Човекът, който ви остава тръпка

  • 30 642
  • 98
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 317
Не са малко жените, които са ме впечатлявали/привличали/увличали. Обикновено пеперудите изчезват някъде в бездната между expextations и reality Simple Smile Остава един приятен спомен да съхраниш един такъв човек в съзннието си, независимо дали е дал някакво отражение в живота ти или е непознат. Помнят се само хубавите неща, поне при мен е така.

# 16
  • Мнения: 9 992
Здравейте! Според вас кой е онзи човек, който ви остава тръпка и като го видите все още се появяват "пеперудите в стомаха" - този, с който сте прекарали мимолетна авантюра или този, с който сте имали дългогодишна връзка? При вас как е? Wink

Който съм обичала пак си го обичам , дори и да не можем да мелим заедно . Любовта срок на годност няма.  Heart Eyes

# 17
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Говорим за този човек, който умираш от желание да видиш и при мисълта, че ще го видиш сякаш ставаш най - щастливия човек, при дългогодишните връзки има ли го това чувство? Simple Smile

А защо да го няма?
Съпругът ми е този, заради когото ставам на млечна салата само докато усетя аромата му дори в мисълта си и на прага на деветата година заедно. Излезе преди два часа, чухме се три пъти и вече нямам търпение да се прибере, докосна, да е близо до мен.
За пеперуди никога не съм се замисляла...

# 18
  • Мнения: 1 044

Който съм обичала пак си го обичам , дори и да не можем да мелим заедно . Любовта срок на годност няма.  Heart Eyes
И аз съм така ... 

# 19
  • Мнения: 5 259
Всеки, когото съм харесвала, е предизвиквал това усещане у мен. Дължи се на отделянето на адреналин. Не мога да си представя, че ще имам връзка с някого, ако не ме е накарал да изпитам поне това.

Никой, с който отношенията ни са приключили, не ме кара да го изпитвам до ден днешен.

# 20
  • Ямбол
  • Мнения: 2 237
Има един човек, който предизвика това у мен, за доста дълъг период от време. Връзката ни бе кратка, но пък изпепеляваща. Добре, че сега живее далече от мен (Ирландия), та пеперудите ми се кротнаха.  Laughing След него не съм изпитвала подобни чувства към друг мъж.

# 21
  • Мнения: 37 261
Говорим за този човек, който умираш от желание да видиш и при мисълта, че ще го видиш сякаш ставаш най - щастливия човек, при дългогодишните връзки има ли го това чувство? Simple Smile

има
някой път пеперудите имат шипове по крилата, друг път са меки и нежни като пух

# 22
  • Мнения: X
Говорим за този човек, който умираш от желание да видиш и при мисълта, че ще го видиш сякаш ставаш най - щастливия човек, при дългогодишните връзки има ли го това чувство? Simple Smile
Има го.Вече 25 години .....
В 9 отиде на работа, оттогава се чухме два пъти, а вече нямам търпение да го чуя пак, след като се наобядва....
Когато не е толкова горещо, често ходя да обядваме заедно .....
И да, най-щастлива и спокойна съм, когато сме заедно.
Не ми е споделял с думи, но предполагам и той се чувства така, след като все ме търси, обажда ми се по няколко пъти на ден, бърза вечер да се прибира у дома ....

Нямам предишна връзка, от която да ми е останала "тръпка".Щом сме приключили, значи пеперудите са излетели нанякъде.    Laughing

# 23
  • Мнения: 16 116
Мъжът ми предизвиква пеперудите в стомаха ми. Обаче имам и една недоизживяна връзка, та този мъж и сега предизвиква сладка тръпка, но вече не са онези любовни пеперуди, просто ми е приятно да го чуя, да го видя, да разбера, че е добре.

# 24
  • Мнения: 9 202
Остана в миналото.
Преди няколко години той ме намери във фейсбук, не знам защо, така и не ми каза. Има две деца, щастлив е.

# 25
  • Мнения: 60
Има го, но е далече, не ни е писано да сме заедно, по независещи от мен причини, но и на чата на фейса като го видя, че е на линия пеперудите започват да пърхат.

# 26
  • София
  • Мнения: 12 374
Първата любов. Много висок, мълчалив, не особено образован субект с тъмни очи и коса.
Заради него бягах от нас, пропих се, и куп още драматизми. Държа ме около 10 години.

Впоследствие съм била с прилично количество мъже, но никой не се целува като него и няма неговите ръце.

# 27
  • София
  • Мнения: 9 368
Аз си имам няколко. Не мисля за тях, защото си имам за кого да мисля.Но ако ги срещна случайно или планувано и усещам някакво особено вълнение.
Единият е съученик от прогимназията. В крайна сметка се срещнахме след около 8 години..той взе, че се взе много сериозно и започна да ме преследва  Joy Честно казано ми уби тръпката, сега не съм сигурна дали не се разтрепервам от страх като го видя  Laughing.
 Други двама има..от една приятелска компания.Запознах се с тях покрай моя мъж, имаше различни моменти, не сме прекрачвали физически граници, но с ами казвали някои неща и доста съмс е мъчила от дилеми. В крайна сметка нищо не стана, защото за мен не беше достатъчно, а нито един от двамата не направи по-сериозна крачка. Сега се виждаме, даже на почивки ходим заедно, но вече няма тайни погледи и реплики. Просто си спомням онези моменти, като на филм  Crazy
Май са това.Само съученикът ми е бил гадже(на по 13 години), като цяло към гаджетата си не изпитвам тръпка и носталгия,защото съм ги изживяла и преживяла.
Иначе за разтапяне на колене и да съм готова на всичко за някого...той си е до мен.

# 28
  • Мнения: 341
Все още мъжът ми...вече от доста време!...Но не е изключено и друг да ме накара да "изтръпна" за кратко... Joy

# 29
  • Мнения: 20
Мой колега...нямаше нищо между нас освен усмивки, погледи, закачки, няколко прегръдки в дискотека и така...дори с предишния ми приятел я нямаше тази тръпка, а този, въпросният човек дори не ми е бил нещо повече от колега.. едва ли ще успея да го забравя, остават ми две седмици работа там, по мое желание  и ми е много свито, мрачно, тъжно..

Общи условия

Активация на акаунт