ЮНЧЕТА засмени, добре дошли в РОДЕНИ! - 1

Момичета, имам проблем.
Не знам вече това дете колики ли има, гладно ли е.. по колко трябва да яде..
Изглежда, че има еднаква реакция към глад и колики, и тя е да си хапва..
На прегледа, за 1 месец беше качила 1.400кг и беше 4,400.
Според педиатърката трябва да изяжда до около 100-110мл на ядене - при вас как е?

Обсъждали сте депресиите, искам да ви кажа, че и аз бях психически доста нестабилна и доста често се сривах направо. В болницата за 5 дни да съм спала по 3-4 часа на денонощие, максимум, може би това допринесе доста. Изобщо не бях готова за последиците от нормалното раждане. Всеки ти казва, че по-хубаво няма и че секциото е много по-болезнено след операцията, но това е лъжа.
При мен се наложи епизиотомия и адски ме болеше после. Първата нощ не можах да мигна от болка, 2рата малко спах, на третата уж бях по-добре, но все още не можех да си представя да сложа гащи! На 4тия ден ми падна единия шев и стана по-поносимо, 2рия падна на 10тия ден. До тук добре, но на 14тия ден се появи ужасен болезнен вътрешен хемороид.. за 10 дни го излекувах уж.
В болницата няма да коментирам как бях. Отношение ужасно, съвсем сама се чувствах. Бебето ми се роди малко - 2600 всички ме караха да я храня с АМ и повтаряха как е недоносена, въпреки, че е родена с навършени 39 седмици! Държаха ни 5 дни, защото не наддавала уж и се наложи да я пекат на лампите за жълтеница. Без да обясняват особено, познайте как реагирах! Ако не ни бяха изписали мислех да си ходя с подпис. Аз бях настроена да стоим 3 дни...
Зърната ми се разраниха и ме боляха адски около месец. На няколко пъти щях да се откажа от кърменето, малката сучеше, а аз ревях от болка. Изхабих 2 опаковки Лансинох, една Гармастан и една от крема на Авент, толкова ме болеше! Чак сега е поносимо и все още чакам да стане приятно както всички по описват.
Освен всичко останало ме обливаха непрестанни горещи вълни и много се потях. Потта смърдеше отвратително и колкото и да се къпех, пак смърдях ужасно. Даже на мъжа ми му правеше впечатление, е и това отмина.
Най-много ме тормозеше кърменето, от раждането се възстанових за 10 дни. Много зле се чувствах, супер несигурна в себе си, толкова ми беше зле, че все си мислех, че не правя нещо както трябва. Всички ти повтарят, че кърменето и раждането са нещо естествено, е как да мислиш, че нещата са наред като се чувстваш като премазана от влак?!?
Така, че не сте сами, почти всички, особено първеските са така. Аз не съм от лабилните и ревливите, а бях доста зле и се чувствах неподготвена. Предполагам е нормално и разбира се И ТОВА минава 

Здравей и честит да е новия член на семейството ви!

 Споделяш, че към края на кърменето бебето започва, да хваща и пуска гърдата, а кърмиш само от една гърда на хранене. Възможно е да има нужда да се оригне преди да продължи с храненето. А също може да търси по-силна струя мляко (понякога новородените бебета заспиват, когато е намаляла струята мляко, а не когато са се нахранили). В такива случаи може да го повдигнеш да се оригне и да предложиш другата гърда, където млякото излиза с по-силни струи, защото е повече. Ти имаш едно бебе и две гърди, няма за какво да "пестиш" млякото в другата гърда.

 Имаш съмнения, че може на бебето да не му е удобна позата и за това да не успява да изсуче нужното мляко. Това е също една възможна причина, за това би могла да обърнеш внимание на позиционирането. Първо е добре ти да се настаниш удобно, за да не чувстваш напрежение в гърба или ръцете (от където може да идва и недобра прегръдка на бебето). Когато бебето е гушнато за кърмене, то трябва да е обърнато с цялото си тяло към майката, а не само с главичката. Коремчето е плътно долепено в теб и ти почти не го виждаш. Ако е нужно и повдигнато с възглавница, за да е почти на нивото на гърдите, а не ти да се привеждаш към бебето. Нещо такова:

 Можеш да опиташ също да подаваш зърното на бебето към горната устна или към нослето, за да може бебето, като тръгне да засуква, да отметне леко назад глава. По този начин отваря по-широко устата си. Бебето се закачва на гърдата, когато е отворило широко уста, за да може да засуче възможно по-голяма част и от ареолата (тъмния кръг около зърното), а не само зърното. Ако е засукало добре, част от ареолата ще е засукана; устните ще са обърнати навън, като на рибка; бузките ще си стоят издути и няма да се всмукват навътре при сукане; не трябва да се чуват цъкащи и цвъркащи звуци; не боли. Когато бебето суче така, че да гълта мляко, движението на челюстите е по-бавно, ритмично се редуват дишане и преглъщане и в тиха стая може да се чува тихо "къх-къх" при преглъщане.
 Освен позата и доброто засукване, можеш да помогнеш на бебето да се нахрани, като прилагаш компресия (ще се цитирам от преден пост): След като и компресията спре да действа, предлагаш другата гърда. Като и там правиш компресия след като бебето започне да суче по-вяло.
 Ето една кратка статия, която може да ти бъде от полза при ориентирането какво се случва с кърменето:  Как се хранят бебетата

 А има и случаи, в които всичко с кърменето си е наред, но поведението на бебето е непознато за майката, за това изглежда притеснително. Истинските бебета (не тези по филмите и от разкази на съседките за техните съвършени бебета) имат нужда да бъдат гушкани и да сучат повече от времето, за което могат да се нахранят. За това спят блажено в прегръдките на мама, но се събуждат веднага щом усетят чаршафа на леглото. Те се нуждаят от много прегръдки, за да се развиват тялото и психиката им добре.

Добро утро и от мен ,
относно чая от копър НЕ чая не запича при кърмачетата има такива моменти в които се допуска и до 5до 7 дни да не акат,при нас имаше такъв период от 3 дни и аз накрая реших ,че и е много тежко вече на коремчето и и направих клизма за 1 минутка напълни памперса а после и хавлията която беше под дупенцето и 

За депресията какво да кажа не знам това раждане беше много тежко за мен няма да изпадам в подробности на кратко ще кажа че по време на раждането ме изгубиха и мен и малката в мислите си усещах ,че отивам на някъде не мислех за мъжа ми за сина ни и за бебка изобщо просто полетях на някъде,докторите ме върнаха и мен и нея за което им БЛАГОДАРЯ , след което последва вече пълното разкритие и бебка се появи само чух докторката каза направи и голяма епизиотомия защото бебето трудно ще излезе да имах 5 външни и 4 вътрешни  до тук добре .След два дни аз вече се гласях да си ходим на 3тия ден но уви отивам на видеозон и какво ми казват ще ти правим химичен масаж и добре че аз разпитвам кое как защо какво и т.н.  една доки ми обясни  направиха ми 3 по две инжекции масаж и започнаха пак контракцииии ужас отивам до тоалетна и започнаха да падат едни буквално парцали от мен колкото длантта ми аз се шокирах но викам за добро е на следващия ден вече аз съм сигурна че ще си ходим моите хора готови да идват да ни вземат гледат ме видеозон и какво :Ох ще трябва кюретаж !!! аз откачих до него момент със бебка всичко ок детската лекарка каза ако вие сте изписана си тръгвате .Така направиха ми кюретаж а през времето когато ме кюретират няма кой да ти гледа бебето само в стаята 
добре 4е моми4ето при мен беше готино че гледаше и моето аз след пълната упойка не бях добре никак не можех да кърмя тя пла4еше аз ревях само виках на мъжа ми искам да си ходя всичко мина и аз реших че след кюртажа и хим.масаж утре си тръгваме но уви на визитацията на бебетата се оказа че имаме силна жълтеница казаха ще пр вим фототерапия е какво е това някой няма ли да ми каже не никой не ми звъннах на педиатърката която е на малката и тя ми обясни .добре улекна ми след малко идва една сестра да вземе кръв на малката , от пръстенцето трябваше да напълни колбичка колкото моето кутре от нейното пръстенце малката се скъсваше от рев аз само виках абе вие какъв човек сте бе женаааааа после я гушнах и се успокой още имаме белег на пръста от дуп4енето нокът4ето и беше лилаво от стискането ,след което НИКОЙ не ти казва какъв е резултата ходих питах молих се и т.н. разбрах че билерудина е 228 и ще и правят терапия дойте сестрата в 3 часа грабна бебето от леглото с 2 памперса и мокри кърпи и тръгна аз след нея търча и викам абе кога ще ми я върнете не може ли и аз да стоя там ами ако плаче таяяяяя все едно никой не и говореше ,аз откачих не спирах да  рева само звънях на моя мъж и му казвах че ще отида при шефа на болницата !Донесоха ми я след 3 часа аз през това време не спрях да рева по телефона на мъжа ми .Когато я видях цялото и лице беше с остатъци от лепилото на лейкопласта  и така на другия ден уж всичко свърши ще си ходим ве4е сме добре и двете на бебешката визитация казаха че сме изписани аз вече щастлива звъннах 4е сме готови ,НО на моята визитация докторката каза оооо тези конци не са добре аз казах а не ако ще и мн зле да са аз си тръгвам тя каза спокойно жената ме пусна с уговорка да правя постоянни промивки и т.н. някакъв шев се отворил  .
прибрахме се след 2 дни трябваше да ми махнат конците отидох махнаха ги след ден аз реших да си видя раната и какво да видя  конец а сега реших да го дръпна но ме заболя и хайде пак да ми махат забравения конец.
Ох момичета аз прекалих май с поста си .Бях изпаднала в силна депресия във вкъщи всички ме дразнеха само се карах на мъжа ми и баткото но сега вече всичко е наред
Не се предавайте бъдете силни жените сме такива    

Мама на вики, доста ти се е събрало, важното е че всичко е с добър край, другото се забравя  .
За депресиите- аз пък бях обратното, всичко вървеше перфектно, разкритието ми стана буквално за 1-2 часа, но слизането на бебка беше трудно, заклещи се накрая и почнаха да падат тоновете, наложи се да я вадят форцепс, не проплака веднага, но аЗ и за миг не се сломих. Толкова бях превъзбудена от срещата ми с нея, че цяла нощ след това нв мигнах. Болеше ме отдолу, дори не знам точно колко шевове имам, явно са доста, но още на другия ден беле при мен и аз само като я погледнех и се разплаквах от умиление. Преливах от щастие, дори лекаря ми лаза че съм била много позитивна, а аз съм песимист по принцип, но просто имах огромно доверие в лекаря си и той го оправда. Не усещам болка от доста време, конците са рзградими, дори не знам дали са още там. Като гледам с огледалце всичко изглежда наред. А за депресия не мога и да си представя - само като видя моята бебка и се разплаквам от любов
Кърменето също не ни се получи, но и това не ме депресира, аз също съм дете на АМ, така че мами гледайте винаги от розовата страна на живота и се радвайте на това което имате- малките съкровища в малките креватчета

Хайде и аз да си кажа за депресията след раждането: с първото ми дете имах класическа следродилна депресия - плачех (дори рекламите по телевизията ме разплакваха), тревожех се, карах се с мъжа ми за неща, които никога не са били проблем, изкарах кошмарни 5 дни в родилния дом (сега от перспективата на времето не ми се виждат толкова кошмарни, но тогава всички ми бяха виновни за нещо - за бебето, което трудно проплака, за проблемите с кърменето, за болките след секциото). Освен това беше зима и не можех да излизам с бебето, а и денят кратък, няма светлина. Накрая се измъкнах от това състояние като всеки ден излизах сама и обикалях улиците по час, уж да свърша нещо; ни студ, ни виелица ме спираше. После почнах да ходя на тренировки и всичко малко по малко се оправи.
Сега нещата се развиха по обратния сценарий - бях в пъти по-спокойна при влизането в болницата, бебето проплака и беше добре, кърменето ни се получи от самото начало, изкарах прекрасни 5 дни в същата болница както при първото ми раждане, случиха ми се същите неща, но гледах с други очи. Лято е, от самото начало обикалям по улиците с количката, успях вече да отида на педикюр и ресторант. С една дума нагласата ми е друга и депресията ме подмина, сега се моля и коликите да ни подминат и ще съм изпълнила плана на максимум 

Здравейте, момичета!! Най-после се добирам да ви кажа, че няколко дни след термин, на 23ти, се появи нашето дребничко момиченце Ивана, което подложи на изпитание нервите на мама, а и не само.
Имаше екстремности при раждането, но за щастие всичко приключи добре.
Малката е голяма пиявица, почти денонощно е закачена за мен, съответно и съня ми е дефицитен. Този път знаех какво да очаквам след раждането и мисля, че се справям с депресията. Първият път определено беше трудно.
Пожелавам ви спокоен ден! И честито на всички момичета, на които съм пропуснала да честитя! Надявам се, че вече няма чакащи!!!

Здравейте, момичета!
И аз минах през разни трудности, които най -вече бяха в главата ми. Слава Богу бързо ми мина и видях, че няма какво толкова да се тревожа. Хормони...

Всичко минава.
Да се похваляяя - снощи ни падна пъпът  моля ви, вижте ми лентичката на кой ден се случи това събитие за нас хаха

Везничка, вашият пъп как е? Аз вече се замислям дали не ги слагат някак странно в болницата. На първия ми племенник падна също след месец, сега ще следя и на второто дете на сестра ми. И ако при всички е така положението,  ще "обвиня" болницата хахах

Съжалявам за втория пост, но тази мобилна версия няма бутон редакция.  Мн искам да честитя бебе Ивана на елхичка   
А за храненето - ние ядем мн различно - понякога 110 на едно ядене, понякога  80, 70. А има и случаи, когато яде по 40 три пъти през час 

момичета да ви попитам. вие замразявате ли кърма?

Аз замразявам, така можем с таткото да оставим бебе Вики на бабата и да сме се заедно или малко с приятели , ходим по живота замразявам в торбички Медела , някои казват че не било хубаво в торбички, но аз не мисля така . Имам също така и контейнерчета, но торбичките са ми по удобни.

И аз замразявам кърма в стерилни контейнерчета - взимам ги от аптеката.   

Така е, по-позитивно трябва дй гледаме на живота и малките съкровища!
При мен също от тежко следраждане /шиене/,голяма болка,безсъние и т.н.Сега за 2 дни вкъщи съм значително по-добре и физически и психически.Болките отминават, малката е толкова спокойно бебе,направо мечта.Само спи и яде   понеже синът ми въобще не беше такъв,чак ми е странно Даже си мисля от утре като  тръгне на градина баткото,че ще ми е скучно Тя и майка ми е при мен,де и върши цялата работа,защото аз още съм трудно подвижна.
Кърмим се успешно,дори тази нощ манджата тръгна да прелива
Остава само да се сдобием с количка, да минат шевовете и да тръгваме по разходки
Пъпът й падна вчера, на 5-я ден от раждането.
От тел не мога да си подновя лентичката,ще пробвам от таблета после.

Момичета, ще ми обясните ли защо не ви виждам лентичките?

Хайде и аз да се включа по темата за усещанията след раждането
Моето раждане беше ужасно, контракциите ми започнаха два дни преди това на по от 30мин до час, силни и много болезнени,при всяка ставах вир вода. В 20ч. вечерта станаха на по 5мин, редовни и болезнени, така до следващия ден в 11ч. (нощта прекарах в болницата - преносвах), когато след клизма, която ми направиха без да ме предупредят, докато бях на магарето за проверка за разкритие, нямах нито кърпа нито салфетки, се наложи се да тичам по гол задник и едва стискайки през цялото фоайе с всякакави хора, до стаята за кърпа и после тоалетна   беше абсолютен срив за всякакво лично достойнство ... та така след 13 часа контракции на 5мин. ме свалиха в родилна зала с 5см разкритие. Там ме оставиха да се гърча от болка още час докато стигнах 6см и получих упойка за около 2ч почивка. След това упойката ме пусна и се започна същинския ад. Не че ми се ревеше, ами ми идеше да се гръмна от болки, няма да изпадам в подробности, че не са "за на маса"   Та след този ужас, в 16:17 се роди бебе Славян, 4100г. с огромен хематом и фрактура на ключицата, а мама с хиляда шева и епизотомия. Е ако някой ми  каже, че това е "нормално" раждане, за мене няма нищо нормално в този кошмар. Та, след цялата тази веселба, ни държаха още 5 дни (вместо три), без обяснение за забавянето, киснах си в тази противна болница общо 6 дни. Ето от това ми дойде депресията и плачех и т.н. След като ни изписаха, в къщи вече бях добре, не се хранех, много бях изморена, не можех да седна - кърмех легнала, но емоционално поне беше друго. Остават още 2 дни от отпуска на таткото ни, след като се върне на работа не знам как ще се справя сама.

И като съм тръгнала с този огромен пост, да ви разкажа за друго какво ми се случи, ако недай Боже се случи на някой, да сте малко по-подготвени отколкото бях аз... в петък бяхме на първата ни разходка + чистене на целия апартамент и т.н. Надвечер на прибиране усетих, че силно ми потече. Отидох в тоалетната и видях как текат парцали и кръв на силни капки като от чешма. Много се изплаших, така беше около половин час не можех да стана от тоалетната. В същото време Слави ревеше истерично от колики и баща му само търчеше м/у него и мене. Дойдоха свекърово да запазят малкия и тичахме в МД. Оказа се че имам останала ципа от плацентата. Ако продължава,казаха - в понелелник кюретаж  . Слава Богу, намаля и се моля да не се повтори. От тогава си наблю давам превръзките и забелязах още няколко ципи. Сега пия Метергин, подпомага контракциите на матката и съответно свиването й.