Има си определение за парвеню, не знам защо трябва да се интерпретира по собствена преценка.
- Публикувана: 8 юли 2014, 19:45 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2014, 22:58 ч.
Паррвенющината в България
Аз смятам, че парвенющината не е свързана само с парите. Изобщо чувството , че си нещо повече от другите и демонстрирането му по всякакви начини е парвенющина. Например: двама работещи в една фирма, но единият е по-високо в йерархията, жена му се смята за нещо повече от жената другия и всячески се опитва да я унижи, въпреки че са в една компания. И това , при положение,че образованието , професията и общественият статус не са в нейна полза .
Интересна тема. 
Прочитайки последните няколко страници, обаче, оставам с убеждението, че по някакво странно стечение на обстоятелствата явно не познавам / не съм познавала парвенюта до момента (или може би не ги забелязвам и категоризирам като такива, дали?
).
Стана ми любопитен малко страничен аспект на парвенющината – тези хора, които така смело и открито парадират с финансовия си статус и материални придобивки, не ги ли е страх от непрестанно бълваната срещу тях отрицателна енергия, идваща от многото на брой завистливи душици, защото, нека не се лъжем, българинът, освен всичко друго, е и страшно алчен и злобен?
Не знам, аз може би, защото истински вярвам в силата на негативните влияния, съм станала много затворена по отношение на разговорите за пари и вещи последните години. 
Но ето един интересен факт от малко по-махленско естество – дори и да си мълчиш и нищо да не споделяш, все ще се намерят любопитковци, които най-безцеремонно да питат за цени, етикети, брандове и ако получат конкретен отговор да се пулят като ощипани и да цъкат с език – "Бреййй, много скъпо, бе, откъде толко' пари.". 
Та, с това исках да представя една друга, малко по-нестандартна гледна точка по темата, а относно смехотворното поведение на парвенютата, виждам, че сте изчерпали почти всичко.
Прочитайки последните няколко страници, обаче, оставам с убеждението, че по някакво странно стечение на обстоятелствата явно не познавам / не съм познавала парвенюта до момента (или може би не ги забелязвам и категоризирам като такива, дали?
).Стана ми любопитен малко страничен аспект на парвенющината – тези хора, които така смело и открито парадират с финансовия си статус и материални придобивки, не ги ли е страх от непрестанно бълваната срещу тях отрицателна енергия, идваща от многото на брой завистливи душици, защото, нека не се лъжем, българинът, освен всичко друго, е и страшно алчен и злобен?
Не знам, аз може би, защото истински вярвам в силата на негативните влияния, съм станала много затворена по отношение на разговорите за пари и вещи последните години. Но ето един интересен факт от малко по-махленско естество – дори и да си мълчиш и нищо да не споделяш, все ще се намерят любопитковци, които най-безцеремонно да питат за цени, етикети, брандове и ако получат конкретен отговор да се пулят като ощипани и да цъкат с език – "Бреййй, много скъпо, бе, откъде толко' пари.". Та, с това исках да представя една друга, малко по-нестандартна гледна точка по темата, а относно смехотворното поведение на парвенютата, виждам, че сте изчерпали почти всичко.
Аз мисля, че те са толкова несензитивни и заети да се покажат повече от другите, че въобще не им идва на ум мисълта за привличане на негативизъм. Седяла съм с часове на масата с такива хора, мълча мрачно и показвам, че ми е скучно и досадно. Въобще аз не обичам разговори за пари и за това кой какво е постигнал в работата си в почивните си дни и въобще във време, в което се предполага, че разпускам с приятели. Без никаква полза обаче. Монологът "колко сме велики" си тече.....
Ужас, това е много натоварващо. 
Може би, ако се опиташ да им зададен някакви по-нетактични въпроси, тип иронична забележка, ще се усетят, но тогава пък ти ще излезеш невъзпитаната и грубата. 
Може би, ако се опиташ да им зададен някакви по-нетактични въпроси, тип иронична забележка, ще се усетят, но тогава пък ти ще излезеш невъзпитаната и грубата. 
Да, Милитана.
И аз няма да се събирам повече с такива на маса. Обаче проблемът ми е, че ме спират по улицата и то нарочно. От едно "Здрасти" и се започва. Не млъкват!.. Обикновено казвам "Извинявай, бързам!", обаче зад гърба ми се чува изсумтяване и нещо в стил "завижда, виждате ли".
И аз няма да се събирам повече с такива на маса. Обаче проблемът ми е, че ме спират по улицата и то нарочно. От едно "Здрасти" и се започва. Не млъкват!.. Обикновено казвам "Извинявай, бързам!", обаче зад гърба ми се чува изсумтяване и нещо в стил "завижда, виждате ли".
Обикновено казвам "Извинявай, бързам!", обаче зад гърба ми се чува изсумтяване и нещо в стил "завижда, виждате ли".
Леле, къде ги тия хора, аз вярно май не познавам такива (слава Богу). 
Да, Милитана.
И аз няма да се събирам повече с такива на маса. Обаче проблемът ми е, че ме спират по улицата и то нарочно. От едно "Здрасти" и се започва. Не млъкват!.. Обикновено казвам "Извинявай, бързам!", обаче зад гърба ми се чува изсумтяване и нещо в стил "завижда, виждате ли".
И аз няма да се събирам повече с такива на маса. Обаче проблемът ми е, че ме спират по улицата и то нарочно. От едно "Здрасти" и се започва. Не млъкват!.. Обикновено казвам "Извинявай, бързам!", обаче зад гърба ми се чува изсумтяване и нещо в стил "завижда, виждате ли".
Аз смятам, че парвенющината не е свързана само с парите. Изобщо чувството , че си нещо повече от другите и демонстрирането му по всякакви начини е парвенющина.
Прясна случка от преди няколко месеца.
В България съм и пазаруваме със сестра ми и майката. Казвам майката, защото тя е майка на сестра ми, която пък не ми е съвсем сестра, доведени сестри сме
стана малко объркано. Става дума за втората съпруга и доведена дъщеря на баща ми.Влизаме в магазин на бул. "Витоша", продавачка/консултантка, се отправя към нас, а майката на висок глас зпочва да обяснява, как дъщеря и
(сиреч аз) се била прибрала от щатите и си търсела едикакво си, имат ли нещо подобно. Ужас, идваше ми да потъна в земята от неудобство.
Това се повтори още няколко пъти, при което не можах да се въздържа и направих забележка, която определено разстрои майката
Аз мисля, че те са толкова несензитивни и заети да се покажат повече от другите, че въобще не им идва на ум мисълта за привличане на негативизъм. Седяла съм с часове на масата с такива хора, мълча мрачно и показвам, че ми е скучно и досадно. Въобще аз не обичам разговори за пари и за това кой какво е постигнал в работата си в почивните си дни и въобще във време, в което се предполага, че разпускам с приятели. Без никаква полза обаче. Монологът "колко сме велики" си тече.....
1. Не знам как имаш такива приятели. Има си хора, за които това е много важно - пари, успехи.
2. Те може би не мислят, че се показват повече от теб, за тях това е ежедневието.
3. За мен пък са адски досадни тези, които ми обясняват как не могат да си платят сметките и да отидат на море.
Демонстрират ли безвкусица и липса на стил според вас новобогаташите в България?
Отде да знам, не се движа в техните среди и не мога да кажа.
Абе, тука има изключително смешни истории. Мярнах живописния разказ на някаква мацка, която само с влизането си някъде системно предизвиква пристъпи на завист о околните с биещата си на очи класност...
:D:D:D:DD:D: Препоръчани теми