Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 25

бихте ли проверили дали всичко е наред сега с линковете

Чудесно, благодаря отново. Дано повече майки, особено от по-новите, прочетат този и други материали от виртуалната библиотека, които ще ги ориентират по-добре в проблемите, с които трябва да се справят.

благодаря ви момичета за подкрепата,
знам че диагнозата няма да ми попречи да го обичам както до сега, дори повече, за мен той си остава същото лъчезарно и мило, обичливо дете
но ми е трудно все още да приема факта, че в училище виждат съвсем друго човече и че техния рапорт се различава невероятно много с резултатите от всички проведени до момента тестове
училището класифицират детето ми като high clinical не знам как да го опиша на български, със следните сиптоми - самотен, тъжен и силно депресиран
ако е така тогава въпроса ми е защо никога не са говорили до сега с мен за това, защо продължава да ходи с голямо желание на училище, защо има толкова много приятели и защо продължава да е същото усмихнато, мило и щастливо дете
какво пропуснах и какво не разбрах?

Някой знае ли в България по кой ДСМ работят? Това, че американците са пуснали не означава, че в България официално е въведено. Може ли някой, който наскоро е диагностициран да погледне в епикризата си да видим как са формулирали диагнозата.
Моето дете е диагностициран декември миналата година по ДСМ4, което предполага все още не е въведен новият вид диагностика.

Важно е да знаем как диагностицират децата ни тук в Бг, а не как диагностицират в Америка.

Както и Векслер - официално има осъвременен вариант, но все още ползват старата му версия в св. Никола, защото нямат сертификати да ползват новата версия. Всъщност би трябвало да имат, много психолози изкараха сертификатите, но дали е  държавата е платила лицензите и за тези в св. Никола не е ясно.

Относно диагностиката, според мен не се минава автоматично към нов вид диагностициране, а тукашните лекари минават специализации, курсове или там каквото се нарича за да имат право да ползват новият вид диагностика. Тези специализации, курсове и т.н. се плащат и то трябва да бъдат платени от държавата. което не винаги става ей тъй щрак отпускането на средства от държавния бюджет.

Mini Mouse, разбирам те . Дано се наредят нещата в положителна посока. Ако искаш сподели още. Можем пък да помогнем с нещо 

В България никога не се е работило по DSM за диагностични цели. Действащата класификация е тази на СЗО - МКБ-10 https://www.google.bg/search?newwindow=1&q=%D0%BC%D0%BA%D0%B … 2.364.iO6HItr09a0 стр 440 - на български език. Понастоящем се работи върху нова версия -  МКБ-11 и се казва, че скоро ще влезе в сила. Очаква се двете класификации DSM-5 и МКБ-11 да са идентични по отношение на нашия спектър.
DSM ползват  официално САЩ и Канада (за всички цели - диагностика, статистика, научни проучвания), а повечето научни проучвания по света се правят също по нея.
Така че вероятно от следващата година и в МКБ-11 ще има само една диагноза - ГРР и три нива на тежест, както и социално (прагматично) разстройство на комуникацията, което е близо до спектъра, но не влиза в него. Това е заявено от СЗО.

Благодаря констанца.

Аз съм проста женица, домакиня, майка, готвачка и чистачка. Нищо не разбрах 

 Ако не те затруднява обясни на мен - простата жена, по какви критерии се диагностицира ГРР в България. Не ме интересуват американците, ама хич тамън 

Ами, Костанца го обясни като за всички:)

Твоете дете не може да са го диагностицирали миналата година по ДСМ4 , защото в България диагностиката се извършва по МКБ-10 и в момента се работи върху МКБ- 11, заради новите диагностични критерии, съгласно американската класификация по DSM-5 .

Новата класификация по  МКБ- 11 се очаква да е индентична с тази по DSM-5.

Диагностиката се прави по същия начин и едва ли лекарите изкарват курсове за това.
Друг е въпроса, че вероятно не лежат на стара слава и минал опит,а имат посещения за обмяна на опит и обучения.

Няма как психолозите в Св. Никола да са сертифицирани да използват новите тестове по Векслер, а да нямат лиценз и да не могат да ги ползват.

Диагностичните критерии за PDD по DSM-ІV и за ГРР по  МКБ-10 /ICD-10   са от много отдавна в началото на всяка тема. 

Аз предложих да се добави DSM-5, след като се ползва вече повече от година. Логично е догодина когато излезе  МКБ-11, да се сложи и тя.

Ако някой иска да види критериите, които ползват понастоящем психиатрите в България и Европа за отделните категории, трябва просто да отвори линка на предишния ми пост и ще ги види (стр 438-440) - защо някой е диагностициран като Детски аутизъм, друг като Синдром на Аспергер и т.н. А ако някой би искал да сравни категориите по DSM-ІV,  DSM-5 и МКБ-10, може да го направи в таблицата, предоставена от „Autism speaks”. Сигурно има майки, за които това е важно.

Банани срещу депресия на майките и за подобряване когнитивните способности на децата http://worldobserveronline.com/2014/01/26/reading-youll-never-look-banana-way/

Един хубав, съвременен материал на клиники Майо с практическа насоченост, особено за майките, на които тепърва предстоят консултации със специалисти - какво да попитат, как да подредят наблюденията върху поведението на детето си и т.н., http://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/autism-spectrum-di … tion/con-20021148

Констанца, благодаря за материалите на първа страница, както и за подбраните хипервръзки, които пускаш тук. Благодарности и за другите, превели или подбрали материали за първа стр., както и на Доника за оформлението.
Попаднах на Анкетно проучване за изследване на нивата на агресия в училище и състоянието на интегрираното обучение, изготвено от нашия РИО по образование. Изглежда състоянието на изследваните проблеми се е подобрило значително, докато си карам майчинството вкъщи. Само дето хич не ми се вярва... След 1 година ще имам първокласник и отсега се притеснявам относно възможна агресия към него.

Преди 2 години, съвместно с Министерство на образованието изготвихме
 Механизъм за противодействие на училищното насилие:
http://www.autism-bg.org/bg/news/35------------------q-----q

Разработи се от Министерството на образованието, младежта и науката с участието на МТСП, АСП, ДАЗД, МВР, ЦКБППМН и неправителствените организации – НМД, фондация „Стъпка за невидимите деца на България,” фондация „Асоциация Анимус”, Дружеството на психолозите в България и УНИЦЕФ. Целта му бе да очертае рамките на единен механизъм за противодействие на тормоза в училище, който да подпомогне училищата в техните усилия за справяне с това явление. "

Текста само на механизма:
http://87.126.223.84/schoolcms/staff/mehanizam.pdf

Би трябвало МОН да има готовност и може да свормира екип за отреагиране във всяка ситуация и по всяко време във всяко българско учебно заведение, с помощта и съдействието и на НПО- тата, разбира се, включващи и психологична подкрепа.

В реални ситуации е малко по- торомаво и спасението на давещия се е в ръцете на самия давещ се:)

Днес нещо ме накара /някакво вътрешно чувство/ да отворя една стара тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=439681.45;topicrefid=20. Ей така напосоки я отворих и си видях едно мнение, което много ме развълнува и ме върна години назад.
Мнението ми е от дата 05.11.2009, т.е. преди близо 5 години. Детето ми сега наближава 12 години, значи едва от 5 години /дори няма и толкова/ той е започнал с думичките. Все още не говори добре, но като си помисля какво е било преди това, как съм се молила за една смислена думичка поне.....

Защо ли ми трябваше да я отварям тази тема - там прочетох мнения на момичета, които отдавна не пишат /то не че аз съм се разписала/ и ме налегна една носталгия.......

Pepi,

На мен също ми стана мъчно от форума в линка, който си пуснала от преди 5 години.

И то от този ми пост от преди 5 години, когато България беше прясно осъдена за дискриминация и сегрегация на децата с увреждания и Европейския комитет по социални права даде 11 препоръки на България, след като България плати солено обезщетение за дискриминацията на специалните деца ( а то България сме ние, ние сме си се осъдили и сме си платили за дискриминацията и нищо не сме променили за толкова години), 5 години по- късно продължават да са изпълнение частично само 4 от препоръките...толкова е тъжно, че дори не е и за плач...

Ето този ми пост е точно толкова актуален, все едно е писан днес, на 25.06.2014 г.:

"Kezaja Потребител
Re: Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 11
♥0 ср, 04 ное 2009, 23:36 #46

Не осъдиха МОН сега, а на 3 Юни 2008 г., Европейският комитет по социални права, се произнесе по колективната жалба на MDAC ( Mental Disability Advocacy Center) и Български Хелзински Комитет, срещу България.
С Решението си, Европейският комитет по социални права намери груби нарушения в посока - Дискриминацията и сегрегацията на децата с увреждания в България и намери, че на практика- те нито имат достъп до образование, още по- малко да избират училищата, в които да се обучават, а Интеграцията е дума, написана за разкош само в някои нормативни актове в областта на образованието.
Комитета беше дал предписания в 11 пункта- 11 препоръки, които предлагат специфични. логични и последователни стъпки за преодоляване на дискриминацията, които трябваше стриктно да се следват от МОН, като към момента, една година по- късно, отчита ЧАСТИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ- по 4 от общо 11- те пункта предписания за образованието на децата със СОП в България.

В Решението на Комитета по социални права, беше отбелязано:
"Пар. 47 ФИНАНСОВИТЕ ЗАТРУДНЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ, НЕ МОГАТ ДА СЛУЖАТ ЗА ИЗВИНЕНИЕ НА ФАКТА, ЧЕ ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ, НЕ СЕ ПОЛЗВАТ ОТ ПРАВОТО СИ НА ОБРАЗОВАНИЕ".

След публичното оповестяване на Решението през 2008 г., БХК (Български Хелзински Комитет) и MDAC, организираха кръгла маса, която постави началото на серизна дискусия относно решението и пътищата за преодоляване на нарушението. Конкретни ангажименти бяха поети от тогавашния кабинет, но нищо от тях, НЕ БЕШЕ ИЗПЪЛНЕНО.

В резултат на което, вчера, на 3 Ноември, отново двете огранизации, БХК (Български Хелзински Комитет) и MDAC ( Mental Disability Advocacy Center), организираха кръгла маса, относно:
Реализиране правото на образование на децата с увреждания, една година, след Решението на Европейския комитет по социални права по делото срещу България, на която среща, присъстваха и наши представители, тъй като бяха поканени у НПО- та.

Изключително ценно беше изказването на кръглата маса на Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа- Томас Хамарберг и акцент в него беше, че в неговата държава, обществото е това, което се нагажда и приспособява към себе си децата със специални потребности, а не се изисква от децата да се приспособяват към обществото. Те затова са и "Специални деца със специални нужди" и една протегната ръка от обкръжението им- в училището и на улицата, в много случаи, може да се окаже ключът към преодоляването на проблема и приобщаването на детето."

И също толквоа актуално днес е и останалото, което съм писала през ноември 2009 г., ето, това е трагедия..:

"Kezaja Потребител
Re: Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 11
♥0 ср, 04 ное 2009, 23:36 #46

Споделихме как Екипите за комплексно педагогическо оценяване, оценяват всичките параграфи, разписанти в няколко страници в Наредба 1- езиково- говорно развитие, обучителни трудности, знания и умения, дефицити, фина моторика и куп други- ЕКПО оценява в рамките на 2- 3 минути, на база на медицински документ, представен от родителя. Е, колко качесвтена може да е оценката на дете и колко качествени могат да бъдат препоръките за работа с детето.
Споеделихме, че директорите на училища отказват приема на деца със СОП, не директно, а се опитват да откажат родителите, лъжейки, че няма ресурсен учител в тяхното училище. Само че, не детето е това, което ходи след ресурсния учител, а ресурсния учител, се назначава на съответното дете, след представена карта за първична оценка от ЕКПО.

Споделихме, че директорите отказват приема на децата ни по няколко причини- смятат, че имиджа на училището им ще бъде нарушен, че нямат съотвтения обучен персонал ( което е така) и имат финансови притеснения. Финансовите притеснения идват от там, че училищата са на делегирани бюджети, формулата за тях се определя ежегодно с писмо на Министъра н аобразованието и Министъра на финансиите, като във формулите до момента, лиспваха децата със СОП, затова за невидимите деца, не същесвтувайки във формулата за определяне на училщните бюджети, не съществуват изобщо- поне до сега.

Добавихме, че децата със СОП в България, които все пак получат невероятното директорско благоволение и започнат обучението с в масово училище, изключително бързо, биват принудени да се обучават на индивидуална форма на обчение, съгл. чл. 82 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета, правен в средата на 80- те години и отнасящ се за деца, които отсъстват от училище повече от 30 дни, за които се допускат от 8 до 12 часа седмино обучение. За децата със СОП, тези 8 часа означват целогодишно изучаване само на 2 предмета, което автоматично прави невъзможно получаването на образователна степен за децата със СОП.
Дискриминационно е и, че децата със СОП не се явяват на поправителен изпит, а автоматично им се пише словесна оценка, с което отново губят правото да получат образователна степен. На родителите не се казва от кое какво следва и децата в масовите училища, които се обчуават в редовна форма на обучение, преминават в по- горен клас само със словесна оценка и не получават образователна степен, ародителите им си мислят,ч е децата им са успешно интегрирани.

Изложихме също, че определените 30 часа седмично на ресурсен учител за работа с 5 до 7 деца, автоматично прави така, че дете със СОП в България, да разполага с ресусрвния си учител 4 часа седмично, което не се случва на практика, а бройката се съкращава до 2 часа и то- в ресурсните кабинети, а не в класната стая с класа, където би трябвало да се извършва интеграцията. "

И като знам колко усилия сме положили през тези 5 години, колко борба, за което време успяхме да въведем само Комбинирана форма на обучение за деца със СОП..., много нерви, борба, мъка , сълзи, за малко постижения..., а децата ни растат и ще пораснат съвсем...

Ей този момент искам да го забавя, но уви, загубила съм си пръчицата някъде