Откровено за откровеността

Не е до зодията това да си пък толкова откровен с някой, че този някой чак да го заболи.
Тази откровенност вече направо си крещи, че си е баш злобица/ визирам  възрастната колежка на Светълчо /.

Шпунци, добре дошла, мила моя! Радвам се, че се включи тук.

Темерутите наистина са необщителни хора. Не е задължително да са откровени.

Делтиня, радвам се и теб да те видя тук!

Не е точно злобарка колежката ...не знам как да го обясня..По-скоро е безмилостна - не й пука изобщо как ще се почувстваш. Тя си казва каквото й дойде на езика, пък ти , ако искаш, мри, твоя работа.

На мен ми викаше "лигла" - щото ММ ме караше с колата сутрин на работа, вечер ме прибираше. когато работехме в една посока, де. после си смени работата и не ме е возил. Ама тя не ми каза : вече не си лигла.

защото повечето хора си мислят и приемат откровените,като злобни и лоши(изключвам колежката).и пак казвам,темерут го казвам образно,не буквално!
Никога до сега през живота си не съм казвала на някой че е грозен,че е със къси крака,че е със криви крака,че ръцете са му грозни и т.н.
но да гледам как приятелката ми след боядисване в главата е като петниста тигрица,е това не мога да си го премълча  
или пък да виждам ,че някой греши спрямо друг и да заемам неговата позиция за да не го обидя,еми не,ще му кажа -че греши

svetal4o27, твоята колежка ми прилича на човек, на когото всичкото грозде на света му е кисело.   
Има ли някой по-добър, по-красив, по-обгрижван, по-умен от нея, все ще намери за какво да го кълве.   

 Ами има начини да кажеш без да нараниш,ама си е въпрос на личностно развитие.
 Сега се сещам за един пример. Една приятелка,имала в класа си девойка,която не обръщала внимание ,че под блузката и се виждат косматите и мишници. В онези години повечето жени не се обезкосмяваха,особено в по малките населени места..... Говоря за 70-те години на миналия век.
 И учителката разказва,как поговорила с момичето,че когато имаш косми те  естетически са  некрасиви,задържат потта и миришеш,затова бръснене и миене с сапун и вода по често. Понякога хората просто не знаеха елементарни правила за хигиената. Говоря за ония древни времена. Сега да не знаеш е непростимо в информационния свят.
 Приятелката  когато разказа за  това момиче ,бяхме няколко жени в стаята ,имаше и една по мърлява и о чудеса на другия ден жената се обръснала,не мирише ,свежа.
 Светле хубава тема.

Аз съм за откровеността, но невинаги, и не на всяка цена.
Примери:
1. Външният вид и облеклото на колегите ми не е моя работа. Ако видя колежка, облечена с дреха, която ми харесва, правя комплимент, но само за дрехата: "Хубава блуза, рокля, обувки и т.н." С мен се отнасят по същия начин. Имам 2 колежки, с които обсъждаме покупки, намаления, разпродажби, имаме и някои еднакви дрехи. Не се дразня, когато става въпрос за масово производство, винаги има шанс да срещнеш човек, облечен като теб.
2. Ако някой ме попита: "Как изглеждам? Как ме намираш?", каквото и да си мисля, казвам: много добре. Наречете ме лицемерка, но този въпрос за мен е сигнал, че човекът в момента е неуверен и несигурен, и има нужда от окуражаване. В такъв момент не бих "откровеничила", за нищо на света.
3. Когато става въпрос за работа в нашия екип си има неписано правило - правиш конструктивен разбор и даваш предложения за подобрение на конкретната задача, не критикуваш човека  . Обидени няма.
4. За житейска ситуация давам мнение на близки и то само, ако е поискано. Тогава съм напълно откровена. И пак не на всяка цена. Пример: приятелка ми поиска мнението за конкретна ситуация, казах какво мисля, тя каза, че не съм права, аз казах ок. Втори път ме попита, пак й казах същото, пак не бях права. Оттогава на няколко пъти е повдигала темата, аз вече пея в градския хор: така ли е - така е, права ли съм - права си. Пак изглежда лицемерно, но аз и милион пъти да си кажа мнението, тя няма да го приеме, е, каква е ползата  .

Ами не е така. Ако харесва нещо, също ще ти го каже. Не напудрено. В суров вид, но ще ти го каже.
Не го прави с цел да те обиди или да те похвали. Просто го изплясква, щото така го мисли. Пък ти, ако искаш, се обиждай, не я интересува. Ако искаш се ласкай - също.

това е нож със две остриета
ако и го кажеш,те ще се изпокарат
-след това може да се сдобрят и ти да излезеш виновна,в този случай ще си развалите отношенията
-може и да се разделят и тя после много да страда, тогава ти ще се обвиняваш че си виновна защото си и казала
-ако пък моя приятелка знае ,че мъжа ми ходи и разбера ,че тя го знае но не ми е казала,за мен това означава, че не ми е приятелка
според мен: най добре е да си премълчиш и никога тя да не разбере ,че ти знаеш
/това е мое мнение/

Много интересна тема!  


И на мен нееднократно това се е случвало.
Пример: Приятелка ме пита за мнението ми относно отношенията й с Х.
Отговарям й: "Не мисля, че е ОК, защото....
Следва едночасово убеждаване, че не съм права. Е, добре, може и да не съм, ама тогава защо ме пита?
Ако аз попитам нещо такова, ще очаквам да ми каже това, което мисли. А не да ми разправя "Ах, колко хубаво...". Може и да не ми харесва, но ще си имам едно на ум. И не бих спорила. Просто е друга гледна точка, която не е емоционално обвързана.

[quote author=snow22 link=topic=791219.msg28657465#msg28657465 date=140577

-ако пък моя приятелка знае ,че мъжа ми ходи и разбера ,че тя го знае но не ми е казала,за мен това означава, че не ми е приятелка
според мен: най добре е да си премълчиш и никога тя да не разбере ,че ти знаеш
/това е мое мнение/

[/quote]
Тук не си ли противоречиш?

Ако приятелката разбере, че тя крие, е нормално, да се разсърди.
Въпроса е, да не разбира.

Преди, когато бяхме по - малки и имаше период в който ни интересуваха основно момчетата, тогава го разбирам това споделяне на личните отношения.
След това - не, много ми е грозно и тъпо, да ми се обясняват или пък аз, да споделям за интимните си отношения.
Ако нещо много ми тежи, бих споделила, но без да обсъждам, разисквам и давам подробности.
Когато всичко е наред, само казвам "Добре сме" и толкова.
Няколко пъти са ме питали "Ама ти нищо не споделяш за вас!?"

Е, щом не се оплаквам постоянно от ММ и/или майка му/сестра му и т.н, значи ли че всичко е наред, или пък крия? Хм, това са си мои неща.
Бих споделила с майка ми и пак не всичко.

Била съм свидетел на женска компания, която обсъжда сексуалните актове даже, коя колко пъти... Много е жалко.

Относно това да се казва на кого кое как му стои без никой да го е питал съм против. Работя в основно женски колектив и всеки път когато колежка ми направи комплимент  (или недай боже колега) се питам колко е искрена. Аз комплименти правя само ако е 100% истина, а не за "отбий номера" или "добър ден". Ако приятелка ме пита как и стои дреха, ако не ми харесва и мога да не отговоря, избягвам отговора, ако не - и казвам, че еди кое си ми харесва как и стои повече.
Относно това дали бих казала, че на приятелка или колежка мъжът и кръшка - не бих и казала просто ей така. Но ако ме попита или сподели и каже "абе мисля, че мъжът ми ми изневерява" тогава няма да мога да я излъжа. Но без да ме пита, не бих се месила.  

Ами тя затова каза, че е "нож с две остриета". И наистина, май няма еднозначно решение този казус.

Била съм в подобна ситуация, само че ставаше дума за дъщерята на приятелката ми - видях мъжа й с друга жена, разбрах, че наистина има връзка и че всички знаят, само засегнатите - не. Имаха дете на 4-5 години.
И се запритесних и заразмислих - от една страна, ако кажа  - може да се разведат, детето да расте без баща - кофти работа. А може да е кратко увлечение, на което той не отдава голямо значение. И семейството да се запази.
От друга страна - знаеш нещо, което е важно, пък го премълчаваш - също е кофти. Докато се начудя какво да правя, се разбра от друго място. Разведоха се. Детето го преживя много тежко и още не може да се съвземе, даже мисля, че му се отрази много зле на характера.
Аз най-честно си признах на приятелката ми, че знам от известно време, но се колебая как е по-правилно да постъпя. Тя ми се разсърди и един месец не ми говори. После ми каза, че мисли, че съм права и че тя на мое място също би се чудила. Връзката на онова момче излезе наистина несериозна, той съжали хиляди пъти и се молеше да  си върне жената и детето, но измамената жена беше непреклонна, не се съгласи. Той и досега не е женен. Тя се омъжи повторно, има дете от новия съпруг и големи проблеми с връзката между първото дете и втория съпруг.