Валери, голямото ми дете беше на общо основание проблемното, защото заспиваше с биберона, гушнато в мен и се будеше, ако усети, че ставам. Тръгна на ясла на две и половина горе-долу. Трябваше да го взема на обед, отивам, то се наредило с другите да се съблича.
Малкото никога не е заспивало, докоснато от друг. От новородено заспиваше само и единствено в леглото си. Тръгна на три години. С голямо желание, с приятелчета в група и всичко предвещаваше, че нещата ще бъдат идеални. Уви, получи се точно обратното.
Детето и неговият характер са едната страна на медала. Другата, при това, ако мога да се изразя така- лицевата, са учителите и помощник-възпитателката. Ако те са хора, ако имат желанието, подхода и сърцето да приласкаят плачещото, притесненото дете, а и изобщо децата като цяло, адаптацията ще бъде лека или плавна.
Трябва да отбележа и нещо друго- няма дете, което да не преживява тръгването на ясла/детска градина. Умереният плач и отпор при влизане в началото са дори по-желаната реакция, от това детето мълчаливо, мъченически да се отделя от родителя.
Малкото никога не е заспивало, докоснато от друг. От новородено заспиваше само и единствено в леглото си. Тръгна на три години. С голямо желание, с приятелчета в група и всичко предвещаваше, че нещата ще бъдат идеални. Уви, получи се точно обратното.
Детето и неговият характер са едната страна на медала. Другата, при това, ако мога да се изразя така- лицевата, са учителите и помощник-възпитателката. Ако те са хора, ако имат желанието, подхода и сърцето да приласкаят плачещото, притесненото дете, а и изобщо децата като цяло, адаптацията ще бъде лека или плавна.
Трябва да отбележа и нещо друго- няма дете, което да не преживява тръгването на ясла/детска градина. Умереният плач и отпор при влизане в началото са дори по-желаната реакция, от това детето мълчаливо, мъченически да се отделя от родителя.
Това в 9 часа...
)
