Мда, мда. Ето защо джапах миналата седмица боса и си гушках прекрасните любими сандали.
Кални крака мога да преживея, но съсипани обувки -никога!
Кални крака мога да преживея, но съсипани обувки -никога!
- Публикувана: 16 юли 2014, 09:44 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2014, 10:30 ч.
Една кифла в дъжда
Няма да забравя - дъжд, виждаме спасението - спретнато кафенце от другата страна на булеварда. Светофарът е червен. Чакаме. Пред нас на платното - локва. Виждаме рейс. Поглеждаме локвата, поглеждаме рейса, локвата, рейса. Една от приятелките казва - рейс, бълбук,.. Калната вода изтича от устата и. Останалите само в устата нямаме кал. Пресичаме. Така и не успяхме да отворим вратата на кафето 
. Може би я бяха заключили , ама и ние не правихме настоятелни опити продължихме си по-натам и се скрихме да пушим в един вход.
. Може би я бяха заключили , ама и ние не правихме настоятелни опити продължихме си по-натам и се скрихме да пушим в един вход. 
Първо да ви кажа, чета ви, чета ви и се радвам , че се забавлявате!
После да похваля избора на картинка за темата, описва ме перфектно
Ох, тия истории с чорапогащниците също са уникат!
И аз имам история с чорапогащник, малко извън дъждовната тема, но ще я споделя специално за теб
Случайно ако сте я пропуснали
Оттогава мина доста време, усвоих тънкостите на материята
После да похваля избора на картинка за темата, описва ме перфектно
Ох, тия истории с чорапогащниците също са уникат!Случайно ако сте я пропуснали
Оттогава мина доста време, усвоих тънкостите на материята
Първо да ви кажа, чета ви, чета ви и се радвам , че се забавлявате!
После да похваля избора на картинка за темата, описва ме перфектно
Ох, тия истории с чорапогащниците също са уникат!
И аз имам история с чорапогащник, малко извън дъждовната тема, но ще я споделя специално за теб
Случайно ако сте я пропуснали
Оттогава мина доста време, усвоих тънкостите на материята
После да похваля избора на картинка за темата, описва ме перфектно
Ох, тия истории с чорапогащниците също са уникат!Случайно ако сте я пропуснали
Оттогава мина доста време, усвоих тънкостите на материята
Това е най-забавната тема, на която съм попадала от години насам! Хубавичко ме разсмяхте, момичета!
mustaine, уникално разказваш, да вземеш да напишеш книга, а?
mustaine, уникално разказваш, да вземеш да напишеш книга, а?
Да, Мъсти, това което пишеш, си е направо чик-лит. Парекселанс.
И си работя, пиша си нещо и по едно време един колега, леко смутен ми казва " а бе.... изкълчило ти се е рамото". Поглеждам аз - а то освен освен дето рамото ми се е изкълчило, щото подплънката дошла отпред, ами и едната ми гърда доста се увеличила, щото пък другата подплънка се намърдала там... Голям резил, но и голям смях.
Това просто ме довърши....досега се хилих като крава в офиса...
И аз ползвах такива подплънки за рамена едно време, та знам за какво иде реч....
Когато бързах, просто ги мушвах под съответната блуза, те постоянно мърдаха и изглеждах като леко саката и гърбата..
После им заших тик так копчета и така ги слагах..
mustaine,
Твоята история я помня.
Бях я споделила със сестра ми, която помисли, че това се е случило с мен.
П.П. Много, много рядко се правя на дама Последния път беше в един "летен" ден на 2014 г. Сутринта топло, слънчево и решавам да се пременя с пола. От глава до пети бях готова да се впусна в обещаващо прекрасния ден. При това и с нови обувки.
Обаче денят ми не беше както очаквах
Докато стигна до работното място, новите обувки изпаднаха в противоречие с крачетата ми...Наложи се да мина през аптека за цитопласт.
Допълних картинката с две лепенки.
Една позната преди години ме учеше, че една жена трябва да може да търпи обувките да й убиват и да запазва добрата походка. Не го усвоих това.
От ходенето в топлото утро се получи и друг проблем. Пухкавите ми бедра се оплакаха, че не се чувстват комфортно и са се зачервили
Това беше началото на деня ми като дама.
Криво-ляво изкарах работния ден.
Когато стана време да поема пътя към дома, навън валеше като из ведро.
Нали ви казвам ... летен ден 2014-та...
Смело с чадър в ръка поех по софийските улици-реки. В резултат от преминаването през тях, стелките на сандалите се отлепиха. Сбръчкаха се.
Лепенките отлепени...
Краката ми мокри и кални...
Не мога да бъда дама ...
Твоята история я помня.
Бях я споделила със сестра ми, която помисли, че това се е случило с мен.
П.П. Много, много рядко се правя на дама
Последния път беше в един "летен" ден на 2014 г. Сутринта топло, слънчево и решавам да се пременя с пола. От глава до пети бях готова да се впусна в обещаващо прекрасния ден. При това и с нови обувки.Обаче денят ми не беше както очаквах
Докато стигна до работното място, новите обувки изпаднаха в противоречие с крачетата ми...Наложи се да мина през аптека за цитопласт.
Допълних картинката с две лепенки.
Една позната преди години ме учеше, че една жена трябва да може да търпи обувките да й убиват и да запазва добрата походка. Не го усвоих това.
От ходенето в топлото утро се получи и друг проблем. Пухкавите ми бедра се оплакаха, че не се чувстват комфортно и са се зачервили
Това беше началото на деня ми като дама.
Криво-ляво изкарах работния ден.
Когато стана време да поема пътя към дома, навън валеше като из ведро.
Нали ви казвам ... летен ден 2014-та...
Смело с чадър в ръка поех по софийските улици-реки. В резултат от преминаването през тях, стелките на сандалите се отлепиха. Сбръчкаха се.
Лепенките отлепени...
Краката ми мокри и кални...
Не мога да бъда дама ...
Забавлявате ме от 6и15 сутринта:
Страхотни
И в тази връзка една история,
Случи се преди много години повече от 20 .Група деца се качваме в претъпкан автобус Икарус и отиваме на плаж.В автобуса красива жена с дълга пола,цялата отпред с тик так копченца.На една от спирките красивата жена се опива да се промуши през тълпата за да слезе.Красивата жена успява тя слиза на спирката,а дългата пола с тик так копченцата остава в претъпкания автобус.
Страхотни
И в тази връзка една история,
Случи се преди много години повече от 20 .Група деца се качваме в претъпкан автобус Икарус и отиваме на плаж.В автобуса красива жена с дълга пола,цялата отпред с тик так копченца.На една от спирките красивата жена се опива да се промуши през тълпата за да слезе.Красивата жена успява тя слиза на спирката,а дългата пола с тик так копченцата остава в претъпкания автобус.
Една позната преди години ме учеше, че една жена трябва да може да търпи обувките да й убиват и да запазва добрата походка. Не го усвоих това.
И аз не успях.
Месецът е декември преди Коледа. С нови ботуши /красиви, скъпи и дрън-дрън/ в чужд град. Усещам че отзад ми убиват, но стискам зъби. По едно време спирам, свалям единия, отзад почти до кръв ми е крака. Мисля 3 секунди, свалям и другия и тръгвам по чорапогащник, с ботушите в ръка, като се старая да избягвам снега и леда. Хората ме гледат, но не ме боли и продължавам, сякаш вървя по плажа.
... сякаш вървя по плажа.
Сигурна съм, че не си се чувствала така