за базалнта температура и още ........

Малко реторичен въпрос: защо НИЕ трябва да си правим списъци? Защо ние трябва да се ровим в нета и да разпитваме? Нещо куца на цялата работа.
Какичка имаше нещо за отношението LH/FSH или FSH/LH, но нещо ми бяга

Защото ние искаме бебе и защото на нас ни пука. Защото никой не си гледа работата като хората и страдаме като пациенти. Едва ли много ще те успокои, но ще ти кажа, Че не е само в БГ така.

Благодаря за обяснението. Ще изчакам този месец да благоволи да ми дойде и ще отида да си направя наново хормонални. Ще имам впредвид вашите съвети - всички сте много мили и отзивчиви   А за температурата - схванах, ама не ми се иска да стресирам така бъдещия татко, познавам си го и ще му разваля удоволствието...Ще пробвам с тестове.

фф е фоликулярната фаза, пп не знам но трябва да е нещо около овуто, лф е лутеална фаза.

На ден 26 нормално трябва да си в лутеална фаза, но при дълг цикъл никои не може да ти каже къде си. Затова стандартно тези изследвания се правят ден 3-5, защото тогава със сигурност си във фоликулярна фаза. Освен това към тях трябва да добавиш тестостерон и пролактин поне като минимум. Тези 2 можеш да ги правиш по всяко време на цикъла.

Какичка, дано носиш на шеги, но налив се пак няма да караш бъдещия татко да държи термометъра     Моят мъж вече го приема като даденост, имам 1 година стаж в меренето, даже се шегува с мен.
Иначе правило е: не казвай на мъжа, че си в овулация, може да се панира    

пролактина си е дсота важен, както и тестостерона, по него повечето се замислят дали не става въпрос за ПКЯ

Понеже сме на вълна лекари и понеже ми е много прясна случката, макар и не по темата - близка приятелка забременя  наново след преживян спонтанен аборт преди година. Уж трябваше да  я следят като рискова бременност, ама не. Сега е в 4 месец с много голяма киста на яйчника. Оперираха я преди няколко дена но не намериха киста. Казаха че сигурно се е спукала при някой от прегледите.Да, ама не - днес пак си я видяха на видеозона, там си е, където е била и миналия път. Та сега тя се скъсва да реве, защото хем киста, хем кърви, хем  е рязана бая и я боли, хем няма да може да роди нормално....А влезе в болницата с връзки.
Та освен проблема с зачеването стои и този с износването.

Ето това е добре казано! Супер!

Е и аз наближавам 1 година стаж в меренето и няма стрес при нас. В наЧалото обаЧе и аз си мислех Че ще го стресирам. Но сега сме свикнали. Той си знае Че сутрин като се събудя първата 1 мин е за мене преди да може да ме пипне. Дори понякога решавам Че тоя месец няма да меря и ще си поЧивам, той идва сутрин и ми завира термометъра в устата. И като го попитам какво прави ми казва Че искал бебе. Та се налага да му обяснявам Че бебета не се правят с термометър.    
Но никога не му казвам резултата, Чак след като мине овуто. ИнаЧе за тях е голям стрес да знаят кога е вайния момент. Това го виждам сега защото правя мониторинг заради стимулацията и създава големи проблеми.

И забравих да ви кажа стандартния отговор на лекарите за нередовния цикъл: "Роди едно бебе и ще се оправиш"

Проблеми много, но се решават един по един... Тези другите ще ги мислиме 'когато им дойде времето':D

според моите лекари, намери си мъж и ще се нормализира. сега се чудя каква е връзката секс нормален цикъл      

Е, да го родиш ама нали първо трябва да го направиш... Затова аз не ги мисля лекарите ами гледам да Чета де каквото намеря Че да мога да ги отсявам. Но ми е интересно.

с мъж сме се уредили, сега остава и с по едно бебе да се уредим и да видим наистина дали ще се оправят нещата  

Здравейте пак !
Тук се дискутираха доста неща.МНого ми е полезно.

Те ето моята история.
На 27 години сън (не че има някакво значение май )
През 1996 с тогавашното ми гадже(сега татко на детето ми) си направихме бебе.Без да е планово и да го искаме.Може да се сметне по годините че ми е било доста рано.Е да ама последната мисъл ми беше че съм бременна.Беше ми адски лошо болеше ме корема и тръгнаха да ме преглеждат всякакви светила на медицината във Варна. И бяха единодушни - апандесит.
Решиха първо антибиотици , а ако не ми мине тогава да режат.В последствие разбрах че съм бременна , бяхме мног щастливи.Млади но диви .Искахме да оставим бебето, но тогава всички гинеколози рекоха след тези лекарства това дете ще е изродче. И така с много болка в 4 месец ми направиха кюртаж.
Доста време след това бях като маносана меко казано. И още повече време ми трябваше докато се реша за ново бебе.
Е хубаво решихме опитвахме пак доста време , но стана.
Но с това се почнаха нови проблеми.Кървене и опитване на матката да отхвърли зародиша.Момента с имплатацията беше доста тежък - сълзи , сополи , инжекции , а тати го нямаше.Бях сама и на никого не бях казала че съм бременна.
Биха ми инжекции с някакъв хормон ( не помня какво беше) и казаха че можем да чакаме да видим какво ще стане.
След това пак ми казаха че детето ще е изродче.Да ама знаех за един добър видеозонист , работещ със семейства с деца с проблеми.Та той ми каза тогава че всичко си е наред на детето. И така минаха си 9 месеца и се сдобих с дете.
След 2 години историята вече я знаете.
Стана много дълго и объркано , но дори и след толкова години , дории с дете пак я изпитвам оная гадната болка на празнота .

Лек и ползотворен ден !