




и моят ляга в 9ч.,но става в 3ч. за ядене,много му се яде.Мечтая си и аз да си легне в 9ч и чак в 6ч сутринта да се събуди пробвах и в 10 да го храня ,но пак се буди в 3ч.Сам май трябва да спре да се събужда,но като гледам скоро няма да е 



. Сега чакам някакво намаление за космонафчето, че то 70лв. струва, ама ако почакам още малко може и свърши, като си знам късмета.
, ММ постоянно ми прави намеци и ми говори колко секси съм изглеждала
Обожавам я, и се надявам след време да ме чуства освен като майка, а и като най-добра приятелка, както съм аз сега с моята майка. Сега си спомних как с ММ съобщихме новината на родителите ни. Аз знаех още на 9 ноември, че съм бременна, една седмица по - късно отидохме на преглед и това беше един от най-ужасните дни в живота ми. Първо аг каза: Няма наличие на бременност, виждам две средно големи кисти и ти знаеш ли, че си с обърната матка? Леле казвам ви бучка ми заседна на гърлото, а ММ пребледня, поиска да седна и да изпие една чаша с вода. Тръгнахме си и едва в колата избухнах в плач, както и той. Решихме да се успокоим и да изчакаме, след седмица вече се виждаше сакчето, след още една тупкащото сърчице. Решихме, че е време на споделим, тогава обаче дядо ми направи втори успешен опит да се самоубие, мир на праха му, моите родители са много чуствителни, особено баща ми, пък и това беше всъщност неговия баща, запазихме тайната за бебенцето до Коледа, тъй като от шока покрай случката с дядо нямаше да се нарадват на новината както трябва и щяха да се притеснят за мен, до тогава си знаехме само ние двамата. Купихме и на двете семейства по едно ангелче, на което бяхме закрепили сътворено от мен стихче, което да прочетат, а именно:
) и перални пусках. Чакам бебуна да се събуди и да излезем, че днес е разкошно времето.
Обожавам я, и се надявам след време да ме чуства освен като майка, а и като най-добра приятелка, както съм аз сега с моята майка. Сега си спомних как с ММ съобщихме новината на родителите ни. Аз знаех още на 9 ноември, че съм бременна, една седмица по - късно отидохме на преглед и това беше един от най-ужасните дни в живота ми. Първо аг каза: Няма наличие на бременност, виждам две средно големи кисти и ти знаеш ли, че си с обърната матка? Леле казвам ви бучка ми заседна на гърлото, а ММ пребледня, поиска да седна и да изпие една чаша с вода. Тръгнахме си и едва в колата избухнах в плач, както и той. Решихме да се успокоим и да изчакаме, след седмица вече се виждаше сакчето, след още една тупкащото сърчице. Решихме, че е време на споделим, тогава обаче дядо ми направи втори успешен опит да се самоубие, мир на праха му, моите родители са много чуствителни, особено баща ми, пък и това беше всъщност неговия баща, запазихме тайната за бебенцето до Коледа, тъй като от шока покрай случката с дядо нямаше да се нарадват на новината както трябва и щяха да се притеснят за мен, до тогава си знаехме само ние двамата. Купихме и на двете семейства по едно ангелче, на което бяхме закрепили сътворено от мен стихче, което да прочетат, а именно:
Съжалявам за дядо ти. 
Колкото и да не е планирана Елица, аз не вярвам в случайностите. Знам, че всичко се случва с причина и точно тогава, когато трябва да се случи. Животът продължава, в един момент свикваме с болката и трябва да продължим напред. Сега си имаме нашите съкровища, с които тепърва ни предстоят още щастливи мигове.
Препоръчани теми