Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 25

ами аз нали писах за това че след 4 години са ни махнали като водеща диагноза ГРР неустановено и сега сме езиково-говорно нарушение, само с ЛКК ако ни потрябва но не знам за къде и без ресурсен.Не всичко е цветя и рози, но има резултат от труда и имаме правилно направление за да продължаваме. Не се залъгваме че всичко вече е преодоляно, просто трябва да с еработи по същия начин.

тук ме заплюха че едва ли не фантазирам и дезинформирам, давам напразна надежда , написаха се едни фермани за МКб-тата и симптомите на диагнозите, разлики и Хамериканизиране и прочие. Дори ме изпратиха в Свети никола където точно щели да ми датат диагнозата написана на 4 листа. мисля че ако АЗ! реша да се обследвам там сигурно на мен също ще ми намерят нещо а веднъж намерят ли го няма отърване. Понякога не е хубаво да търсишш под вола теле защото все ще го намираш ... или казано по друг начин не е необходимо на на дъното му да сееш ряпа. За мен е по-разумно да дадеш малко надежда и свобода и да прескочиш дребните дефицити , които не е набиват очи, и които могат да минат за характеропатия .... отколкото да крещим на цял свят -  той е от спектъра.Това дете ще не ще -  ще се чувства като от спектъра  щом му го набиваме на него както и на околните.


Разбира се тук не споменавам деца които и за разбиращи и за неразбиращи са с очевадни дефицити, независимо от качествена терапия. За съжаление не всичко е възможно да бъде корегирано, поклон пред труда на родителите. говорим за  деца тип междинни и успешно терапевтираните, на всички ви е ясно за кои говоря.

Така че и едно да има като моето нека родителите знят че е възможно на 3 да го диагностират като атипичен аутист  ( с почти пълен комплект от показатели )  а на 7 да го оставят само с езиков-говорно дефазиране. вярата , надежадата е голям двигател и невероятно силен мотив.

[quote author=_re_ge link=topic=787089.msg28496598#msg28496598 date=140371359
...тук ме заплюха че едва ли не фантазирам и дезинформирам, давам напразна надежда , написаха се едни фермани за МКб-тата и симптомите на диагнозите, разлики и Хамериканизиране и прочие.
..............................
Понякога не е хубаво да търсишш под вола теле защото все ще го намираш ... или казано по друг начин не е необходимо на на дъното му да сееш ряпа. За мен е по-разумно да дадеш малко надежда и свобода и да прескочиш дребните дефицити , които не е набиват очи, и които могат да минат за характеропатия .... отколкото да крещим на цял свят -  той е от спектъра.

Така че и едно да има като моето нека родителите знят че е възможно на 3 да го диагностират като атипичен аутист  ( с почти пълен комплект от показатели )  а на 7 да го оставят само с езиков-говорно дефазиране. вярата , надежадата е голям двигател и невероятно силен мотив.
[/quote]

Предполагам, че не визираш мен за "заплюването". А МКБ-тата си имат значение в една тема като нашата. Един има нужда само да сподели, друг иска да получи съвет, трети да научи нещо и т.н. И такава информация не може да липсва.
За съжаление, повечето майки (не визирам теб  ) нямат търпение да прочетат нещо, дадено им наготово. Именно новата американска класификация показва пътя, който може да измине едно дете между 3-то и 1-во ниво на тежест или според предишната - от диагнози като аутизъм такъв и онакъв до социално (прагматично) разстройство.

И си права за телето и ряпата, ама "понякога". Пропускаш, че значителна част от майките се обръщат за диагноза към "Св.Никола" поради това, че децата им на 2,5 - 3- 4 и повече години нямат говор и че логопеди и психолози им казват различни неща. И разбира се, тази диагноза може да се промени. Казваш характеропатия. Ами това е социално (прагматичното) разстройство - казано простичко "темерутство". А темерути бол в цял свят. И ако едно дете преодолее дефицитите си, затрудняващи обучението му в масовото училище, никой няма да принуди родителите да заявяват диагнозата му.

А на мен ми е мъчно не за споделящите днес, а за четящите майки, които очакват някой да ги обнадежди. Аз следя научните новости и за разлика от някои други, съм убедена, че много скоро ще има субстанции за преодоляване на основния дефицит - мотивацията за социален контакт. Засега са експерименти на животни, но това е пътят. 

Иска ми се да кажа на по-новите майки да не се отчайват и да контактуват непрекъснато емоционално с децата си. Терапиите са си терапии, но никой не може да се доближи толкова близо до вътрешното "аз" на детето, колкото родителят. В това отношение за най-малките са незаменими "Son rise" и "Floor Therapy" - не толкова стриктното им приложение, колкото принципите им, за които писах в предходната тема.   

мила констанца
с телето и ряпата оплювам само и единствено свети никола и нито един човек тук в темата.Смятам че там могат да подходят малко по-евристично след един момент. Защото както са ми казвали медици в медицината 2 и 2 никога не е 4 за едни е 3 за други 5.


съгласна съм. Освен това често  е хубаво някой някой и да им го смели. Не казвам разбира се че всеки от нас трябва да открива наново топлата вода . обаче много е тънка границата между това дали е полезно или вредно да получаваш всичко наготово.

за добро утро реших да разведря малко темата с "умозаключенията" (както аз ги наричам) на сина ми
1 случай
на кино е с най добрия си приятел и сестра му
връща се супер въодушевен и ми заявява:
- мамо, аз вече имам сестра
- как така, ти нямаш сестра
- не имам, щом Иван има, значи и аз имам, приятелите трябва да споделят всичко и той ще сподели сестра си с мен
- значи ти можеш да споделиш мама с него
- не, споделят се само неща, които единия няма, той има майка и аз няма да споделя, моята, но аз нямам сестра и той ще сподели неговата
Желязна логика вади детето
2 случай
викат ме в училище, че е ударил друго детенце (след училище отиде да играе в същото ударено дете)
на мен вътрешно ми е смешно, той никога не удря, все него го удрят
питам в къщи
- какво стана
- ами аз защитавах приятеля си и за това го ударих
- добре, няма проблем хубаво е да защитиш приятеля си
- няма ли да ме накажеш
- не няма
- но да се удря не е хубаво
- да не е хубаво, но няма по хубаво от това да защитиш приятеля си
- тогава какво да правя да защитавам или да не удрям
тук останах без отговор, завъртях темата около приятелството, наистина не знаех какво да кажа
третия случай по- късно ще го напиша, че пак стана много дълъг поста

Mini Mouse,
свиркай си. А аз на твое място бих се опитала да изпея и някоя ария. Дори и да ти кажат, че детето ти има нещо общо с нашия спектър, то ще е "черешката на тортата" - ще си има нещо, което ще го прави по-интересен от връстниците му. 

констанца, благодаря за окуражителните думи 

Мини, голям сладур е

Брилянтни са да правят заключения:)

По едно време смятах да записвам умните му мисли, но..така и не започнах:)

Искаше сестричка, преди да реши , че иска братче Александър, който да се роди на 25.03.2015 г., защото тогава имало перигейт луната или нещо подбно.
И веднъж вижда в супермаркет едно момиченце в количка и казва "Мамо, намерих си сестричка, бързо да я вземем, докато не са ни видели"

Някои от най- култoвите му "мисли" са:

" Погледни отвън това, което виждаш"

"Бабите са безполови, защото са много стари и са си забравили пола"

Играе на таблета си и  един човек гони едно чудовище и казва:
"Всъщност истинските чудовища живеят вътре в хората"

Седнали сме в кафене и гледаме хората, като минават. Питам го дали някои хора го впечатляват повече от другите, а той отговаря:
"Защо ме питаш"
Казвам- ами искам да знам какви хора ти харесват. казва :
"Мъже, разбира се, защото аз съм мъж и са ми по- интересни"

Притеснена се обадих на приятел- психиатър, който ми обясни, че за 13 годишните момчета е нормално да се идентифицират с мъже и че няма нищо притеснително.
Казвам - То само това оставаше, достатъчно притеснения си имам:)

А когато ми е сърдит не ми говори направо, а през баба си и казва "Кажи на жената да ме заведе в парка с колелото", като си дава сметка, че като не ме нарича "мама" ме засяга...

напоследък имаше две- три нови, но не ги повторих веднага и ми изхвърчаха...

Най-младият програмист в света. Момче на 8 години с Аспергер синдром. Вижте първата игра, която е създал. Баща му кандидатства за "Гинес". Може да се играе онлайн или да свали. Сега ще дам линка на Марк да опита. В съобщението пише, че е завладяваща. Ами какво по-хубаво от това - от децата от спектъра за другите от спектъра (както вече има гражданственост и у нас peer to peer)

http://starlocalmedia.com/friscoenterprise/news/year-old-younges … 0019bb2963f4.html

Марк отвори линка. Ще я свали на таблета. Изпухтя: "Отвратителна". Ама това е впечатление от 10 секунди и освен това нали за това сме различни - ние невротипичните и невроразличните?! Ще видим, как ще реагира нашето момче. Ще ми е интересно, как ще реагират и други деца от спектъра.

Влади, не се услушвай много ,че ще изпуснеш момента за датата Горе долу имаш 9 месеца до 25,03 

Веднага ти го изчислих Влади - някъде точно на трети юли действай по въпроса. Лесно го сметнах - забравих да ви почерпя виртуално щерката е зачената на еньов ден и аз си го смятам за минирожден ден и този ден. Тя винаги се цупи, като и го честитя, ама хапва бонбон по случая
                                                                       

Ей, страшни сте:)

Ама то, аз съм мъжа вкъщи, така че..остава и да раждам..отново при това:)

Много ме изкефи едно  изказване на Шарън Стоун "Жените в последното десетилетие сами се превърнахме в мъжете, за които мечтаехме да се омъжим"


Сега сериозно, от доста време обмислям колко ще е хубаво за него да си има компания- друго дете вкъщи. Колко полезно ще е за социализацията му и научаването на комуникация. Защото то социализацията не се постига реално само с индивидуалните занимания с терапевтите.
Тежестта за по- голямата лудница пада на баба му обаче.

Обмислям да станем приемно семейство и вземем детенце- хем детето, което  ще взмем така или иначе е родено и ще направим добро, хем се увеличават хората вкъщи и би трябвало за Марти да е полезно..
Майка ми от скоро не реагира толкова крайно, че е абсурд.

Само че тя още не знае, че предпочитам да вземем и помогнем на дете с увреждане, отколкто типично дете, което някак си подсъзнанието ми казва, че при всички положения ще се оправи.., но пък ако вземем дете с някакво увреждане, дали няма много да утежня нашите си неща..и дали ще се получи интеграцията за детето ми, която е една от целите..

ей такива..

А какво мисли Марти по въпроса. Нали един вид заради него ще го правиш? Не е ли от първостепенно значение неговото мнение.

Иска братче Александър и е важна датата, на която ще се появи:)

И каквото не стане, както е картинката в главата му, става страшно.., включително за комшиите:)

Повече от това не мога да разбера какво мисли...абе, иска хора, близки хора, деца....

Ами ако се усложни положението. Не е лесно с две деца да знаеш. Двоен е товара. Питай Доника, ако не ми вярваш или другите с по две. То има ревност между тях, завист, изграждане на братски отношения не става на тези години, а от първа глъдка въздух. Може да им регрес при Марти, докато не се напаснат. После може да стане по лесно и да е за добро, но помисли готова ли си ти и най вече той да понесете периода на адаптация докато стане това.

Ти си знаеш де