Депресия или?

  • 4 506
  • 43
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 41 876
Нищо не е пети етаж без асансьор.
Със секцио, малко бебе и болни крака- схемата от преди няколко поста. Надолу първо количката, после бебето, на връщане обратното.
Пълни лиготии са това и за мен.
В лятно време един път на седмица извеждане е супер безотговорност.

# 31
  • Мнения: 4 841

Тя може да се чувства както си иска, но в момента нейните чувства отстъпват пред потребностите на детето. И ако преди да роди е могло да страда безутешно и да гледа тъпо в една точка, без да се вдигне от дивана седмици наред, сега има едно беззащитно същество, което не трябва да бъде потърпевшо от състоянията на майка си.

Ако не може да се справи сама - физически и психически - да търси помощ - от родители, от приятели, от лекар, и т.н., но да не извежда детето навън е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

Неслучайно попитах дали мъжът, родителите на момичето и педиатърът на бебето са наясно с това, че тя не излиза и не извежда детето, и какво мислят по въпроса?

# 32
  • Мнения: 47 352
Тя може да се чувства както си иска, но в момента нейните чувства отстъпват пред потребностите на дететo...

Съгласна. Другият родител има същите задължения. Да се стегнат и да оправят нещата колкото се може по-бързо.

# 33
  • Мнения: 2 222
Абе престъпление  Sunglasses Докато е малко бебето и на терасата може да си спи в количката, не е фатално, на това хубаво време все един и същи въздух ще диша.

# 34
  • out of space
  • Мнения: 8 623
Абе престъпление  Sunglasses Докато е малко бебето и на терасата може да си спи в количката, не е фатално, на това хубаво време все един и същи въздух ще диша.

 ooooh!

# 35
  • Мнения: 47 352
Абе престъпление  Sunglasses Докато е малко бебето и на терасата може да си спи в количката, не е фатално, на това хубаво време все един и същи въздух ще диша.

Понякога даже по-чист  Laughing все пак количката е на нивото на ауспусите на колите...

# 36
  • Мнения: 2 650
Ери, за какво е този емотикон, _Dana_ е права - като не извежда детето, поне  на терасата да е. Колкото и  капки витамин D да му дава, не е достатъчно, за да го предпази от рахит евентуално.  Като й е трудно да излиза, поне това да направи за "бебото".

# 37
  • Мнения: 311
Тя е уязвима сега и има нужда от подкрепа , но
първо трябва и сама да си помогне .
Разходките на вън са добри не само за бебето ,
а и лек срещу депресията .
Също е много наложително да поговори със
съпруга си как се чувства , явно тя не е от жените ,
които понасят раздялата леко -разбирам я ,
нашия татко отсъстваше по 1,2 седмици
и нито приятелки , нито близки могат да ти дадат ,
това , което мъжът ти дава .
Особено вечер , когато искаш да си поговориш
с някой .

# 38
  • Мнения: 92
Благодаря ви за коментарите!
Всеки има право да изкаже това което мисли.
Дадохте ми много идеи и ще се възползвам от тях  Hug
Извинявам се че темата ми беше неуместна.

Хубав ден!   bouquet

# 39
  • Мнения: 47 352
Извинявам се че темата ми беше неуместна.

Няма за какво да се извиняваш. Съвсем уместна си е темата ти  Peace

Успех!

# 40
  • out of space
  • Мнения: 8 623
Ери, за какво е този емотикон, _Dana_ е права - като не извежда детето, поне  на терасата да е. Колкото и  капки витамин D да му дава, не е достатъчно, за да го предпази от рахит евентуално.  Като й е трудно да излиза, поне това да направи за "бебото".

Защото не е достатъчно. Освен слънчева светлина и вит. Д малкото човече има нужда и да попива различни звуци, различни образи, да подушва различни миризми- един вид да се развива.
Е, да, по-добре на терасата, от колкото непрекъснато в детската стая.

# 41
  • Мнения: 19
Разбирам те напълно. И аз преминах през това. Дори май беше по-зле. Ставаше ми супер кофти сама по цял ден-и моя мъж тогава работеше в друг град и губеше време да пътува, прибираше се изморен и даже да излезем някъде не можехме. Обаждах му се тъжна и изведнъж избухвах. Едва ли не той е виновен, че е на работа и не иска да е с нас. Имах много тежки моменти-чувствах, че всичко аз трябва да свърша и най-вече се чувствах изоставена. С времето това премина. Ще мине и при теб. Горе главата и ще видиш, че всъщност нещата не са толкова черни.  Peace Hug

# 42
  • Варна
  • Мнения: 611
  Бях в подобна ситуация- моят мъж отсъства по 6 месеца годишно. Замина и ме остави в следродилна депресия, с малко бебе, с количка, която много ми харесваше но не се събираше в асансьора. Живеем на 7 етаж, асансьора е от 2-я до 6-я етаж, но това е друга тема. Никога не съм търсила помощ от никой.
 Напъхах детето в кенгуру и излизах само така, докато спря да се събира в него. И не само заради разходките- ами как да напазарувам? Какво да ям? Кой ще ми плати сметките? Кой ще ми заведе детето на лекар? Като ми узря главата си купих компактна количка тип чадър и досега успешно я мъкна заедно с малкия, а багажа става все по- тежък и тежък...
С всичко се свиква, просто трябва. Не съжалявам нито за миг за времето, в което детето спеше сгушено в мен- вече е на 1г 7 месеца и не иска дори да спи до мен на леглото.
 Стегни се и се радвай на всичко, което имаш!!

# 43
  • София
  • Мнения: 12 374
Мързел?

На петия етаж сте, не сте на петнадети. В най-лошия случай са около 120 стълби, с площадки между тях.

Абе как ще извеждате детето веднъж седмично?!? Здраво и право дете?!? И бащата и родителите ви са съгласни с всичко това?

Изумителна безотговорност.

Абсолютно! Това е безотговорност към бебето, направо ми стана жал.

След високо рискова бременност и спешно секцио, аз също имах забрана да вдигам тежко. Тогава живеехме на 9 етаж, в блок с 1 асансьор, който обаче се разваляше през ден, и 1 товарен такъв, който се пускаше от домоуправителя веднъж годишно.

И въпреки че бях с недоносено дете над което треперехме като луди, дори през ум не ми е минавало да седя и да чакам мъжът ми да си дойде от работа за да си изведа детето. Още повече, че той се прибираше чак към 8 вечерта. Товарех количката на асансьора, а когато не работеше, ползвах слинг, или кенгуру.

Начини винаги има. Стига да има желание  Peace

Общи условия

Активация на акаунт