Юлските ни бебета са вече на 1 годинка! - тема 24

О, Руми, много неприятно преживяване и то с толкова много деца.

Бени, защо така ме отчайваш Защо за февруари и март да са малки шансовете за прием?
Да взема да го пусна да кандидатства от ноември, декември и да стискам палци , че до март все ще го приемат.  
Ужас, направо и от тук нататък все така ще е, после ще се молим да ги приемат в ДГ, после в 1ви клас в желаното училище, после гимназия, университет- май ще стана набожна.  

Имуностимуланти превантивно и аз не смятам да давам, повече плодове и чайчета, това ще е. Имуностимулантите са чиста химия, не ми се ще да го тъпча с това.

Мина ни очния преглед, наред е всичко. Доколкото разбрах той не е задължтелен за годинка, но е много препоръчителен за недоносените бебета.

Тия мойте са със сини бузи, единия вчера падна на една пейка в парка, а другия - да не види нещо и се джасна на същото място, но на масичката у нас.

И аз ще пускам Ади на ясла.От 15 септември тръгва.Да ходи да побърква там леличките.Аз имам нужда от почивка.

РУме,верно ли бе  Нямах представа ,че ще тръгва и тя ,милата ми ученичка 
Ти как си ,как се чувстваш ,почиваш ли си ?Подготвена ли си психически за  яслата.Нещата не са никак розови...В на;ия град искат детето да има 2 години и тогава тръгва.

Данче, а в община Варна минималната възраст за прием е 3 месеца! Теоретично има кърмачески групи за деца от 3 до 10 мес.
На мен също сега ми се вижда страшно рано за ясла. Голямото дете тръгна на 2г. 5м. и пак си беше малък. Малкото ще трябва по-рано да тръгне - към 2 г. А как ми се иска да можех да избегна момента с яслата и да тръгне направо на градина на 3...

В Испания майчинството е 4 месеца. След това ги приемат на ясла.Сестрата на ММ се е изприщила, че трябва да даде Жорето  толкова малък. Дано работодателите и дадат отпуска, иначе на 4 месеца - бегом в яслата. Дори и майка и да иде да помага, то ще е за малко. Така или иначе на  7-8 месеца трябва да го даде.
Не знам как е по света, но лично мен ме кефи че тука имаме толкова дълъг период за майчинство.Не коментирам парите, само периода. Макар че мен си ме осигуряват на цялата сума от заплатата и първата ми година беше доста добре платена.
Ние със сестра ми сме пуснати на една годинка. Но майка е трябвало да работи. Може да не ми повярвате, но аз отлични помня оня период (аз помня даже и 8-9 месечна възраст, но това е друга тема). Спомням си как ни водеше и ни оставяше и колко мъчно ни беше, как ни слагаха на едни гърнета в един студен коридор...и докато не се изпишкахме не даваха да станем. Супата, която една лелка наливаше в гърлата ни, един брадат лекар който ни преслушваше всяка сутрин, пижамките с които спяхме, леглото с решетки, как ме преместиха от това на сестра ми тъй като бърках през решетките да и хвана ръчичката, дървените кубчета които ни даваха за игра...абе всичко помня.

Близначе, направо настръхнах!

Бени, аз и още много неща помня от там Като разказах на майка ми повярвай, и тя настръхна. Никога не си е представяла, че ще помня. А няма от къде да го знам, никой не ми е разказвал какво е било. Нито пък с какви дрехи съм била. Защото  аз помня подробно с какво ни обличаше.
Иначе виж какво съм правила вчера...това не помня

Близначе, и аз имам спомени, голям рев беше, даже татко като ме водеше и ме взимаше с него на работа, че му ставало мъчно. Емито мисля да издържа до 3 г. и така да я пускам направо на детска, дай боже с мама всичко да е наред да помага!
Жалина, адашката е същата. Колкото може да носи взима, а другото се пилее по пода и така се забавлява да вдига и пак да изтървава
Аз мисля да взема Биозин за нас и бебешки за Ема, миналата есен взима и остана здрава, а ММ се скъса да боледува.

На запад им е нищожно майчинството, но заплатите са такива, че има възможност жената да е домакиня и само мъжа да издържа семейството. Тука много по- трудно може да се получи това. Знам, че много жени не искат да са домакини, но аз бих. Особено докато детето е много малко, после то няма нужда. Особено в някои държави огромен процент от семейните жени не работят, а отглеждат децата. Така, че не знам кой е с по- малък избор - те или ние с дългото майчинство и ниски заплати. Разбира се, Близначе, случая на зълва ти е друг. Макар, че тя може да заведе дело и бащата да признае детето и да го издържа, но явно не иска.

Забравих да споделя, че днес се срещнах с Лъки - случайно, непредвидено. На едни люлки, разбира се    Много се радвам, че се видяхме, за първи път беше. Ева е с по- дълга коса дори от снимките и ходи самичка, за разлика от сещате се кой.

Забравих да кажа за Памперс и аз - определено 4+ не са толкова държеливи, издуват се много по-бързо от предните, а не съм забелязала Ема да пие повече вода. Даже минах от зеления Памперс на белия, че е по-дишащ уж, да се махне обрива, ама откъм държеливост, дръжки.

Дани,аз съм добре.Чувствам се чудесно при мисълта,че по няколко часа на ден ще мога да дишам спокойно,да ходя до тоалетна без някой да ми драска по вратата,да се къпя на затворена врата,да се храня без да ми се бърка в чинията и да не трябва цял ден да викам“не,не това!не,не там!“.Не знам как.са вашите деца,но моето си.е истински тазманийски дявол.Секунда на едно място няма прекарана,отваря постоянно шкафчето си и изважда дрехите си,разнася сандалите ми из цялата къща,пие шампоаните в банята,бърка в кофата за боклук,пусна н баща си джапанката в тоалетната чиния,пасе ми цветята,изхвърли дистанцинното през терасата,вчера си изл 4 разбити яйца на главата,а днес стъпи на един от столовете в кухнята права.Като я видях и изтръпнах!
Не съм я оставяла на никого,но хората се плашат само като я гледат от далече и едва ли някой би се навил.дори за половин час да я гледа.Днес в магазина събори един рафт със снаксове,грабна два картофа,покатери две стъпалца ,отвори си сама вратата и тръгна да бяга.И това само докато купя половинка сирене и един хляб.Не съм чакала,в магазина нямаше никой.

И нашият разбойник прави повечето от тези неща. Секунда не е мирен. Но аз за себе си съм решила, че това е абсолютно нормално за възрастта му и не се впечатлявам.  Само чакам да заспи и почвам среднощното чистене и подреждане.
И аз вчера го заварих качен на перваза на прозореца, после изхвърли лаптопа от масата, изрови ми цветето и изяде пръстта, яде прах за пране, днес си разби поне 10 пъти главата и вече е целия син, от чекмеджетата всичко е извадено, изгриза мебелите, замаза по килима банани и бисквита, кофата за боклук е любима за игра, бърка във фризера, пуска копчето на фурната, изяде ми гъбата за чинии, разнася ми всички обувки и ги крие, навън яде развалени сливи покапали по земята....за капак оскуба кака си. Аз обаче оставам спокойна, ходя по него с усмивка и не се ядосвам. Той сега расте, не мога да очаквам да седи мирен Пък и като пораснат и остарея апратамента ще ми е чист и подреден а аз ще си почивам. (надявам се).

Аууу, какви разбойници!

Лазар повечето от изброените неща не ги прави, защото няма тази възможност . Майка му все му е след гъза. Ама вярно! Не го оставям за повече от 5-10 секунди сам и то в обезопасената спалня. А иначе, навсякъде забранените шкафове са заключени, само тези в които давам да се рови са без заключалки. Като например, чекмеджето с черпаци, цедки и т.н. Няколко чекмеджета съм освободила и съм сложила там негови играчки, като иска да отваря да отваря. Той се радва като си отвори сам, вади си играчките, колкото да ги разхвърля (не да играе с тях) и после си затваря чекмеджето. Между другото ми прави впечатление, че е доста прибран и подреден. Често се случва да вземе нещо и после да си го върне на мястото му. Или пък днес, скъса една книжка и после се опитваше да си върне страницата на место . Обувките не ги пипа, защото майка му е по петите и не разрешава. На кофата много и е навит, но засега не е постигнал успех (тя е прибрана в един шкаф) . Е, цветята! Ех, цветята! Миличките ми, вече ги няма. Много отдавна ми ги изкорени. Още в началото на лятото, когато ги изкарах на терасата, уж за по-сигурно, но той ги докопа докато простирах. Сега имам само две цветенца, които са нависоко.До пералнята има достъп само докато вадим прането, а той го разнася из целият коридор. Пералнята ми е във вграденият гардероб в коридора. Фурната и тя е със заключалка, е вярно, че си играе с копчетата и може да ги счупи, ама майната му, нали няма да си разпори главата като се дрънне с вратата на фурната. Навсякъде е идеална чистота, (с изключение на пердето в хола, по което има всякакви манджи, защото за да яде принца се крие зад пердето и играе на "тути бау". Е на "бау" си отваря устата и аз се възползвам да пъхна лъжицата.) чисто е, защото майка му мие поне, поне по два пъти на ден целият апартамент. Килимите са събрани и ми е много лесно за почистване. До тоалетна ходя или с него (по малката работа), или му изсипа кошницата с щипките в коридора пред тоалетната за да го гледам, или пък чакам брат му да стане и аз бЕгам бързо . Не смея да го оставям сам, лудичък ми е. Ако не съм след него до сега кой знае какво да е направил .
Вчера бяхме тук до нас на игрището. Хубаво игрище имаме, голямо. Има кошове за баскетбол, игрище за волейбол и за футбол, даже е с мека настилка. Аз го водя там, защото той вече ходи, а там е изчистено и гладко, няма дупки и камъни. Обикаля детето, обикаля, сигурно повече от час си ходи сам. По едно време какво се залетя към едни майки с колички и аз уж съм след него, на една педя от него и като взе, че падна на ръбът точно на една пейка. Като ревна това дете, гушнах го веднага и гледам кръв, кръв от окото. Той реве и си е свил очите и тече кървава сълза. Изкарах си акъла. Не мога да видя от окото ли е, или около окото. Много се уплаших, а и той много си поплака. Слава Богу, ударил се е на половин сантиметър от окото. Сега е подут с рана (не малка) и със синьо-лилав клепач.

п.п. Лазар застава на едно место за около минута, само когато пълни памперса.