На море с гаджето

  • 32 450
  • 600
  •   1
Отговори
# 510
  • София
  • Мнения: 62 595
Значи нищо не знаеш и ти, ама дрън-дрън как не ставало със забрани! Обаче и с обяснени, пак й забранявате, нали! Не я оставяте да си прави каквото й хрубне!

# 511
  • Мнения: 12 722
Аз не съм казала, че знам точната рецепта, това ти го твърдиш.   Аз  й обяснявам, че не трябва да прави това, защото... И тя се съгласява.

Аз не мога да разбера ти защо толкова се ядосваш - нали си сигурна в себе си.

# 512
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 078
А аз се питам, защо Andariel говори така, сякаш нейните възгледи и методи за най-правилните и единствените?!?

# 513
  • Мнения: 12 722
Загрижена е за нашите деца - да не ги упущим.   

# 514
  • София
  • Мнения: 62 595
Просто искам да разбера кое е правилното решение, коя е рецептата. Щом моята рецепта не струва, то нека да видим какви са вашите рецепти! Като гледам, не сте се отказали от забраните, просто гледате да ги гарнирате с морковче.

# 515
  • Мнения: 12 722
Така е, и това има своето въздействие. Прилъгваме ги да ни се доверяват.   

# 516
  • Мнения: 1 007
Загрижена е за нашите деца - да не ги упущим.  
Това е казано с ирония, но е вярно. Много по-лесно е възпитанието на собствените деца, когато средата им е нормална.
А рецептата е повече самочувствие, породено от повече умения и убедителен добър пример. Обикновено към лошите неща посягат децата без самочувствие, може би като знак на протест към родителите, че са ги "създали такива", опит да докажат, че "не са като тях" или да се изфукат пред другите, че "на мен всичко ми позволяват" или "на мен никой нищо не може да ми каже". Това е критика към родителя, упрек. В тази възраст са чувствителни на тема "кой съм аз и с какво съм значим" и когато не намерят отговора, посягат към най-лесното - бунта срещу родителя (срещу средата е по-трудно и децата без самочувствие не си го позволяват), един вид подмяна на "това, което са направили от мен, та никой да не ме харесва".
Затова до пубертета е добре да им помогнем да се чувстват добре в кожата си, да ни имат доверие (не ние на тях, това - на по-късен етап). И когато дойде сблъсъкът с различните, да могат и те да си покажат индивидуалността, без да им е неловко. Да не се страхуват, че средата ще ги отхвърли, да не се страхуват и да я напуснат, ако не им харесва. Да имат самочувствието да създадат своя среда, а не непременно да се впишат в чуждата.

Ще дам простичък пример: Когато навън вали и попитат 16-годишния защо е с чадър, той спокойно отговаря: "Защото вали." Но ако го попитат защо не пие, му е много трудно да отговори: "Защото съм непълнолетен." Много родители вместо да подготвят детето да отговаря така, го подготвят да не му се налага да отговаря. Къде е логиката Simple Smile

Последна редакция: нд, 27 юли 2014, 13:12 от Химикал

# 517
  • Мнения: 12 722
Аз да дам пример -  напил се е, въпреки,  му  е забранено.  Кое е по-добре - да се обади и да ми каже да го прибера или да не смее? Или другарче се е напило - да извика Бърза помощ или да избяга да не разбере мама?

# 518
  • София
  • Мнения: 62 595
И? По този случай му разписваш разрешителното да се напие? Цинично е такова мислене - дай да знае, че му е разрешено да пие, че ако се напие, да има смелост да ми се обади! Ми, така да я караме и с другите неща, примерно с кражбите - да приемем, че може да крадне, и то да знае, че може дакрадне, обаче после да ни се обади, ако стане напечено. В това няма нищо положително.

# 519
  • Мнения: 12 722
Ти си съвършено права.

# 520
  • Мнения: 1 007
Аз да дам пример -  напил се е, въпреки,  му  е забранено.  Кое е по-добре - да се обади и да ми каже да го прибера или да не смее? Или другарче се е напило - да извика Бърза помощ или да избяга да не разбере мама?

Той ако се е напил, нито ще може да се обади, нито да даде адекватно обяснение къде се намира. А ако се е напило другарче, по-добре да се обади на родителите му и да не ангажира Бърза помощ, която  ще е по-полезна другаде.

# 521
  • Мнения: 851
Андариел, ако децата са живи, здрави и имат малко вроден акъл в главата, всичко останало е бял кахър. Влагам много смисъл в това изречение, просто не ми се обяснява(отново).

# 522
  • София
  • Мнения: 62 595
Ми, те, ако имат достатъчно акъл в главата си, няма да имат нужда от родители, а ще са достатъчно зрели да се оправят самми в живота! Акълът им е точно толкова, колкото може да има един обикновен пубер - незрял и все още по-податтлив на вредни влияния, импулсивност и обикновеена глупост.

# 523
  • Мнения: 12 722
Щастливи са тези, които могат да отгледат децата си по твоите постулати, Андариел.  Нас другите, хеле децата ни, ни пиши пропаднали.

# 524
  • Мнения: 851
Ми, оставяш ги на мира и гледаш как ще се оправят. Или цял живот им повтаряш, че нямат акъл и за нищо не стават.

Общи условия

Активация на акаунт