Веднъж във военния завод обсъждахме прасета и свине, кое как и кое е по-хубаво, накрая един от компанията приключи разговора с думите - абе на голямта свиня всичко й е голямо.
Та шараните току що ги бяха докарали и една женица в дъждобран ми вика кой шаран, колко голям. Па викам няма значение кой, три кила. И все пак си правя сметката за тавата, да не се налага да му режа опашката или главата, защото е неестетско. Както казваше една жена от северозападния - Ние сме ора естете. А женицата ми вика - някакъв допуск ще ми дадеш ли. Ебагу, другарко - си викам - таа е от ВМЕИ-то.
А на глас й викам - плюс минус половин кило.
И тая жена ми улови един шаран и го сложи на кантара - 2.976. После я помолих да го убие и тя го уби с чук, с рязък, отсечен удар, сякаш избива ябълковиден болт.