Откровено за откровеността

Има вярно.
Аз съм се изкушавала да се боядисам по-тъмно или червеникаво, но всички познати веднага ми скачат - ама как, хората пари дават да са руси, ти ще се боядисваш.
И си стоя така

А, ако панталонът наистина ми харесва, нямам ли право да кажа - "Много хубав панталон", трябва ли да добавя - "Но на теб не ти отива, защото краката ти са къси и задникът ти е еди какъв си"? Защо да съм лицемрна, ако искам да коментирам само панталона, а не тялото на колежката.

а всъщност е елементарно и се нарича етикет на общуване, ама тия неща са вече доста забравени и цели поколения хора дори не са чували за тях.

като сте видели колежката с новия, очевидно неподходящ панталон - просто си премълчавате! не я хвалите лъжливо и лицемерно, не я разпитвате откъде го е купила... тя ще се досети, че явно не предизвиква ефект. мълчанието говори най-добре.

не е нужно да й казвате, че не й отива - това не е ваша работа, освен ако не сте близки приятели.

но ако дойде облечена с нещо, което наистина я краси - похвалете от сърце.

и тогава нещата се нареждат много лесно и разбираемо. сигналите се разбират и превеждат правилно - мълчанието е неодобрение, похвалата е истинска.

а с лицемерните си и фалшиви похвали, вие излъчвате подвеждащи сигнали и най-много да й навредите, като я стимулирате да продължи да носи дрехи, които не й отиват. въпреки, че сигурно сте я хвалили от съжаление и уж от учтивост.


помисли върху това.

На ежедневно ниво, българите се лашкаме между потоци от неискрени похвали и комплименти, и откровени грубости. А за едно здравословно общуване, би следвало да търсим средата.

Този феномен се наблюдава и тук във форума.

И двете, но за да му помогнеш наистина, човекът трябва и сам да го поиска.

Интересно ми е, ти и колежките ти, питате ли се, дали не правите лошо на един човек, ако не само, че не му казвате истината, но и откровено го заслепявате с комплименти ? Понякога мълчанието е злато.

Принципно, всяка по-пълна жена (включително и ниската трътлеста с къси крака) би следвало да носи панталон по чисто здравословни причини, защото от дебелината на краката, ако няма никаква тъкан между тях(панталон или наполеонки), те се тръркат един в друг и се подсича кожата.  За мен лично е по-важно здрави, отколкото красиви и ефектни. За който животът е в красотата и ефектността, да си ходи красив и ефектен, за останалите не е задължително. Същото се отнася и за високите токчета. Който смята, че има нужда, да си носи. Останалите, за които здравето на колената им е по-важно, да си носят удобни обувки. Никога не бих направила забележка. Ако не ми харесва нещо, то нехаресването си е в мен и си го запазвам за себе си.

'Ма толкова е лесно да се постави на мястото и въпросната с ответна по тежест реплика:"Смъкнато дупе, ама младо, не дърт сух..." - допълвайте. В Рим говорим като римляните, нали. Пък да видим дали ще се обади следващия път, без да си премери приказките. Така де, всеки може да бъде "откровен". При това няма да бъдете упрекнати в лицемерие, понеже тая персона с едно изречение е опраскала и колежката, и вас.

Сбърках, че дадох конкретен пример. Хванахте се за него. Исках само да ви насоча.

В конкретния случай ние си я харесахме с панталона, тя си е трътлестичка и с панталон и без него. Аз я харесах, и другите също. А и тя имаше прекрасно настроение, че има нещо ново и то я разкрасяваше допълнително. Не сме се оливали с похвали, всичко беше в норма. Просто се зарадвахме с нея. Аз лично не смятам, че само дългокраките могат да носят панталони. Има и нисички и дупестички момичета, на които им седи много секси. Въпрос на вкус.
А панталонът наистина беше много хубав, и аз си купих същия. Даже се бъзикахме, че ще се уговаряме по телефона коя  кога ще го носи. Е, аз не съм го носила на работа, носих си го на други места.

Може би този пример е много повърхностен.
Искам да бръкнем по-надълбоко.

Толкова ли е важна истината за маловажни неща, че да накараш някого да плаче, за да не си изкривиш езика, да си искрен.

Относно външния вид - аз мисля, че малко лъжа не би навредила, особено в някои важни моменти - когато си булка, рожденичка, юбилярка или въобще нещо важно се случва и искаш да изглеждаш добре, а трябва и да си самоуверена, да имаш самочувствие, за да се справиш с напрежението. За какво ти е тогава нечия истина от сорта "къси са ти краката", с какво ще ти помогне, с какво ще направи деня по-хубав? Освен това, красотата е толкова субективно нещо - за едни си красив и секси, за други не си. Защо тогава ни е нужна нечия откровена оценка?

Да си призная, във важни моменти като горните, предпочитам да ме излъжат и да се чувствам хубава, отколкото да ми кажат истината, че не съм, примерно.

А още по-добре: "Не е лошо панталончето, но повече ти отива с пола".

Е, едни килотки или клинче под полата/роклята и е решен проблема с претъркването.

Считам за проява на много лош вкус да се коментира някой как е облечен или как изглежда, особено пред човека и то с непоискан съвет или коментар. Не разбирам превъзнасяне по нечии снимки, нови дрехи или други придобивки, освен ако възхищението не е истинско. С това не искам да кажа обаче, че трябва да бълваме всичко, което ни е на езика. Особено в офис. Възрастната колежка е била меко казано нетактична и груба, още повече че винаги могат да се приведат доводи срещу начина, по който изглежда абсолютно всеки.

В дълбочина - откровеността бих си запазила само за най-близките хора, които наистина ще разберат, че мнението ми е доброжелателно. С другите спазвам дипломатично мълчание. При откровена простотия обаче се старая да отвръщам в очите с коректен, но остър коментар.

Ако трябва всеки път и на всеки с неподходящо облекло да казвам "истината", няма да мога да си затворя устата.   
Преди малко пуших на терасата и сещайки се за темата, 10 минути наблюдавах минаващите по улицата....ами, ако трябва да направя някаква статистика, от средно 50-на души, които огледах, едва 2-3 бяха облечени подходящо-съобразено с възрастта, фигурата, сезона и модата.Останалите бяха на границата на кича и безумието.
Живея на главната улица, така че, предполага се, всеки дощъл в центъра,  не е тръгнал по домашному. Освен мен, като ходя до магазина .... 

много са му слаби ангелите на този някой, щом се обижда на очеизвадните си дадености.
По-скоро е трябвало и обидената колежка да сподели нещо нетактично по адрес на възрастната и нещата са квит.

Другото се нарича такт при общуване. И възпитание и интелигентност.
Надявам се, че всеки има огледало у дома и си знае кусурите. Да, хубаво е те да се прикриват, но понякога може да му се отпусне краят.

Аз знам с кого и под каква форма мога да съм откровена. Надявам се, че и другите са така...

За дрехите - рядко обръщам внимание - забелязвам май само хубави рокли и блейзери.
На колега никога не бих направила коментар за външен вид, ако той не е мърляв и твърде фриволен за приетото в офиса.

Но на близка приятелка бих казала, ако виждам, че нещо й стои нелепо.

Иначе аз съм човек, свикнал да не се харесва от повечето, защото имам по-различни мнения по дадени въпроси и ако ме попитат, ги споделям без притеснение. Старая се, разбира се, да бъда възпитана и да ползвам неутрални думички 

Разбира се, че има значение колко сте си близки с "жертвата". Моите сестри казват ужасни думи за дрехите и обувките ми, както и за това, че не се гримирам. На тях е позволено, но на другите не им е работа.
Like_Smoke, как точно казваш на колега, че е мърляв и вони, без да го засегнеш? Аз имам сега един миризлив, но не ми е хрумвало да го уведомявам, че е гнусен, още повече, че го знае. При него е начало на някаква депресия, доколкото разбрах от другите. Пълно занемаряване - нито се подстригва, нито се къпе, нито си сменя дрехите. Т.е. прави го, ама веднъж в седмицата, така че до сряда се изтрайва като не е много жега.