Класическа хомеопатия - споделяне на опит и знания - 33-та тема

  • 45 667
  • 757
  •   1
Отговори
# 660
  • Мнения: 3 571


Интересно ми е вирусите, които се предават при контакт. Нима едноседмично общуване с деца изключва всякакъв физически контакт с болните деца? Thinking От чисто любопитство питам.


Добре е да се четем все пак Wink. Правиш ли разлика между въздушно-капков и орално-фекален път на предаване? При втория може и един месец да си живееш с болни хора и ако си миеш ръцете, не приемаш замърсена храна или вода, пак ще си останеш здрав.

За агресията започвате да си противоречите. Как едно дете едновременно трябва да живее в хармонична среда, лишена от агресия и в същото време да го възпитаваме , че агресията е нещо нормално?
С това мислене за къде подготвяте децата, за живот в джунглата? Не е ли по-здравословно да подберем среда, където агресията е сведена до минимум? Добро училище, добри извънкласни школи, добри университети? И когато агресията е сведена до минимум, детето  просто няма да я приема за норма и да се налага да я търпи. Няма сила на света, която да ме накара да общувам с агресивен човек. Това за мен е много по-правилно, отколкото самата аз да възпитавам агресия.
Но разбира се. Всеки път, когато някое дете си бръкне в панталоните и си почеше дупето...и разбира се ще си мия ръцете всеки път, преди да си докосна устата или нещо, което слагам в нея....
Никой не си противоречи. Светът не  е изобщо такъв, какъвто ти се иска. Не можеш да изолираш детето от агресията в света. Агресия има навсякъде, дори под мека форма и човек трябва да се научи да се защитава. Който иска да остави детето си без зъби, да действа и да си носи последствията. Но да ми прокламира едната буза, после обърни другата, е лудост и е против всякакви човешки закони. Не може никой да премахне нещата от живота, с които се сблъскваме и не ни харесват. Не казвам да ги търсим, казвам, че бягството е изцяло алопатично мислене. Утре в добре подбраната среда и университет /звучи ми чак комично/, ще издевателстват меко над златното пиле, ще си раздава лекции и труд, за да го харесват; ще стои от възпитание на маса, без да го интересува темата на разговор или мисленето на компанията. Това също е отказ от агресия; нещата стоят много по-сериозно от махленското раздаване на юмруци... Агресията не е само физика, стига сме делили човека с фрагментираното си мислене.
Балансираният човек се движи от Ерос и Танатос импулсите. Едното без другото е болест. Хронична, психична, физическа. Инвалидизират се децата, от там порастват и такива възрастни. Не съм особено набожна, но ще взема да се прекръстя от почуда...

# 661
  • Мнения: 3 571
Хората търпят от безизходица, слабост, неправилно емоционално възпитание, това е норма за тях, която създават сами за себе си. На никого не е лесно да се опълчи, здравето не е лесна работа, щото както преди някой писа, чакаме вълшебното хапче да ни реши всички проблеми

Ето, ти заявяваш себе си, това Е агресия, и тя ти е жизненонеобходима. Но заявяваш себе си, защото си изградена, определена, не стои никой над теб, който да те нормира, рамкира  и прочие, това обаче в сравнение с едно дете /защото и нас, възрастните, обстоятелствата и споразуменията ни принуждават да се откажем понякога от агресия/. Агресията е заявяване на себе си най-просто казано. Всичко, което изписах, може да се навърже лесно и да се разбере.

Последна редакция: ср, 24 сеп 2014, 13:33 от Мечка Малинарка

# 662
  • Мнения: 2 382
Ами после не се чудете в каква среда живеете вие самите с този начин на мислене Peace. В кръга ми от познати( не приятели, а просто познати!) никой дори и няма да се замисли дали да предостави безвъзмездно труда си в полза на друг познат, който има нужда. Един телефонен разговор е достатъчен да се ангажират хора, които познават други съвсем косвено без да са молени за конкретна услуга. И никой не го прави, за да се хареса на другия, защото на 40-50 г човек със завидна биография едва ли има нужда от подобно доказване.

# 663
  • Мнения: 2 382
Хората търпят от безизходица, слабост, неправилно емоционално възпитание, това е норма за тях, която създават сами за себе си. На никого не е лесно да се опълчи, здравето не е лесна работа, щото както преди някой писа, чакаме вълшебното хапче да ни реши всички проблеми

Ето, ти заявяваш себе си, това Е агресия, и тя ти е жизненонеобходима. Но заявяваш себе си, защото си изградена, определена, не стои никой над теб, който да те нормира, рамкира  и прочие, това обаче в сравнение с едно дете /защото и нас, възрастните, обстоятелствата и споразуменията ни принуждават да се откажем понякога от агресия/. Агресията е заявяване на себе си най-просто казано. Всичко, което изписах, може да се навърже лесно и да се разбере.

Ами, именно! Едно дете може да се научи да се защитава, отстоявайки себе си и оценявайки собствената си значимост, а не следвайки похватите на примитивното стадо.

# 664
  • Мнения: 3 571
Та нали това говоря - ако постоянно едно дете получава тормоз от друго дете и някой му бае на главата да не отвръща физически, държа да видя как тормозеното ще се справи вербално със зверчето отсреща! Ама наистина държа да видя.
Отказвам се да се хабя излишно.  Не мога да науча никого да не мисли ригидно, с частни случаи на фона на общото обеззъбяване. Simple Smile . Едно е днес да си дадеш труда, друго е постоянно някой да чака наготово от теб. Всеки е свободен да прави нещата, които споразуменията му изискват да прави. Лошото е, че после всеки се чуди откъде му е дошло до главата. Просто се подразних, признавам, на апелите за отказ от себе си, звучащи също толкова безумно като "Мисли позитивно" Crazy , та затова изписах толкова много Crazy

# 665
  • Мнения: 3 571
Хората търпят от безизходица, слабост, неправилно емоционално възпитание, това е норма за тях, която създават сами за себе си. На никого не е лесно да се опълчи, здравето не е лесна работа, щото както преди някой писа, чакаме вълшебното хапче да ни реши всички проблеми

Ето, ти заявяваш себе си, това Е агресия, и тя ти е жизненонеобходима. Но заявяваш себе си, защото си изградена, определена, не стои никой над теб, който да те нормира, рамкира  и прочие, това обаче в сравнение с едно дете /защото и нас, възрастните, обстоятелствата и споразуменията ни принуждават да се откажем понякога от агресия/. Агресията е заявяване на себе си най-просто казано. Всичко, което изписах, може да се навърже лесно и да се разбере.

Ами, именно! Едно дете може да се научи да се защитава, отстоявайки себе си и оценявайки собствената си значимост, а не следвайки похватите на примитивното стадо.

Дай ми пример. Поставям ти ситуация. Марийка всеки ден бива тормозена, бутана, обиждана, удряна, дърпат й стола да падне... Какво да направи Марийка, която е на 5 години, за да прекрати издевателствата от Петър, който е инициатор на всичко това?

Скрит текст:
Децата не мислят по начина, по който мислим ние. За тях нещата стоят много по-просто. Или можеше Марийка да е на 2 години и да знае няколко думички само. Какво става тогава?

# 666
  • Мнения: 2 382
В групата на малката има подобно дете, което тормози останалите. По-голямата част от децата, които са най-активната част от групата естествено и постепенно го изолираха и категорично отказват да го включат в игрите си. И когато той остана сам срещу всички останали набезите му значително намаляха.
Ако Марийка е на 2 години, тя изцяло следва сигналите на характера си. И ако детето е кротко и спокойно, каква ще направиш- ще му кажеш "удряй", без то самото да има заложби за това. На 2 годинки е изцяло избор на родител дали ще навре детето си при друго , системно скубещо и хапещо.
На 5 се справят прекрасно и без да се бият.

А аз още не мога да си обясня този парадокс. Как това насилие се вписва в разкошната, хармонична и лишена от всякаква агресия семейна среда?

И разберете, че има хора, които поначало живеят позитивно и не е необходимо някой да им казва " Мислете позитивно!".
А за отказа от себе си. Значи ако си дребнав, първичен , агресивен и си ти, това е ок. Но ако си спокоен и уравновесен- не, това не си ти. Това непременно е отказ от себе си.

# 667
  • Пловдив
  • Мнения: 45 220
Саааамо лекичко ще вмъкна нещо  Wink Аз още страдам от подобна глупост-нещо от сорта на -Не се закачай с децата,не отвръщай щото г-жата ще ти се скара.Или...първо и се оплачи от онова дете,а не се разправяй сам  ooooh! Аз научих детето така в детската и сега е ревльо...казвам го пред вас.Е,то си е и до характер,но не е "оправен" както се казва.Прави се на "мъжкар",но сред близки и у нас...И това сега не ми харесва,но...уви.

# 668
  • Пловдив
  • Мнения: 1 665
Интересна дискусия се заформи....
Скрит текст:
Човек е какъвто избере да бъде. Вярно, има дадености - темперамент, тип нервна система и т.н. Но аз вярвам, че винаги имаме ИЗБОР за различна реакция спрямо външните стимули. Именно в това е нашата свобода, но и нашата отговорност - към себе си и към другия. Има и различни възможности за реакция в дадена ситуация, включително за различна реакция в идентични ситуации.  Peace
Децата не са еди-какви си, нито пък са само такива, каквито ги направим. Те се развиват и променят, отговорността им към поведението им нараства с всяка минута. И винаги има възможност за смяна на курса.
Предпочитам да уча, че имат право на избор, да запознавам с различните типове поведение и да внушавам, че винаги, винаги може да се реагира и така, и иначе. И не е важно какво казвам аз. Да, може да изкажа мнение, но искам детето ми да знае, че каквото избере, това е - негов е изборът, негова е отговорността. И после си носи последствията. Също бих искала да знаят, че с един човек при едни обстоятелства може да е удачно едно. С друг човек при същите обстоятелства - друго. И водещ да е въпросът: какъв искам да бъда, харесва ли ми да се държа еди-как си? Тоест възпитавам в някакви ценности, но все повече измествам ориентира за определяне на поведението отвън навътре в самото дете. Не знам ясно ли стана какво искам да кажа, че ми се насъбраха мисли, а нямам време да пиша повече.... Crazy

# 669
  • Мнения: 20 100
В случая с Марийка се говори с учителката в градината,после с родителите на Марийка и накрая с Марийка от страна на родителите и учителя в градината. Юмрук ор страна на Марийка към петър не виждам как ще оправи нещата. Ако Петър е агресивен, най-много Марийка да изяде два пъти по-голям пердах. Игнор е добра стратегия. Ако случая е хроничен и учителите не могат да се оправят, следва отстраняване на Петърчо от градината. Говорим за наистина кофти тормоз. В много случаи децата се сърдят,препират за дреболии. Такива неща следва да решават сами. Като в отчетната тема майка сподели,че дъщеря й се изплезила на някакво дете и на другия ден майката на детето й направила остра забележка.

# 670
  • Пловдив
  • Мнения: 45 220
Съгласна...и аз сега така му казвам.
Скрит текст:
Игнорираш,т.е. все едно не говарят на теб,не те закачат или...като не ти е приятно това дете просто го избягваш и не се занимаваш с него.
Напр. днес ми звъни по телефона притеснен,че нали съм подписала декларация,че ще пазим учебниците,но...видиш ли той не разбрал и написал една дума някъде си.Та...какво щял да прави,ако г-жата провери и види,че е драскал  Rolling Eyes Т.е. не може да се справи сам и да "измисли" ,ако щете,нещо от сорта на...аз без да знам или не съм аз или...нещо  Tired А с него видяхме как има драскано в друг учебник от предишния ползвател.
Ще се надявам като порасне да стане по-оперен.

# 671
  • Мнения: 20 100
Скрит текст:
Това с игнора да уточня, че според мен е за някакви по-леки дразги, а не при тормоз. И задължително детето първо трябва да изрази по някакъв начин какво мисли, защото пък иначе може да е форма на потискане на себе си.
За написаното по учебниците- при малките учителките са голям авторитет, каквото каже тя е закон. И при деца, които са особено притеснителни и следващи правилата, става още по-напрегнато. Миналата година нашата по английски ги сплашила, че тържеството накрая било вид изпит и който не го издържи, няма да продължи в училището. Няколко пъти обяснявах, че не се вярва на всичко , което казва госпожата и че е искала по неподходящ начин да ги накара да учат.

# 672
  • Мнения: 651
yulinga, не знам какво работиш, но мисля, че от теб би станал добър психолог Simple Smile или възпитател

# 673
  • Обетованата земя
  • Мнения: 459
А как е правилно да се реагира според вас, когато по-голямото дете в семейството удари малкото, нещо са се скарали да кажем за дреболия, докато играят и голямото посяга.

# 674
  • Мнения: 2 382
yulinga, много точно си го написала.
Не приемам пълната абдикация от възпитание, замаскирано зад уж "свободни " деца. Едно дете можа да бъде свободно и въпреки това да има изградени някакви ценности и норми на поведение.

Диди, въпросът може би е защо посяга по-голямото( ревност, малкото тихомълком навлиза в пространството му). Не винаги малките са толкова беззащитни. Понякога напълно узурпират територията на голямото и то няма глътка въздух. Според мен много добре трябва да се прецени ситуацията преди да се намеси родител. Въпреки, че инстинктивно първата реакция е да се скараме на по-голямото дете.

Общи условия

Активация на акаунт