Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 25

  • 121 458
  • 772
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 2 352
Мен ме заболя най много от поста на Гери в старата тема.

Гери, предполагам, че четеш, отдавна се каня да те питам как сте? Мишо скоро ме попита за батко Рони, защо вече не си влиза в скайпа. Можем ли да направим нещо по въпроса? Сключихме с теб една сделка преди години и аз държа на нея. Мога и на лични да ти го напиша, но го пиша публично за повече тежест  Wink

Помня преди години се похвалих как Мишо е изял скилидка чесън мислейки я за сирене - по времето на диетичния ни период. И само Гери ми отчете хвалбата  Laughing от тогава съм и фен.

# 76
  • Мнения: leet
И мен ме заболя от поста на Гери в старата тема, като го прочетох сега отново..
И то е трудно да се каже "стара" тема, то е минала цяла вечност- 5 години...

Последно виждах красавеца Рони на снимки от Враца, на едно честване на 2 април преди 2 години.

Всъщност интеврю имаше с него във врачанска медия  на Световният ден за информираност за аутизма 2 април през 2012- та и момчето изглежда е не само много хубаво, а с красив мозък и блестящ интелект...

Сега като прочетох поста ти, Кате и си помислих нещо, от което също ме заболя ( че си го мисля) и за съжаление, в по- голямата си част е вярно....

Помислих си, че имат късмет майките на по- малките и новодиагностицирани деца, че майките на порастналите не пишат...

Защото ако пишеха, и то истината..., не би останала много надежда у майките на малките, а те се нуждаят от нея...

Помня, че Рони е високофункциониращ, аспергеров тип, помня, че завърши гимназия... - маркери, при които според новите критерии на диагностика, ще е някъде 1- во ниво по тежест- най- лекото...

Леко, леко..колко да е леко за близките и особено за най- близките..и особено за майката...
по- добре да спра тук....

Последна редакция: ср, 25 юни 2014, 11:30 от Kezaja

# 77
  • София
  • Мнения: 2 352
Променяме се заедно с децата. Имаме своите надежди и отчаяния. На е необходимо време и определен "пакет" от стечения на обстоятелствата за да си променяме мислите и нагласите. Не можеш насила да промениш мисленето на някого само с думи, затова ние по старите - включвам и себе си в дъртите да премълчим това което знаем, освен ако изрично не бъдем помолени да говорим.

Точно както трябва да прави една свекърва - да спомене своя опит само при крайна нужда и, ако не бъде попитана за повече подробности да замълчи. Никой не ни учи да ставаме родители, никой не ни учи да сме снахи и никой не ни учи да сме свекърви. Трябва сами да намерим нужният баланс.

# 78
  • Мнения: leet
Променяме се заедно с децата. Имаме своите надежди и отчаяния. На е необходимо време и определен "пакет" от стечения на обстоятелствата за да си променяме мислите и нагласите. Не можеш насила да промениш мисленето на някого само с думи, затова ние по старите - включвам и себе си в дъртите да премълчим това което знаем, освен ако изрично не бъдем помолени да говорим.

 Трябва сами да намерим нужният баланс.

Подкрепям!
  bouquet

Нека замъчлим за винаги:)

# 79
  • София
  • Мнения: 3 249



Помислих си, че имат късмет майките на по- малките и новодиагностицирани деца, че майките на порастналите не пишат...

Защото ако пишеха, и то истината..., не би останала много надежда у майките на малките, а те се нуждаят от нея...





Влади, това са пълни глупости!!! Ама пълни. Ти нямаш ли надежди за Марти?
Поради точно тази причина група майки спряхме да пишем в Труднопроговарящите деца - предполагам се забелязва - една от най-динамичните теми в този подфорум опустя. защото все се намираше някой,който да ни начука канчето, че витаем в облаците и децата ни ще си останат на това ниво.
е, вече си имаме друго място, където всичко е цветя и рози  Wink
Аз лично поддържам връзка с майки на големи деца аутисти и дори напротив - действат ми стимулиращо, а не обратното  Heart Eyes

# 80
  • Мнения: 2 165
Тази неделя се видях с една майка и порасналото й 8-годишно момче от спектъра.Сподели ми, че в едно от училищата, където е записала сина си в първи клас, Директорката я попитала: "Ама защо точно в нашето училище?" А съседите: "Ама как моето дете ще бъде в един клас с твоето?"
Сега го е записала в друго, където нямат опит, но имат желание за работа.
Срещите ми с нея са полезни, защото научавам нагласите на хората и мога правилно да реагирам.
А как се радваме, когато започнат да общуват по своя си начин, само Вие може да ме разберете.
Затова с нея сме си повече от приятелки.Споделяме една съдба! Peace

# 81
  • Мнения: leet
8 годишното дете не е порастнало:)
То майката още нищо не е видяла...

Късмет е, че не се включват майки на 28 годишни деца, които също са деца...

Не искам да звуча като черна музика, хич не ща дори....


Дони,

Не е вярно, че контактите с родители на порастнали деца ти действат обнадеждаващо, освен ако родителя не ти спести много...имаш много време пред теб, вярата ти е много нужна обаче...

И при това говоря за деца, които са високо в спектъра... и пак казвам, тъжно ми е, че звуча като черна станция и е далеч от персоналността ми..

И преди години, може би поне преди 6 години, когато бях в розова вълна на подем, веднъж Гери, на Рони майката ми каза нещо- не мога да цитирам точно, но много неприятно ми стана и усетих лощо чувство към нея...
Смисъла беше да не летя и очаквам много, защото нейния високофункциониращ младеж, който беше в края на гимназията ( а за онова време, беше почти революция- детето в масово училище), че пуберитета е повече от ад и вулкан, отколкото може да си представя и уж нещата са добре, излязат с момчето, срещнат някой и той изведнъж заподскача пред човека и размаха ръце, ставало неловко дори за техни добри познати и усещала отношение, от което я боли...
този беше смисъла и тогава си помислих, че това не важи за мен и не искам да знам такива неща...

6 години по- късно знам какъв ураган е пуберитета и не съм сигурна кое важи за мен вече, много е тежко и от позиция на времето казвам истината: много е лесно, когато детето е малко и всичкото време е напред и надеждата е голяма....

Един от родителите на порастнали деца, които предполагам ( без да съм сигурна), че е от тези, които те окуражават, в момент на откровение, преди доста време ми е казвал "Странностите на детето изглеждат за хората мили и сладки, когато е малко, когато е голямо обаче, гледат на него като на досадник.."

показателни са тези неща и са истина

и за да затвърдя напълно черната краска, ще кажа, че говоря за деца, които никога не са имали проблем с проговарянето и родителите им не са попадали в темата "труднопроговарящи деца"

това вече като английски хумор..леко:)

иначе, най- мразя някой да ми начуква главата и да ме връща в реалността..или да ме приземява...Simple Smile

Последна редакция: ср, 25 юни 2014, 13:00 от Kezaja

# 82
  • София
  • Мнения: 2 352
Влади, абе душицо, защо не ми споделяш тези неща на мене. Аз ще го понеса. Защо сега пред всички. Имаш ми скайп, фейс - хайде да не насаждаме мисли за сепуко на хората. Нали се разбрахме нещо за свекървенското учене как стоят нещата и как ще стане и как да отворим очите на снахата  Hug

Тя пък снахата може и да знае повече от нас. Когато ние сме си гледали децата е било различно време, тя може да ни надмине като експрес пътническа гара  Wink

Сутринта водих Мишо на зъболекар - чел или чул некъде, че два пъти годишно се ходи на профилактика. Значи правило и трябва да се спазва  Whistling. Като видя, че няма проблеми и всичко е наред - чук чук на излизане ми вика
 - Виде ли сега, не си мия редовно зъбите пък нямам кариеси, какво ме караш толкова да ги мия  ooooh!

# 83
  • София
  • Мнения: 3 249
Нинче, на моя приятелка сина и в момента е 6ти клас. Имат в класа дете от спектъра, мога да питам кое е училището, ако искаш - Тони се казваше май момчето - може и да го познаваш Wink
ОК, Влади - дай всички да минем на антидепресанти и да ни е гадно Wink Защо ?

# 84
  • Мнения: 2 165
Kezaja, за теб 8-годишните са малки, но за мен на база Хриси са батковци. Wink
А писах пораснало, защото преди седмица имаше РД.
Майките на по-големите от Свищов просто не общуват с мен и не само с мен, доколкото разбирам.Иначе ако се видим сме на "Здрасти" и толкова.
Катина, желязна логика! Laughing Не винаги редовното миене намалява кариесите.Има куп други фактори.Ама това е друга тема.
Доника, може да го познавам визуално детето, но както писах мамите на големите са необщителни.Даже има една в моя квартал.

# 85
  • Мнения: leet
Нинче,

Разбираме защо са необщителни родителите на порастналите деца...до един момент се надяваш, после спираш- с и без хапчета:)

Ами Кате, хората питат- защо не пишат родители не по- големи деца, ти не ме питаш, затова на тях казвам Simple Smile)

Сега сериозно- през последните 2 години, макар и необщителни и да не искат контакти, контактувам с поне 20 родители на над 18 годишни деца. Болката и измъчеността няма да коментирам, всеки знае него си..
Причината, поради която някои от тях се свързаха с мен и то най- настоятелните- е въпроса- Кога ще помислим и направим нещо и за големите аутисти?- защото каквото правим - събитияв за информираност, обучение на специалисти, тях не ги касае, искат място, където могат спокойно да оставят децата си през деня..., а някои- не само през деня..

Край Виена посетихме Град за защита на аутистичните личности, където неинтегрираните възрастни ( след 18)- се извозват през деня, имат забавления, занимания, рождени дни, обработват градини, някои живеят там...

А тук родителите са обречени все още..

Това е реалността хора..и дали искаме да е така или не...е

И да, мога да дам кураж на другите и на себе си- вярвам, че моят син ще намери място в обществото, правила съм и правя всичко, благодарна съм на Господ за добрия му капацитет и интелект, но съм уплашена...и пуберитета е нещо като потоп...

# 86
  • София
  • Мнения: 3 249
Родителите не пишат тук не защото им е тежко. Пишат на други места, където повярвай ми са много активни  Wink

# 87
  • La casa de Mickey Mouse
  • Мнения: 1 409
момичета чета ви и с всеки изминал пост се плаша все повече и повече от неизвестното бъдеще
досега бях една щастлива и "безгрижна" майка на едно малко съкровище, все още съм толкова, а може би и по щастлива, че го имам, но вече супер притеснена и уплашена
ежеминутно си задавам въпроса, какво следва от тук на татък, какво ще стане със сина ми един ден когато ме няма
успокоявам се само с това, че е супер самостоятелен, свикнал е с други хора, може да отиде на всякъде без мен (вече 3г ще лети сам за България и ще остане там 1мес с бабите и дядовците), дори да остане да пренощува без мен, но дали е достатъчно
чакам със свито сърце срещата с учителите поповод завършване на първи клас, справя се прекрасно с учебния материал, но имам чувстсото, че най учитиво ще ни помолят да му потърсим друго училище, това ще е ужасно за малкия, обожава училището си, приятелите си, незнам...

# 88
  • Мнения: 174
Като чакаща диагноза за детето ни до дни, никак не се радвам да чета последните постове. Дано констанца внесе малко бяло в черното... Опитвам се да се шегувам, наистина нищо не знаем ние още, моето момче едва от месеци се сблъска със Системата /детската градина/ и нещата са много трудни.
Нинка, предлагам директно да напишеш имената и на двете училища, защото много родители ще прочетат информацията и дано "колелото се придвижи напред". Ние май ще сменяме града, но ако има причина да не го направим, това сте единствено вие двете с Хриси Hug
Доника, кои са тези места, може и на лични?

# 89
  • София
  • Мнения: 2 352
Влади чак и мен ме депресираш. Звучиш като лекар, който съобщава на болен от онкозаболяване тежката диагноза и му казва - краят е неизбежен, направи си завещание.

Да, съгласна съм, че не е хубаво да слагаш розови очила, ама и това твоето също не си е работа.

Хич не си права за родители на пораснали деца. Мен лично Гери много ме е успокоявала и много ми е помагала. Не си изобщо наясно за Рони, ама изобщо - положението не е това, което казваш за него, но тя много ми е помагала и никога не ме е депресирала. Ти повече ме плашиш  Cry

Я се стягай. Сдухала си се, ама защо дърпаш на дъното всички. Стегни се заради Марти и му покажи поне пред него вяра в него и за него и за бъдещето на него. С това мислене ще си побъркаш детето и себе си.


Никой не пита защо не пишат родители на по големи деца. Ама ето аз ще ти кажа защо не пиша в труднопроговарящите. Моето дете е такова трудно проговорило, но освен това е с аутизъм и е по голямо и най вече не пиша за да не стресирам и плаша и убивам надежди на имащите нужда от нея. Ако има някой от тях въпроси за аутизма идва в тази тема и пита. Аз каква работа имам там. Или ти или такива като нас. Може би много пораснали родители следват моята логика и спряха да пишат в тази тема, а не твоята.
Стана ми много мъчно Влади, приемам го това като зов за помощ от твоя страна - как да ти помогна?

Последна редакция: ср, 25 юни 2014, 15:49 от Катина

Общи условия

Активация на акаунт