, който познава детето и ако и след това има неясноти, заведи го при друг добър детски психиатър - напр. д-р Ментешев, който е работил в Александровска, но сега е другаде. Мисля малко по-напред в тази тема бях пуснала координатите му. Генетичното изследване едва ли ще промени нещо съществено по отношение на терапията. Разбира се, направи и него, но не отлагай консултацията с детски психиатър - това е лошо и за детето, и за бащата. Макар че не знам, дали той би си променил отношението към детето, след като не го е направил при вече съществуващата диагноза. 

констанца , Благодаря! Моля те, би ли ми пуснала на лични координатите на д-р Ментешев? А той има ли разрешително да прави обследване и да издаде официален документ с диагноза, който да е валиден пред институциите?
Два пъти се срещнахме с д-т Терзиев и забелязах, че претупва нещата. От комисията ни бяха казали, че се съмняват за аутизъм и ни накараха пак да се видим с него. Само 2 минути след влизането в кабинета той ми каза - " Ама какъв аутизъм, той говори"!!!
 Не съм доволна от него!

Имаме разминаване в терминолгоията.  
При децата от спектъра трудно се говори за лечение. Лекува се хрема или кашлица. Другото не е лечимо в общия смисъл на думата - като счупена ръка да кажем. Детето се подлага на различни видове терапия а дали ще и колко помогне честно казано смятам че е божа работа.

Когато на мен ми казаха навремето че това не е болест за която трябва лечение а е състояние аз се възмутих. Трябваше ми време за да го осъзная. За мен това наистина е така.

Нашата диагноза беше многократно сменянана през годините. Обаче е ясно че никой никога няма да може да каже със точност какво му има детето, защото това не е да му направиш някакво изследване и от там да лъсне нещо. Абе сложен е въпросът и мисля че наистина всеки родител има нужда от време и обмисляне за да стигне до там където са повечето майки тук- говоря като приемане и осъзнаване на състоянието на детето.

затова когато писа за Турет си мислех че това за вас е възможност да разберете дали наистина сте с турет щом си се правят изследвания за това и има дефинираност . Констанца ме схруска че съм те стряскала, но ако имаше изследване което да покаже какво му има на детето всяка майка тук би го направила. но няма и ние се задоволяваме с  диагноза която описва моментното състояние на детето но то може да се промени в следствие на адекватна терапия да кажем след година две и диагнозата да се смени. тогава как можем да говорим за правилна таква. За да не съм голословна нашата диагноза се смени точно 4 пъти за 4 години и половина.Всяка от тях беше точна за тогавашното състояние на детето ми. но след година вече не беше актуална и затова с епроменяше.



констанца точна както винаги...

Що се касае до приемането на състоянието- и аз смятам документа може да не убеди един баща че детето му е със проблеми. Виждала съм го лично и не епизодично. в единият от терапевтичните центрове които посещаваме искат подпис съгласие от двамата родители. виждала съм безумни скандали направенои от баща или баба за дете с Телк или ЛКК.

Не съм чувала за изследвания за Туре. Може някой да сподели ако знае такива. Но мисля, че там по-скоро се гледа симптоматиката, както и при аутизма. Може да се направят изследвания с цел отквърляне на някои съмнения по-скоро.
 

За някакви генетични четох, но не мога да се сетя къде защото е било отдавна. Както и че касае нервнета система.

гугълнах и веднага попаднах тук, доста инфоративно четиво по въпроса.
http://www.medwob.com/bg/1527.html

bojidara,
Ето линк към Първа детска консултативна клиника, където ще прочетеш за квалификацията на д-р Ментешев и ще получиш инфо за приемното му време и др. неща http://www.medicine.bg/lekari/d-r-benjamen-menteshev-207 Аз нямам лични впечатления от него, но други майки са споделяли, че са доволни.
Бях ти пуснала и три линка за комбинацията от ADHA и ОКР, но материалите са на английски. Бих ти резюмирала важното в няколко изречения, но засега няма смисъл. За мен тези трикратни повторения на думи и действия в определен ред говорят най-много за ОКР, но може да са и аутистични стереотипии. Струва ми се почти невероятно да е Турет, освен ако има изразени тикове и т.н. (да не те сугестирам). Аз също четох за генетично потвърждаване на Турет, но не вярвам у нас да е въведен такъв тест.
А на бащите изобщо им е много трудно да приемат, че техните синове (тяхната плът и кръв) не са като тези на приятелите им и не са тези, за които са си мечтали и при раждането на които са черпили и са се радвали толкова много и още по-трудно да повярват, че "това" не може да се оправи със строгост.  И свекървите също си мислят, че като те са отгледали мъже, които са "дали" на снахите си - здрави и прави, виновните са снахите. Първо критикуват възпитанието и ако се убедят, че наистина има нещо, смятат че е наследено от майчината рода. Свекървите могат да се игнорират, но с мъжете трябва с добро като с обидени деца.

Божидара,
и аз смятах че диагнозата от Свети Никола ще помогне на бащата на детето да го види такова каквото е - прекрасно, умно но с дефицити в емоционалното и социалното общуване които не са проява на лошо или липсващо възпитание, което следва да се коригира както той под влияние на роднините си смята с физически наказания, а е резултат на неспособност да разбере някои очевидни за нас норми на общуване. Тъй като не позволявам да го "терапевтира с шамари" според него аз съм виновна за проблемното му поведение и даже е против да водя детето на психолог и изразява силен негативизъм към психоложката, защото тя изискваше да отидем в Свети Никола за точна диагноза.
Така че е лично мой ангажимент да се занимавам с детето. Когато изпадне в състояние на криза баща му гледа да се измъкне и да прехвърли на мен отговорността да го успокоя и да се нормализира състоянието му.

Обаче е вярно, че проявите на децата се променят. Някои отпадат, после може и да се появят отново, но други просто отшумяват, появяват се нови.
Например от известно време синът ми повтаря последната дума или последната сричка на някои от думите в изречението, но когато го моля да внимава да не го прави откривам че не разбира за какво му говоря. Един път каза че това му помага да каже следващата дума, но не знам дали не каза това за да прекрати разговора. Психоложката каза, че не е забелязала и да не му наблягам вниманието на това, но честно казано е доста дразнещо това повтаряне и не мога да се сдържа да не го моля да не го прави. Надявам се след време и това да отшуми.
Иначе в училище се справя по-добре отколкото очаквах и за сега учителката му прощава отклоненията в поведението от които се притеснявах. Може би защото е много впечатлена от нивото му на изразяване доста надхвърлящо възрастта му и тъй като го откроява като умно дете не направи проблеми от напускането на два пъти часа по СИП-английски, защото това което учителката ги карала да правят той вече го е учил в детската градина или пък отказа му да изпълнява указанията на учителката в часа по трудово и категоричния му отказ да рисува по зададената от нея тема с думи, които са я шокирали и обидили, но за моя изненада вече му е простила.
За сега съм й казала че има проблем със следването на правила и общуването и посещава психолог. Не съм казала диагноза, защото и в Свети Никола ме посъветваха да започнем така и ако се появи нужда тогава да търсим ресурсно подпомагане.
Детето не остава на занималня и се справя сравнително добре с училищния живот. Когато го попитах кое най-много му харесва в училище бях изненадана от отговора - не го карат да спи на обяд и ... парапета на алеята за достъп до училището на хора в неравностойно положение. Когато си тръгваме от училище се залепва за този парапет и не иска да си тръгва.
Отначало отказваше да приеме, че в къщи следва да пише домашни, смяташе че това че ходи на училище е достатъчно, но чрез стимули отговарящи на неговите интереси успявам да го накарам да работи по поставените домашни. Пазари се, тръшка се, но в крайна сметка се примирява и пише домашни. Не разбира защо трябва да се старае да го прави добре, но все пак не тръгва на училище с неизпълнени домашни. В началото изтривах това което изобщо не приличаше на моделите от чертички и ченгели, докато го направи по-старателно. Обаче веднъж госпожата му казала, че му пише отличен на домашното, а той вместо да се зарадва се оплакал, че как няма да е за отлично като мама трие и го кара да пише отново докато й хареса. За моя изненада учителката ми каза да не трия и да го оставя да прави както той си знае. Понеже казала и на него че ще ми каже да не му трия домашното за да не подбивам авторитета й спрях да контролирам качеството на изпълнение и само следя да не пропусне нещо.      
За сега не се интересува от създаване на приятелства, но казва, че му харесва да играе с децата на двора между редовните часове и часовете по СИП в обратна смяна. В крайна сметка нещата се случват по-добре отколкото очаквах.
 

Рори, браво на адаша 

По този повод - от първолаците не се очаква да пишат като художници, а триенето и повтарянето на чертички и ченгелчета може да го разочарова и да да му убие желанието да учи.
Едно време майка ми по същия начин ме тормозеше, само че ми откъсваше листата на тетрадката и ме караше да преписвам. По някое време учителката ми й забранила да го прави и за щастие майка ми я послушала (това го научих, когато първото ми дете тръгна на училище). Като изчезна огромната досада от преписването на едно и също, почна да ми харесва да пиша домашните, и макар да бях доста наплашена поради лошо отношение в детската градина, в крайна сметка се отпуснах и почнах да уча с лекота. Та, идеята на 1 клас е децата да свикнат с училище, с режим, с мисълта за домашни, а красивото писане ще си дойде само, когато детето поиска. А и не е най-важното нещо, по-важно е да се научи да учи, т.е. да създаде навици, които ще служат после да се надгражда.

firebird, в конкретния случай изобщо не става въпрос за краснопис, а това което пише да прилича на това което трябва да напише и детето да се стреми към това. Неговото разбиране за домашните беше да запълни редовете с нещо написано на един пръст разстояние /това е останало в съзнанието му като най-важно/, без да се опитва да научи нещо. Писал бил букви в градината, знаел как се прави и нямало нужда да учи. Триенето на драсканиците от моя страна /не на всичко написано, а само на пълнежа/ беше интуитивен ход, който даде резултат и го накара да обърне внимание на точността в изпълнението на задачата. Когато видя че това което е надраскал изчезва и по редовете остават дупки, които могат да се запълнят само когато се постарае да изпълни поставената му задача разбра че с отбиване на номера не става. У него няма вродена потребност да прави нещо добре и трябва да се научи, че е важно.
Как да го науча на сериозно отношение към възложените задачи, ако позволя хитростите му да минават /обърнати хоризонтално и много дълги ченгели, от които на реда се събират не повече от 2-3/. За да му създам навик да учи исках да му покажа, че ученето/домашното не е просто запълнени как да е редове, а усвоени умения и знания. Едва ли на този етап разбира защо, но е разбрал че задачата е изпълнена не когато мястото в тетрадката е пълно, а когато се е постарал да изпълни задачата правилно. Надявам се в училището да  усвои знания и умения да спазва правила, което няма как да стане ако прави каквото си иска без дори да се опитва да следва указания, без да изискваме от него да прави нещата по правилния начин. Не искам да смята, че щом нещо е трудно или не го разбира трябва и е правилно да се отказва от него. Трябва да се научи да полага усилия и да не се отказва при най-малката трудност, а да се стреми да я преодолее. Трябва да осъзнае, че отказването не е решение. Виждам промяна и много се гордея с него.

Здравейте!
Споделям с Вас връзка към покана за едно събитие.
https://www.facebook.com/events/470725869736818/?ref=2&ref_d … d_filter=upcoming

А аз поредната "панацея"
http://zdraven.bg/%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8-%D0 … 0%B7%D1%8A%D0%BC/
 

И покана за Тенис турнира за деца с аутизъм, който се провежда за втора поредна година:
https://www.facebook.com/events/311343512384640/?ref=ts&fref=ts

На 19 Октомври 2014 г., неделя, по повод старта на учебната 2014/ 2015 г. за Втора поредна година и като част от събитията за повишаване нивото на информираност за аутизма в българското общество и зачитане респекта към аутистичните личности, Фонд за терапии за деца с аутизъм, учредители - Фондация "Стъпка за невидимите деца на България", Сдружение "Тацитус" и Национална Асоциацията на ресурсните учители в България НАРУ организира
Тенис турнир: „Деца помагат на деца” съвместно с Българската Федерация по тенис и с подкрепата на Столична община, Ресурсен център- София и Дъравен Логопедичен център- София и
Дата и място:  11.00 на 19 Октомври, неделя на централния корт на Българския Национален Тенис Център ”Карлсберг” в Борисовата градина, ул. "Незабравка" №3-5( зад Парк хотел "Москва".
Посланици на добра воля ще са:
Кметът на гр. София г- жа Йорданка Фандъкова
Омбудсмана на Р България г-  Константин Пенчев
        Идеята на тенис турнира е български деца с изявена спортна дейност в областта на тениса, да помагат на този ден на деца с разстройство от аутистичния спектър, като отборите ще бъдат тренирани от личности от българския обществен живот, които подкрепят каузата и инициативите ни през годините, като Ники Кънчев, Део, Калин Терзийски, Камен Воденичаров, Графа, Гала, Тома, Елена Петрова, Йоана Драгнева и др.

 На отделен корт ще се обучават деца с проблеми от аутистичния спектър, след предварително записване на invisible.bulgarian.children@gmail.com, като няма да бъдат върнати и деца, записани на място.

Използвам появата на Кезая, за да я попитам (писах й на е-поща в yahoo, но не ми отговори), има ли информация, дали комбинираната форма на обучение се прилага официално. Иска ми се да се запозная с някакъв документ  освен закона за народната просвета и правилника за приложението му, регламентиращ реда за приложението му. Въпросът ми е свързан с отказ на родител при подаването на молба с аргумента, че училището няма средства за "лекционни" на преподаватели.

Здравейте ,отново момичета. Изяждам се от болка и състрадание. Не знам как да намеря пътя със справяне на проблемите, въпреки че е още рано за диагнози и прочее, понеже детенцето ми е малко. Обвинявам се, страдам че не мога да помогна. Питам ви по какъв начин вие се справихте, как приехте "различното" в децата си?