Моето мило ще получи от мен толкова, колкото ми е дал. Нито грамче повече.
Раздаването Вълчо, ако не се хващаш за думички, следва да се взаимно. Това се опитвам да кажа. За да даваш и да се раздаваш трябва да го правят за теб. Е тогава си е както трябва да бъде. А не да отменяш до дупка. Да губиш себе си някъде в услуга на някого, било то и любимия мъж. Той следва дори да не го позволи, но уви по - удобно е да бъде позволено.
Пиша либовта бегала, когато усетя, че давам, давам и накрая ме тупат по рамото и ми казват "Мерси".
Гаранция в живота няма. Завинаги е прекалено странно понятие в човешките отношения. Докато си "пазиш" и те "пазят" нещата са си по местата.
някакъв страшен късмет извадих, че така ми се разви живота. Мъжът и е от семейство с 3 деца, третото се ражда, когато те със сестра му са на 15 и 16 г., в нестабили години (1990-та), та не е имало капризи, ама аз това, аз онова - и бебе/дете са гледали, и са готвели, и чистили, който е свободен - поема, после другият и така. Няма мъже/жени, глезотии. Като всички са на работа/училище, само ти си свободен, прибираш 2-3 годишното от градина, готвиш му, храниш, къпеш, обслужваш. Няма да викнеш съседката, само защото си мъж/момче.
