Публикувана: 18 юли 2014, 08:24 ч.
Последно мнение: 24 септ. 2014, 15:59 ч.

Откровено за откровеността

16 225
305
1

18 юли 2014, 08:24 ч.

Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
Мнения: 10 149

Колко откровени трябва да сме? И кога? И по какъв начин? Не наранява ли нашата откровеност хората? Не граничи ли откровеността с грубост, нетактичност и даже жестокост понякога?
Ако кажем на някого откровено нещо неприятно с добри намерения, няма ли да му направим мечешка услуга и да отворим рана в душата му? Вредата да е повече, отколкото ползата? И да извадим очи, вместо да изпишем вежди?

Тези въпроси ме занимават отдавна.
За себе си съм намерила горе-долу задоволителен отговор.
Но какво мислите вие?
Колко пъти нечия откровеност ви е донесла нещо добро и колко пъти едвам сте дочакали да се приберете вкъщи и да се наплачете?

Ще се радвам, ако споделите. Наистина ме интересува и наистина мисля, че има нужда да се поговори за това.

Ето и конкретния повод да се наканя да поставя този въпрос на обсъждане:

Една колежка със стандартно нестандартна фигура дойде на работа с нов панталон. Рядко носи панталони. Ние й честитихме, похвалихме панталона, награкахме я с обичайните въпроси: откъде си го купи?, колко струва?, имаше ли други цветове?, а големи номера? и т.н.
Най-възрастната колежка обаче каза:
" Големи сте лицемерки! Защо никой не й казва, че панталон на нея въобще не й стои добре, защото има смъкнато дупе и къси крака?"
Млъкнахме. (8 жени в стаята.) Колежката избухна в плач и хукна към тоалетната, да остане сама.
Аз не издържах и казах на нашата естетка: "Ами много важно какво й е дупето! Значи ли това, че изобщо не трябва да носи панталони, след като не разполага с друго дупе и други крака? Панталонът е удобна дреха, защо пък да се лишава от това удобство!"
И аз бях обвинена в лицемерие.

Ще се радвам да споделите тук вашето разбиране за откровеност.
Hug

# 1 18 юли 2014, 08:57 ч.

Мнения: 11 696

В подобна ситуация на тази, която описваш, ако ме попита въпросната колежка за мнението ми как й стои панталона, бих си го казала със съответните подбраните думи като се опитам максимално да не нараня чувствата й.

Ако обаче не ме попита изрично "Как ми стои? Как ме намираш", само ще й го честитя, попитам от къде е, каква материя и т.н.

Изобщо не ми е по вкуса да коментирам хората и това на кой какво му стои или не... Stop

П.П. Светалчо, радвам се да те "видя" btw Hug

# 2 18 юли 2014, 08:57 ч.

Мнения: 37 261

откровеността е за интелигентните хора, които не се страхуват от действителността такава каквато е /не става дума само за панталони и фигура/
за останалите лицемерието е желано и нужно

# 3 18 юли 2014, 09:09 ч.

Мнения: 2 968

Аз преди време много се дразнех от директните и искрени хора. Мислех, че е проява на лошо възпитание и на липса на тактичност да имаш подобно отношение. С времето си промених мнението и започнах да ги ценя, тъй като са все по-голяма рядкост.
Ще дам и пример: Веднъж си бях сложила грим от кафявата гама, прецених, че ще ми подхожда на дрехите. Приятелките ми всичките ме посрещнаха с дежурното "много си хубава днес", само едната си замълча и не каза нищо. След няколко минути ме дръпна настрани и каза:"Не се обиждай, но този грим изобщо не ти отива, имаш хубави очи, а с това кафявото те не само, че не изпъкват, но и погледа ти става някак заспал". Признавам си, не ми стана приятно да го чуя, но после като се погледнах в огледалото, разбрах, че наистина е така. Т.е. тя не е искала да ме обиди, а ми каза истината в очите. За мен е ценно да имам подобни хора около себе си.
В случая, който описва svetal4o27 стоят по-различно нещата. Според мен е неприемливо да се прави подобен коментар в присъствието на толкова хора. Ако беше на 4 очи - да, но така пред всички е наистина проява на нетактичност.
Мен в последно време ме вълнува един друг въпрос, свързан с откровеността - дали бих казала на своя приятелка, ако знам, че мъжа й й изневерява. Не че съм сигурна, но имам такива подозрения и не знам ако се уверя, че е истина, дали е редно да й го кажа. newsm78

# 4 18 юли 2014, 09:11 ч.

Бургас
Мнения: 249

В такава ситуация бих я похвалила за промяната на гардероба, но до толкова. Колко струва, от къде го е купила, какви цветове имало и какви номера са ми безумни въпроси, ще кажеш, че сме в тежкия соц и в някой магазин случайно са пуснали панталони, та всички искат да хукнат натам да си купуват.

Възрастната жена е била доста грубичка, аз, заради справедливостта, бих ѝ наскачала жестоко Laughing

В крайна сметка не е нейна работа да разревава хората. Ама и вие сте се оляли с лицемерието Simple Smile

# 5 18 юли 2014, 09:15 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

За външен вид и дрехи изобщо не се вторачвам в хората около мен. Трябва да е облечена някоя като кифла, че да ми направи впечатление и пак няма да ѝ кажа откровено какво мисля за този вид обличане. Но и не лицемернича, просто не съм от хората, които обсъждат облеклото на другите, независимо дали ми харесва или не.
Много повече ме впечатлява поведение и нечие държание. Тогава в повечето случаи съм откровена и не ми дреме дали ще се засегне другия. Но много зависи от ситуацията и от умствения багаж на другия. То и тук е така - когато изразявам критично мнение, някои ме разбират, други - не. Последните се цупят и ме обявяват за зла.

# 6 18 юли 2014, 09:15 ч.

Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
Мнения: 10 149

Мишка, и аз се радвам да те видя! Hug

Момичета, не е важен конкретния пример, не се съсредоточавайте върху него. Дадох го само като бегла илюстрация.
Говорим за по-важните неща - нараняваме ли човека или му помагаме, казвайки му някаква неприятна истина.

# 7 18 юли 2014, 09:20 ч.

Мнения: 337

Често с думата "откровеност" се маскират грубост и простотия. Има разлика между това да си искрен с близки по важни въпроси и това да си даваш мнението за панталона на колежката или цвета на косата на съседката. Често хората около мен са облечени с дрехи, които по мое мнение са кичозни или не им стоят добре, но нито ги коментирам негативно, нито пищя "Ама откъде го взе, ама колко струва." Харесала си е жената панталон, взела си го е. Предполага се, че има огледало, видяла е как й стои, одобрила се е, няма нужда някоя друга да й отваря очите. Отделен въпрос е, че и нейната реакция ми се струва доста пресилена, не предполагах, че някой над 14 години бяга да реве в тоалетната, ако му направят негативен коментар Stop

# 8 18 юли 2014, 09:28 ч.

Мнения: 47 352

Откровена съм, когато ме питат конкретно за нещо. Ако не - просто не казвам нищо. Т.е. ако колежката ме пита дали ми харесва панталона, ще кажа да. Но ако не пита - добре ли ми стои, няма да продъжа с обясненията. Специално за дрехите всичко е много относително, едни неща ми харесват на мен, други на друг. Има толкова неща, които другите харесват и стоят (според тях) супер (на жени, които наистина нямат забележки по фигурата), а за мен са откровен кич. Както и вероятно те гледат моите практични и удобни дрехи и си имат своите мисли.
Прекалено много се обръща внимание на това. За мен ако бельото не се подава над дрехата и няма цици и цепки на показ, ми е все тая кой с какво е и как стои. Дано някой ден узреем дотолкова, че да не ни е важно точно къде има гънка, на кой му е смъкнат задника и т.н., а хората просто да се чувстват добре в кожата си.

За нещата от живота също съм на принципа - ако ме питат какво е мнението ми ще кажа, иначе не.
Има значение и начинът по който се казва, винаги подчертавам, че това е според мен, а не че е правилно. Което на практика си е точно така.

invierno, цяла такава тема имаше за изневярата, повечето смятат, че не трябва да се казва, че вестоносецът винаги е виновен и т.н., лично аз бих казала. Смятам, че всеки човек има правото навреме, а вече какво ще реши е негово лично решение. Пък ако се разсърди на мен, пак си е негова работа.

# 9 18 юли 2014, 09:38 ч.

Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
Мнения: 10 149

Цитат на: Tallulah в пт, 18 юли 2014, 09:20

Често с думата "откровеност" се маскират грубост и простотия.

Ето това ми се струва важно.
Това е едно от нещата, които ме накараха да пусна тази тема.

В зората на риълити-форматите имаше Стар академи и там една участничка с мотото "аз съм откровена" обиждаше наляво и надясно, включително за физически недостатъци. Гледайки ги право в очите им казваше, без някой да я е попитал, всичко лошо, което си мисли за тях. Те се чувстваха неприятно и обидени, но на гордо развятото знаме "аз съм откровена" някак не можеха нищо да кажат. Но се виждаше, че страдат. Но ако й бяха противостояли, щеше да излезе, че не обичат откровеността. И я търпяха. А тя беше направо жестока, според мен.

Ей такива неща много ме смущават.

# 10 18 юли 2014, 10:31 ч.

Мнения: 2 229

В случая може би вие сте били прекалено лицемерни, а колежката ви се е изказала просташки и злобно.
Може би ако се случва често се е изнервила накрая. Laughing

И аз съм се дразнила да слушам 15мин кудкудякане колко добре изглежда някой, ако очевидно не е така...но съм си траела. Simple Smile

# 11 18 юли 2014, 10:47 ч.

Мнения: 7 006

В този живот най-мразя лъжата и двуличието. Twisted Evil

Сблъсквала съм се и съм се нагледала на лицемерни постъпки Sick

За това живея на принципа "Право куме в очите".
Макар понякога моята откровеност да ми носи негативи, не мога по друг начин да постъпвам.
Просто не мога, а и НЕ искам.

# 12 18 юли 2014, 11:06 ч.

В един зелен, неспирен поглед, там далеч...
Мнения: 956

Аз, ако не мога да бъда откровена, или ще нараня нечии чувства, си трая. Ако е възможно. Но иначе, дори и предварително да си репетирам как ще поизлъжа малко, като дойде момента взема, че си кажа истината. Но към мен предпочитам хората да са откровени, пък нека ме боли. Минава ми по-бързо болката от истината, отколкото болката от лъжата.

Цитат на: invierno в пт, 18 юли 2014, 09:09

Мен в последно време ме вълнува един друг въпрос, свързан с откровеността - дали бих казала на своя приятелка, ако знам, че мъжа й й изневерява. Не че съм сигурна, но имам такива подозрения и не знам ако се уверя, че е истина, дали е редно да й го кажа. newsm78

Трудна ситуация. Аз бих намекнала при удобен случай за такава възможност, а после всичко ще зависи от нейната реакция. Hug

# 13 18 юли 2014, 11:07 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 393

Има откровени простаци.
И прости двуличници.
И добре възпитани
любезни хора.

# 14 18 юли 2014, 11:11 ч.

В Космоса
Мнения: 10 103

Колкото са ми неприятни подобни "откровени" коментари от хора, които не са ми близки, казани на всеослушание, очевадно наслаждаващи се на публично унижение, толкова и онези с "Айй, прекрасна си, чудесна си, страхотна, ама наистина невероятна!". Не трябва да се прекалява с комплиментите, но и не бива каквото ти е на акъла да го изпльскаш уж, че си много честна и откровена. Ако сте близки и нещо много се излага жената, разбирам да я дръпнеш настрани и да ѝ кажеш. От семейството и много близки приятели не ми8 става кофти, защото знам, че ми казват за добро. Но разни "доброжелателни" колежки са гнусна работа, при все "нелицемерието" им. Sick

Препоръчани теми

Краят на бакшишите

Думи и изрази, които използваме неправилно

Светът се пренарежда, идва ли нов световен ред

САЩ, тяхната политика и президентските им избори.

Причина:

Причина: