Север-Юг - тема 24

Изгледах отново (не помня колко пъти) предпоследната сцена на „Забраненият плод” – Бехлюл на гроба на Бихтер. Но сега вече - „заедно” с Кузей. Ако имате желание, първо можете и вие да си представите какво би минало през главата на Кузей, ако би бил свидетел на това страдание. Както и през вашето съзнание, ако си представите „среща” на двамата пред очите ви.

 Ето какво „виждам” аз:
В сравнение с Кузей, Бехлюл не успява да стигне докрай и да защити любовта си. Израз на този неизвървян докрая път е неговото недоизказано „Обичам те!” – „ Аз..винаги...”, Аз...теб...много...”. срама да довърши с думи това, което не можа да направи с действие.
Бехлюл говори с понятия и в образи, които многократно чухме и видяхме при Кузей. Бехлюл остава „страхливец” („негодник”, „нищо”). Ще бъде „затворник” завинаги на тази атония. „Не можах да хвана ръката ти!”  Ако по пътя на своето израстване Кузей би попаднал в подобна ситуация, той вероятно би се изразявал по същия начин.
Това, което приближава Бехлюл до Кузей, е поемането на вината за края на любовта (за Кузей поетапно, напр. в пиянското говорене пред Олджай в колата в нощта след връщането от летището). Въпреки и недокрай, това е голямо израстване на Бехлюл от сериала в сравнение с Бехлюл от романа „Забранена любов” на Халид Зия Ушаклъгил, който обвинява единствено Бихтер.
Бехлюл няма сили да промени това (има „друг начин”, но „ако бях друг човек”), но той има ясно съзнание, че причината за трагичния край е, че той не се осмели да се бори и изоставя всичко, което обича. „Бехлюл ще бяга.”  Докато за Кузей дилемата Джемре – Гюней е доведена докрай, Бехлюл остава в колебанието Бихтер – Аднан. Последното великолепно представено в сцената на самоубийството на Бихтер – „изкачването” по стълбата към (стаята на) Бихтер, когато няколко пъти се връща (към Аднан) и отново тръгва към Бихтер. Но дори само викът на Аднан „Бихтер!”  „изстрелва” в неудържим бяг Бехлюл от нея, буквално в последната минута, когато все още можеше да промени нещата.
[/b]
 „Бягствата” на Кузей бяха много, но в крайна сметка той осъзна, че за да разчисти пътя за двамата, той трябва да се  изправи пред Гюней (в буквалния смисъл най-силната сцена е годежът на Демет и Шереф, когато двамата са един срещу друг от двете страни на масата, както и сцената на финала.)
Двата сериала, толкова различни по своите сюжети, стилистика, социалните нива, в които се развива действието, характери на героите имат вътрешна общност по основния проблем в тях: проблемната – забранена и невъзможна любов. Основният мотив и в двата е морална норма, която в единия случай регулира отношенията между мъжете във вертикална посока – между баща и син (в конкретния случай на сериала „баща” и „син” и чичо и племенник в романа), а в другия – в хоризонтална – между братята. (Тук само ще спомена, че в сравнение с романа, където Аднан и Бехлюл са действителни кръвни роднини – племенник и чичо, в сериала тяхното отношение е по-изчистено и кръвната връзка между тях е отпаднала. Предполагам, че това е част от общата промяна на героите и техните отношения, превърнала любовта между Бихтер и Бехлюл в сериала във взаимна докрай, което пък  позволява на финала да се постави въпроса за вината на мъжа от негова гледна точка. Отсъствието на кръвна връзка между Аднан и Бехлюл ограничава отношението само до едно основно „баща” и „син”; „отдалечава” двамата мъже и свежда отношението им на баща и син само до символично (докато кръвната връзка между тях като чичо и племенник го приближава до реални баща и син), като по този начин прави любовта между Бихтер и Бехлюл по-възможна за възприемане от съвремнния зрител. Защото въпреки „забранена”, тази любов трябва да може да се мисли и за възможна, за да е зрителят съпричастен в подкрепата си за нея.)
„Забраненият плод”,
защото
„Ти беше мой син!”
[/b]
 и
„В деня, в който се събереш с моята годеница...”
[/b]
  Жената остава между двамата. За да защити избора на сърцето си, мъжът трябва да се конфронтира със социалния ред. За него това е много по-трудно в сравнение с жената, защото става дума за реда, изграден от гледната точка на мъжете. Т.е. за „неговия” ред, който той трябва да осъзнае, премисли и предефинира, за да се освободи от сковаващите му правила.  Кой как ще успее зависи от него, но и от един и същия творчески екип на двата сценария. Затова един от най-интересните въпроси е какви различни помощни средства, какви различни ресурси сценаристките са „дали” на Кузей, за да стигне по-далече в сравнение с Бехлюл.     
 За мен тук има една много тънка „игра” в това двете роли да са поверени, тази на Кузей - и специално написана за Къванч, на един и същи актьор...

По нишката на сравнението между двата сериала се достига до изненадващата тяхна еднаква рамка за начало и финал.
Началните кадри и на двата сериала ни показват работа с ръце: в „Забраненият плод” – Аднан вае с длето образа на дъщеря си, а в „Кузей Гюней” – работа с тесто. За началото сега посочвам само формалната прилика.
По-интересен ми се вижда финала, включващ и в двата случая: затваряне на дом (бил основно място на действията) и отпътуване.
И двата мотива имат връзка с предхождащите ги действия – в първия случай смърт, погребения и посещение на гроб, а във втория – със сватба като край на основния разказ.
Могат да се кажат много неща, но основните са: В „Забранения плод” оставят след себе си дом, в който сякаш е влязла смъртта, баща и дъщеря седят на пейка с гръб към зрителите и с лице към старо дърво; те сякаш са обърнали гръб на дома, на спомените. Отсъстват главните герои, двамата влюбени са „заедно”  - на гроба. „Мъртва” тук е и тяхната любов. Домът, гробът и неуспелият да защити докрай любовта си Бехлюл остават тук; по пътя продължават оцелелите (Аднан е щастлив, че е жив). Колата тръгва в един изкривен ракурс, след нея -  сухи листа, отговарящи на състоянието на героите. 
 В „Кузей Гюней” на пейката седи Джемре, виждаме я с лице към нас, вгледана и вслушана в спомените - историята, започнала  и щастливо завършила тук. По-нататък изпращането продължава пред дома на Кузей. Най-основната разлика между двата финала: в „Кузей Гюней” в колата сядат и поемат по пътя (животът продължава за) двамата влюбени и тяхната любов. Картината е цветна, отстрани на пътя млади зелени дръвчета – защитената любов продължава живота. И още една тънка нишка на сравнение между двата сериала: Зерин Текиндор да бъде в двете роли – на „майката” и майката, която затваря прозореца на пустия дом в „Забранения плод” и на дворната врата на щастливия финал на „Кузей Гюней”...
По начина на изграждане и съдържанието, което може да се „прочете” в тях е очевидно, че последните сцени в двата сериала не са досадно повторение, а нарочни паралели с цел създаване на асоциации.
Двата сериала показват връзки, които помагат по-доброто разбиране на всеки един от тях чрез другия. Защо да се учудваме, дело са на един и същи основен екип, който очевидно мисли мащабно и развива идеите си в повече от един сериал.