Класическа хомеопатия - споделяне на опит и знания - 33-та тема

Когато един случай не е решен дълго време,въртят се боледуване след боледуване,дава се ХЛ,но то помага за момента,след месец пак болно детето ,и така във времето,не означава ли че не е открит източника на проблемите.Лекува се само на база симптомите,а не върху истинската причина за проблемите.
На мен ми препоръчаха един индиец,който в някой случаи  иска отчет почти всеки ден ,и не оставял неразрешен случая.Но ме спира езиковата бариера....

Здравейте, и аз да се оплача, че и при нас с детето положението е същото. Въртят се едни болести всеки месец лекуваме се уж, но не ставаме по здрави. Следващият месец пак и така. Знам, че лечението не върви в правилна посока, но какво мога да направя. Хич не ми се ще да почваме с лекарствата.

И как трябва да се тълкува такова връщане на симптом от преди 3 години? Щом го коментираш, явно не е слаб и за подминаване.

Чудя се върху един такъв въпрос. За времето на интервюто човек не може да сподели всичко от живота си с хомеопата. Освен това разказа е изключително субективен. Дали не сме готови да се освободим само от тези неща, които споделяме т.е. останалите не сме осъзнали и не им е дошло времето да се подхванат за лечение?

Отговарям и на вас, и на Будико.
Причините са три, не ги изреждам по важност, тук няма важност, просто все пак трябва да ги изредя в някакъв ред.
- има нужда от миазмично лечение, което да отвори място на конституцията, респективно конституционалното лекарство да подейства на по-голям отключен терен.
- лекарството е близко подобие, но не симилимум, тоест понеже хлапетата в повечето случаи са в ниските нива на болест, близкото подобие /симиле/ действа донякъде, но не напълно, и нещата се повтарят.
- /също много често срещана причина/ - детето има негативна поддържаща причина, която не му позволява да излезе трайно от състоянието. Например родители и други авторитети /баби, учители и прочие/, които колкото и да твърдят, че правят най-доброто за детето си, камбанарията е тяхна и е твърде субективна.
/тъкмо съм прясна от един подобен случай, затова съм и толкова емоционална /

Дари, много добър въпрос. Човекът е като стар лук /днес съм ужас в сравненията, простете ми, не искам да се напрягам/. Мисълта ми е: Лукът се бели слой по слой в определен ред. Не можеш първо да обелиш вътре, после отвън. Има хора, като мен, които с времето при правилно лечение, се връщат при забравени детски "травми" - примерно подчинение тотално, тоталитарни родители и прочие случки, и то дълговременни, от детството, които са определили по-нататъшното развитие. Обаче: Ако на един човек днес му е на дневен ред твърде болезнена раздяла с мъж, приятел и т.н., то няма да лекуваме твърде подчиненото му детство. Това е в случаи на недотам навързани събитийности /е, поне на пръв поглед ненавързани/. Ако в друг случай нещата ни изглеждат съвсем навързани, ще лекуваме най-належащото оплакване: Например пациентка се оплаква: Дразня се ужасно за дреболии. Това е езикът на пациента. Истината е, че пациентката ви казва: Дразня се ужасно, че нямам контрол . Ако проследите времева линия на пациента, ще видите, че този контрол е плод на контролиращ родител например и т.н. Тогава лекувате друго  и т.н.

Впрочем едно нещо мога да твърдя със сигурност. Изучаването на хомеопатия, но истинска, реална, жива, а не по сухи необяснени назубрени рубрики, ми позволи да реша куп проблеми просто с осъзнаване, без лекарства, респективно да реша и такива на близките ми, защото в крайна сметка аз се явявам авторитет за 2 непораснали Аз-а, каквито се явяват децата ми...и т.н., и т.н. Огромна емоционална култура дава всичко това, а в това отношение съм ненаситна....
Когато се научим да не съдим другите от собствената си камбанария, животът става толкова по-лесен. Ето, хващам се за последните думи на Шайн, за които и аз имам пряка "вина".
Един отказал поради едни причини, които тя не одобрява. Друг отказал по други. Нима нашето светоусещане трябва да е всеобщо?!.....
Единият може да е отказал от собствения си страх, че няма да се справи, а Хипократовата клетва не важи само за медиците, би трябвало да важи за всеки човек - Преди всичко не вреди! Друг може да е отказал заради напредналото си и всъщност правилно мислене, че не се работи с дете без да се работи и с родителя, защото децата са плод на родителите си или наследствеността си, която се утежнява с всеки допълнителен носител в рода на един и същ тип болест /не разбирайте само физическа/. Трети по друга причина. Четвърти заради лишената си от съвест търговска мисъл: Децата боледуват често, все по "неподходящи" часове, та дай сега да не ме безпокоят събота и неделя или нощно време и т.н.
Та....разни хора... Всъщност кои сме ние да съдим? Обективното какво е, субективното какво е? Коя е истината? Няма черно и бяло, винаги има нюанси...

Изводът е следният и изобщо не ми пука да го кажа: Нивото на класическа хомеопатия в България е отвратително. Голяма част нарочили се за хомеопати изобщо не разбират основните принципи и боаронстват. Друга част са се превърнали в търговци /то не бе шуслер, то не бяха водорасли..../
В същото време се отказва да се ползват услугите на хомеопат, набедили го за вещер, екстрасенс, луд и не знам си какъв, чието единствено "престъпление" е, че е млад, освободен /ако реши да мляска докато яде диня, ще мляска/ и за който се съди по младите му години от един-два клипа в инет-пространството и който има честта /моите уважения/ да казва всичко в очите на пациентите си /да не гали уши, а да отваря очи/. Ако аз като действащ хомеопат кажа, че някога съм работила като танцьорка на пилон, никой няма да дойде при мен, нали?
Това е защото сме статични, с капаци, консуматори, затънали в натрапена логика...хора, които изобщо не приемат чуждото развитие просто защото не осъществяват собствено. Та...стига толкова.

Мече, аз никого не съдя. Коментирам, че от моя опит хомеопатията в Бг е приложима само за хора, които са я изучавали.
Ти си си изградила някакво мнение оп постовете ми, че бих била труден пациент, но отказите получавах след 5-минутни разговори по телефона.
Кое чуждо светоусещане да приема за правилно- човек от Хомеопатичното общество да ми каже, че ще ни лекува, но когато отсъства ,ще се лекуваме алопатично? Това ли е хомеопатия?
Другият не е достатъчно компетентен или това е удобният начин да не се захваща с неудобни пациенти?
Третият не работи с деца- ОК.
А колкото до лечението на родителя- ще се учудиш ли, че всички класици, с които съм имала допир бяха на мнение, че това не е необходимо?

Съжалявам, но не пациентите са криви и неприемащи. Май ракетата е крива .

Шайн, точно за това говоря. Удряш се в гърдите, че си права. Споделям светоусещането ти, че за 5-минутен разговор е неприемливо да се отхвърли пациент; споделям негативността си и към това: оправяйте се с алопатия, когато мен ме няма /при това без да твърдя, че съм права, защото човек не е машина и когато го няма, няма го и точка. Какво да ти каже? "Не пийте нищо! Не търсете помощ!" Че това ще си е престъпление спрямо живота на детето/
В интерес на истината не си труден пациент, изобщо даже.
За другото не се учудвам. Аз в България признавам трима хомеопати, не знам ти при кой си ходила, но също така знам, че и Галилей е повтарял много пъти, че Земята се върти, а пък никой не го е чувал.
В 90 процента може би от случаите се налага да се лекува и родителят. Само че първо всеки се бори с детето - детето пие лекарства, има подобрение; после пак се влошава, пак пие лекарства и т.н. Накрая хомеопатът, ако е хомеопат, ще извика родителя. Родителят няма да отиде в голям процент от случаите. После хомеопатът е бездарен. Това от една страна.
От друга. Запозната съм с немалко случаи, в които детето оздравява за кратко време точно тогава, когато хомеопатите поставят ребром въпроса и лекуват родителите, спирайки да дават лекарства на детето. И понеже психо-емоционалните връзки са изключително логични за всеки, който поне малко се интересува от психология, е изключително логично и най-често срещано родителят да е основна причина за стазата на детето си.
Нито твоето, нито друго дете е хронично болно от въздуха. Болни са ни дечицата или от наследственост /приемам, че при известните хомеопати, при които си била, е провеждано адекватно миазмично лечение, което да прекрати тази наследственост/, или от родителите си. Болни са от нищо друго. Наясно съм, че ще засегна чувствителни струни, но е крайно време да прекратим това вездесъщо "Аз нямам нищо общо", което струи от всеки наш пост. Контролът мачка близостта, децата с белодробни и ларингиални проблеми носят в себе си огромна тъга и скръб.  Децата скърбят тогава, когато им липсва обич, тогава и само тогава. Те са така простичко устроени. Когато си под непрекъснатия орлов поглед на това какво правиш правилно според нечии установени във времето сухи споразумения, ти не си обичан. Ти само гледаш как да се докажеш, как да пораснеш бързо, за да отговориш на високите несъобразени с възрастта ти очаквания на някой контрольор.  Или минаваш в другата крайност - туберкулиновия бунт - ще си правя каквото си искам, напук. Тогава това е война, това е Електра комплекс, това е наречете го както искате. Това не е нормалното сигурно усещане във връзката дете-авторитет.
Това сочи пък моя опит. Не е неудобен пациентът, неудобен е родителят, който не иска да види как всъщност вреди.

Мече, колко деца с хронични белодробни проблеми си излекувала?
Теорията е едно, в действителността ще се сблъскаш със съвсем друго .
Не познаваш детето ми, нямаш никаква представа за поведението и характера й.
Оценявам желанието ти за помощ, но теоретичните постулати не са особено резултатни.

чета ви с интерес.......

Не съм Мечка, но при мен процентите са около 90% а от 2 години са 100%

Aleksander, за твоите чудодейни машини всички знаем .
Спрете се, преди да превърнете хомеопатията в шарлатанство, че натам е тръгнало.

Мече а от чуждестранните кой според теб е добър?

Интересна дискусия се е заформила...
Мече, добре де, ясно е, че едни и същи последствия имат често еднаква първопричина. Но не е ли малко в противоречение с индивидуалния подход на хомеопатията това разглеждане на всички деца с белодробни проблеми през призмата на един и същ психологически портрет, ако мога така да се изразя, изваян винаги от даден тип отношение на родителите. Не крие ли рискове едно предписание, водено от тази изходна позиция? Познанията по психология вероятно помагат при предписанието, но все пак задават някакви рамки (както всяка наука, която иска да има ясно дефинирани състояния, неща и т.н.). Психологията има нужда от тези рамки, за да се случи като наука, която ще извади човек от дадено състояние, за да го изведе в друго, в което ще се чувства по-добре. Не е ли обаче по-различен подходът на хомеопатията? Значи един хомеопат, който иска да си служи и с такъв приойм при предписанията си и разбирането на нещата, трябва да бъде виртуоз и в двете области, като същевременно внимава да не си създаде прекалено ограничаващи нагласи, които да му попречат да види нещата такива, каквито са. Малко като лекарите, които щом чуят суха кашлица, започват да лекуват веднага фарингит, без изобщо да проверят възможността да става дума за, да речем, нетипична манифестация на друго някакво заболяване. Съжалявам за примера, само този ми хрумна.   Дано става ясно какво искам да кажа...
И още нещо. В България има само 3-ма добри хомеопати, но те не могат да поемат еди-колко си милиона пациенти. Какво да правим ние, останалите, които по една или друга причина нямаме достъп до тези хомеопати?!...Да проявим разбиране и приемане към подхода и начина на действие на останалите ли?!?
Мече, аз не мисля, че Шайн се удря в гърдите, че е права. Не мисля, че съди който и да е за каквото и да е. По-скоро споделя фактите и разочарованието си от това, че няма към кой хомеопат да се обърне и на кой да разчита. Ами опитът й сочи натам, какво друго светоусещане може да има?!...Да пробва при всеки, независимо какво й е казал, какъв е подходът му, пък току-виж стане при някой? Има ли избор?...
А за оздравителната сила на осъзнаването съм изключително съгласна.   Тя се усеща винаги и върху околните, с които е свързан по-тясно животът ни (мъж, деца, близки роднини, че и близки приятели). Само че се иска смелост и сили, за да можеш да поемеш отговорност за себе си, за мислите, за делата си....

То е ясно, че родителите са виновни за много неща и все пак в едни отношения почти никога няма само един виновен.

Шайн, опитвала ли си да лекуваш детето с други алтернативни методи освен с хомеопатия?
Мечка, преди хомеопатите бяха двама, а сега са трима. Има градация в бройката

Няма рамки. Травмата при много хора е една и съща и толкова. Индивидуалността се крие в начина, по който тази травма променя живота им. Затова и в рубриката Съзнателен за дреболии има немалко лекарства, а не едно, както би било, ако има рамкиране. Ако теб те отблъсне един човек, мен също - травмата е една и съща, но и двете ще го преживеем по различен начин. Не можеш да сравняваш с кашлицата - просто защото там се лекува само кашлицата, а не се взема предвид съвкупността, тоест целия човек. Нима основните форми на страх също не са фиксиран брой, а точно те определят и живота ни в голяма степен...
Шайн, беден ми е опитът с дечица, страдащи от това заболяване, само 3. На едно от тях не успях да помогна, другите са добре засега /няма да казвам големи думи/. Но бедният ми опит потвърждава думите ми, а пък като човек, който умее да признава, че не знае много неща, тук мога да кажа, че надали бъркам в това, което писах. Както и да е. Вместо алопатично да се засягаме на някаква крива чест, по-добре да извлечем полезното. Току-що се замислих, че част от астматичните прояви са на алергична основа, а пък алергията си е автоагресия. Причините за автоагресия можете сами да потърсите за тези, които се интересуват. И пак стигам до същото.
Пролетен дъждец, има и трети, да, все пак колегите ми започнаха и да завършват обучението си. И разбира се, че няма само един виновен, ако изобщо можем да говорим за вина, тъй като всеки живее според собствената си правота, а и вината, и правотата, са нещо субективно. Интересно ми е само в какво е виновно едно дете във връзката родител-дете, ако това имаш предвид. Тъй като за това говорихме, а не за възрастни, тъй като при възрастни връзката в семейството е авторитет-авторитет, някакво условно равенство, а когато е намесено дете, това съвсем не е така.