От скоро съзнателно ме мъчат разни мисли в главата ми, размисли, които реших да споделя с вас. Мисля си за любовта, за връзките, чудя се какво трябва да съдържа една връзка в себе си, за да е пълноценна и да те прави щастлив и удовлетворен.Знам, че няма определен алгоритъм.Не това целя, да създам план-конспект с нещата, които трябва да се правят. Мисля, че всичко трябва да идва от вътре, от душата... всяко действие, всяко докосване.На скоро имах щастието да усетя подобно нещо и се чудя...
Получавате ли нежността, от която имате нужда от вашите половинки без да си я просите... Случва ли ви се просто да стои над вас и да ви гали с часове, защото вижда усмивката ви, когато го прави... такава ли трябва да е една връзка, да изгаряш при всяко докосване, да копнееш за още и още, да си в душевен екстаз при всяка дума прошепната в ухото ти... и колко време траят тези усещания... реално ли е или това е един човек , който се появява в живота ти, за да ти покаже какво желавш и после си тръгва като взима всичко със себе си и ти оставя само прекрасният спомен и високо вдигнатата летва за следващият кандидат за сърцето ви. Има ли жени, които са щастливо женени с такъв човек, с някой който те кара да го желаеш при всяка ласка... такъв който за него секса не е просто "хайде..., готова ли си" , да те пипне на 2 места, да те целуне по-страстно и да започвате. Грешно ли е да искаш повече, грешно ли е да искаш нежност, ласки, да искаш всяка част от тялото ти да се наслаждава , а не само една - две...
Като бях по-малка личната ми лекарка ми каза да внимавам, да не избървам със секса, защото за да изпитам истинско удоволствие от него, то трябва да отделя много повече време на подготовката, от колкото на самият акт....Склонни ли сме да правим компромиси, за да не сме сами, защото си мислим, че няма да намерим такъв , който да ни кара да настръхваме... , надявам се поне малко да ме е разбрал някой от читателите на моите кратки размисли
Получавате ли нежността, от която имате нужда от вашите половинки без да си я просите... Случва ли ви се просто да стои над вас и да ви гали с часове, защото вижда усмивката ви, когато го прави... такава ли трябва да е една връзка, да изгаряш при всяко докосване, да копнееш за още и още, да си в душевен екстаз при всяка дума прошепната в ухото ти... и колко време траят тези усещания... реално ли е или това е един човек , който се появява в живота ти, за да ти покаже какво желавш и после си тръгва като взима всичко със себе си и ти оставя само прекрасният спомен и високо вдигнатата летва за следващият кандидат за сърцето ви. Има ли жени, които са щастливо женени с такъв човек, с някой който те кара да го желаеш при всяка ласка... такъв който за него секса не е просто "хайде..., готова ли си" , да те пипне на 2 места, да те целуне по-страстно и да започвате. Грешно ли е да искаш повече, грешно ли е да искаш нежност, ласки, да искаш всяка част от тялото ти да се наслаждава , а не само една - две...
Като бях по-малка личната ми лекарка ми каза да внимавам, да не избървам със секса, защото за да изпитам истинско удоволствие от него, то трябва да отделя много повече време на подготовката, от колкото на самият акт....Склонни ли сме да правим компромиси, за да не сме сами, защото си мислим, че няма да намерим такъв , който да ни кара да настръхваме... , надявам се поне малко да ме е разбрал някой от читателите на моите кратки размисли
Тактилният израз на любов ми е много важен. И да, нормално е, ако си такъв тип човек, да си го тръсиш и да ти е криво, когато липсва. Знам, защото ми е липсвало и е много по-депресиращо от липсата на всякакъв друг тип комуникация. Може да ми мълчи три дни, но ако не ме погали три дни, ще започна да нервнича.
, 
а колкото до това какъв любовник е , не знам в действителност, дори не сме се целунали, но по всичко останало съдя, че е невероятен, но според мен не би могъл да е такъв, ако и той не влага емоционален заряд.
