Публикувана: 29 юли 2014, 11:09 ч.
Последно мнение: 25 септ. 2023, 08:43 ч.

Най-вкусната лютеница на света

75 664
104
1

29 юли 2014, 11:09 ч.

Мнения: 24 273

Естествено, това е лютеницата на моята майка. Laughing

(Може да звучи нескромно, но още преди много години, някъде в миналия век, винаги печелеше конкурсите за домашна лютеница, които си устройвахме на есенните бригади с моите съученици. bowuu

)
Тайната на уникалния ѝ вкус е много проста - най-важното е зеленчуците да са здрави, добре узрели и да се изпекат на истински огън, както и самата лютеница да се свари на огън. Другата тънкост е да не се скъпят подправките. Колкото са по-качествени, толкова по-уникален е вкусът.
Количеството на продуктите е ориентировъчно, защото майка ми я прави почти на око. И на вкус, естествено.

Продукти: (за около 50-70 бурканчета)
20 кг червени чушки (изчистени, опечени и обелени)
5 кг патладжани (опечени и обелени)
2 кг моркови (сварени)
7-9 буркана „Омния” с домашно приготвено доматено пюре
2-3 връзки магданоз
Чесън (нарязан на ситно или пресован, 1-2 глави)
Черен пипер (около 10 пакетчета)
Кимион (около 10 пакетчета)
Сол
Захар (около 1 кг)
1 бутилка олио
Люти чушки (по желание)

Приготовление:
Зеленчуците и магданозът се мелят с машинка за месо (едро или ситно – зависи от вашите предпочитания). Сместа се изсипва в тава за лютеница, добавя се доматеното пюре и се слага на огъня да ври, като се бърка непрекъснато, за да не загори. Когато се сгъсти добре, се прибавят подправките на вкус. Захарта служи, за да убие киселината на доматите. Ако са по-кисели, може да поемат и повече захар.
Когато лютеницата е почти готова, се добавя олиото по малко, докато свърши бутилката. Бърка се още около половин час и се сваля от огъня.
Още топла се насипва в бурканчета, които се затварят и се стерилизират около ½ - 1 час.
Добър апетит!

А вие ще споделите ли вашите любими и изпитани рецепти за "най-вкусната лютеница на света"? Simple Smile

# 1 29 юли 2014, 11:30 ч.

Мнения: 22 867

Как` Сийка, вярвам ти и още как! Heart Eyes

И майка прави същата лютеница, абсолютно от същите продукти и подправки, само за количествата не съм сигурна. А ги знам, защото помагам почти всеки път. Доста става в крайна сметка - в една голяма продълговата тава я вари на огъня, голямо бъркане пада, докато се "изпече" и голямо подсмърчане заради пушека от огъня. Laughing

Но си струва еднодневния въртел. Peace

Аз правех една бърза мързелива лютеница по рецепта от форума, но трябва да я намеря и, ако някой не ме изпревари, ще я напиша.

# 2 29 юли 2014, 11:37 ч.

Мнения: 24 273

Ау, само за един ден ли успявате да я направите? Трябва да сте доста голяма бригада. Laughing

При нас 1 ден е само варенето, насипването в буркани и стерилизирането им. Още 1-2 дни преди това се пекат, белят и мелят зеленчуците. И това с приготвено предварително доматено пюре. Ако трябваше и домати да се мелят... ooooh!

Но пък резултатът си заслужава този гърч, определено. Grinning

Хубаво е да съберем всички рецепти на едно място, че времето наближава...

# 3 29 юли 2014, 11:54 ч.

Мнения: 22 867

Майка ни събира обикновено в почивни дни, направо сме си бригада, мъжете и те се включват, от сутринта чушки се пекат, е, случвало се е предния ден да ги е изпекла и само белим и мелим. Печем ги на едни тенекии на огън. Абе за мен най-големия зор е пушекът, много ме мори, не го понасям и затова съм в непрекъснато движение, все бягам от него. И домати се мелеха едно време, но сега вече пюрето ни спасява, него поне може да го прави човек, като назреят домати в градината. До вечерта всичко е оправено, прибирането на сварените буркани остава на майка понякога. Гърч си е, но определено си струва, както пишеш. Peace

Иначе аз гледам леснинийката и понякога правя ето тая мързелива лютеница, хич не е лоша, много подходяща за правене в апартамент и вкусна! Heart Eyes

Също и на Вела bouquet

, рецептата е в същия пост! Peace

# 4 29 юли 2014, 15:23 ч.

София
Мнения: 3 680

50-70 бурканчета от кои?От най-малките ли?

# 5 29 юли 2014, 15:29 ч.

Мнения: 24 273

Ами, каквито има. Но да кажем - стандартните за лютеница. Laughing

Аз затова давам приблизителен брой, защото всеки път излиза различно. Все пак продуктите ги слагаме на око, а и зависи колко са воднисти зеленчуците и какво остава от тях накрая.

# 6 29 юли 2014, 15:56 ч.

Мнения: 8 952

http://pep-4o.blogspot.com/2012/08/blog-post_9.html това е моята, почти като твоята Laughing

И никога не спазвам съвсем точно, това е ориентировъчно; никога не правим една доза. Чушките и патладжаните печем седмица по-рано, белим, прибираме във фризера (понякога на да пъти, зависи как зреят в градината) . Започваме с доматеното пюре, което съм писала как става "обезводняването" му бързо. Така с двама помощници за 1 ден варим, стерилизираме. Старите лютеничени буркани (тип Хорце 0.400) държа само за лютеница и на края на деня се появява количество от около 120-140 бурканчета.

Цитат на: Как` Сийка в вт, 29 юли 2014, 11:09

Тайната на уникалния ѝ вкус е много проста - най-важното е зеленчуците да са здрави, добре узрели и да се изпекат на истински огън, както и самата лютеница да се свари на огън.

така е, това е тайната на добрата лютеница bouquet

# 7 29 юли 2014, 16:00 ч.

Мнения: 10

Добре звучи рецептата, но мисля да я пробвам с друго доматено пюре. Надявам се да не е фатално.

# 8 29 юли 2014, 16:27 ч.

Мнения: 24 273

Не е фатално, разбира се, стига да намерите истинско пюре, а не смес от нишесте и боя.

# 9 2 авг. 2014, 14:45 ч.

София
Мнения: 15 127

Аз така я правех, само без да я варя преди бурканите.Просто наливах в огромния леген със сместа тенджера завряло олио.Бърках докато го поеме.После насипвах по бурканите, затварях и варях.

# 10 2 авг. 2014, 15:10 ч.

Мнения: 24 273

А не става ли рядка и водниста, ако не се извари предварително?

# 11 2 авг. 2014, 15:51 ч.

София
Мнения: 15 127

Цитат на: Как` Сийка в сб, 02 авг 2014, 15:10

А не става ли рядка и водниста, ако не се извари предварително?

Не ставаше.От кое да стане?Нали всичко е гъсто, чушките се отцеждаха ,докато се задушаваха, патладжана и той му се отцеждаше сока, докато чакаше да го обеля, морковите твърди, пюрето гъсто.Като се смели всичко, си ставаше съвсем нормална гъстота.Даже трудно се бъркаше.Просто така ми беше дадена рецептата, така я правех, а и къде да я варя или пържа,( ставаше промишлено количество), в апартамент?Тенджерката беше за мляко, двулитрова и само толкова олио слагах.И за мой късмет никога не са ми се подували капачките или да ми гръмне някой буркан.Имах един огромен леген, един метър висок с дръжки отгоре.Събираше три чувала печени и смлени чушки заедно с другите неща.Най-малко слагах от доматеното пюре и моркови.Преобладаваха чушките,след тях патладжана.Но никога не съм работила с точни дози, от което по колкото имах.

# 12 6 авг. 2014, 15:30 ч.

София
Мнения: 6 041

Отдавна имаме отделно домакинство, но тази година ще е едва четвъртата, през която ще правим лютеница. При нас е цял ритуал. Взима се отпуск. Заминава се в провинцията, където имаме къща с двор. Освен зеленчуците, купени от пазара, се носи същото количество продукти за скара. На терасата се слагат две големи маси: една за лютеницата и една за комшиите, които постоянно ни навестяват. Естествено, всеки дава съвети. Аз, от своя страна, съм се заредила с рецепти от нета. Ако се случи топло време, пълним и басейн. Децата белят чушки, прескачат се и се премятат, а и ние покрай тях. Тече постоянен спор коя радиостанция да се слуша, докато от крайната къща на улицата не гръмва я Цеца Величкович, я Лепа Брена и ние се примиряваме с музикалния фон.
Та така правенето на лютеница е четири-петдневна веселба, която обикновено е и закриване на летния сезон.

Довечера или утре ще напиша рецептата, която компилирахме оттук-оттам и я обявихме за наша. Засега ще издам само две "ноу-хау":

След като се смелят доматите се изцеждат през гъст тензух, за да се избегне продължителното изпаряване.
Не обръщаме внимание на леля Цеца, комшийката от горната къща, която клати неодобрително глава и коментира, че "та`а нѐма `а стане. Така се не пра`и "
Лютеницата се бърка задължително с дървена лъжица. Иначе я броим само за наполовина домашна. За да стоим по-далеч от огъня и да не ни тормозят димът и пръските, завързваме здраво лъжицата за по-дълга летва или дръжка метла, моп и т.н.
Така, докато бъркаме сместа, приличаме на венециански гондолиер.