Вкъщи имаме 2-годишно женско кастрирано куче, а от 2 дни и женско коте на 45 дни. Дотук добре, кучето обожава котето, а котето спря да гледа на кучето като на кръвожадно чудовище и изобщо докарват доста сносни взаимоотношения.
Има обаче някои въпроси, които се надявам да не се превърнат в проблеми.
Кучето беше научено, че има моменти, в които не може да седи при мен и приятелят ми в стаята - вечер докато спим или в други ситуации, когато не можем да се занимаваме с нея. Излизаше и си седеше в легълцето, докато не я поканим обратно.
Сега обаче приятелят ми не иска да се раздели дори за секунда с котето и да изведем кучето значи да сме се събрали тримата (цялата глутница) и само тя да е изолирана навън. Как да смекча чувството на обида (което в момента се изразява с постоянно хленчене пред вратата) и да не се получи остра ревност и озлобяване спрямо котето?
Оптималното решение би било да сме си четиримата - голямо щастливо семейство, но идва един момент, в който котето не се включва в играта, а кучето се скъсва да лае (тъй като това е нейния начин да те повика за игра). Ние можем да го преглътнем, но не съм убедена за съседите. Няма как и да е така през нощта, при положение че котето спи в леглото, а на кучето му е забранено (ето и още един повод за ревност).
В момента компромисното решение е, като приключат с мирните игри и почнат да вдигат къщата на главата си, да отида с кучето в другата стая където спим заедно и не е сама. Приятелят ми пък си спи с котката и всички са доволни. Можете да си представите обаче, че далеч не ми е това представата за нормален семеен живот между хора. Какво да правя с животните?
(Огромни благодарности, ако някой го е дочел цялото!)