Вече сме ВТОРИ клас

С тия бележници не съм съгласна и аз, но някой умник се е произнесъл.
И какво ако наджарят 4-ки на един второкласник, ще го подтиснат само. Само 6-ци пак не е добра идея. Децата се притесняват за глупости вместо да се концентрират само върху придобиване на знания без страх от оценки и изпитване.

Не знам дали има по-отнесено дете от моето Вчера слезе от буса по... една тениска. Няма суитчер, няма яке, няма и раница. Дано се намерят, защото останали на двора. За дрехите някак мога да го разбера, но да си тръгнеш от училище без раница...
Днес за първи път ще е на барабани. Звучи интересно, дано й хареса.
Относно бележниците - почти всички вече имат по една шестица. Не знам колко и какви оценки ще се пишат в бъдеще, но поне аз не отдавам голямо значение на това, а покрай мен и детето. По-важно ми е какво е казала госпожата, какво е научила днес... Покрай кака й е ставало въпрос, че оценките са от значение само когато се кандидатства, иначе важното е да си разбрал и научил и урока. Голямата вчера се прибра с 4-ка, ядосана.. Аз пък я успокоявах

То това, че няма да е до безкрай е ясно. Проблем става само ако учител реши, че нивото следва да бъде съизмервано по предварително взимащите материала за годината или родителите не почнат на мъркат, че не им занимават децата и че нивото е ниско. Пък то си е обикновено нормално и ако се засили не се знае кой ще окапе, а децата, на които без друго им е зор, съвсем ще оплезят езиците още в началните класове, което определено не е целта. 
Аз моето малкото си го занимавам тихо и кротко с каквото счета за добре и не предявявам никакви претенции. Предпочитам допълнителните занимания да не са учебни- шах, математика /не училищна, като виждам с какво море от логически задачи могат да се занимават децата и без да припкат по материала за следващите класове/, спорт. Само езикът ми е дублажен, но това си е мое решение и като никак не се каня да се меся на работата в училище. А и чуждият език е доста специфичен в това отношение.
.............
Във ІІ клас никой не им иска таблицата наизуст, иска се в трети, за което, ако детето още не я е научило в училище /изобщо не съм ползвала уикенди за това/, ще си я научи съвсем доволно и вече обяснена през лятото за трети клас, като вече ще може да си я и упражнява в смислени текстови задачи, а не да я зубри като стихотворение след изкаран първи клас, да я забрави до ІІ срок, като неупражнявана практически  и после пак да я учи. Не случайно математиката се учи в определена последователност от много години.
Но и аз, като Вилико, само казвам защо не приемам подобно поръчение от учител за първолаци. Който иска, иначе, собствените си деца ако ще и с интеграли да занимава- това не ме касае лично, стига да не се налага подобно нещо на останалите.
Ако обръщам внимание на въпроса, то е защото родители без опит се притесняват, а това е ненужно. Освен това откровено ме притесняват и подобни поръчения на "учители", изпращащи децата във ваканция след І клас, учили се да смятат събиране и изваждане до 20, с такава задача, което лично на мен ми говори за лоша теоретична и практическа подготовка на педагога и напълно излишно създаване на напрежение.
..............
Малкият синковец май няма оценки в бележника още тази година, с големия не сме имали проблеми с оценките и въпреки това, т.к. аз рядко изхождам от личния си живот и нужди само, намирам, че до ІV клас цифровите оценки са напълно излишни, ако не и вредни, поради вече изложеното.
................
Лекси, големият син веднъж пък отиде на училище без раница. Беше тъкмо ІІ клас. Върна се пешком и повече, да ти кажа, поне нея не я е забравял.  Забравял е яке 1-2 пъти, единият път му го и откраднаха.
Малкият вчера се връща до шаха си по стъпалата да си вземе тетрадката. Пък стъпалата са доста... Аз не ходя да оправям чужди бакии. Обявила съм, че забравени вещи не търся и не разнасям и на който му е слаб акълът... знае се от всички продължението. Рядко забравят. Според тоягата. Деца са, сега се учат.

Не оправяш, ако се намерят. Ако се загубят, ще трябва да се занимаваш да ги възстановяваш.

Уф, пък моят вчера имал 6-та по английски в бележника за "добро поведение". Има ли си смисъл да обяснява колко съм възмутена на точно тази 6-ца. Няколко пъти го попитах дали е сигурен, че е точно за това. Ми той може да не знае азбуката ама госпожата му пляска 6-ца, защото стоял мирно, е няма такава простотия за мен. А на другите какво 2-ки ли им е писала? Виж това не се сетих да го питам.

Че то фатално изгубеното и откраднатото не можеш и без друго да го "оправяш".
Аз друго пиша- че изгубени и забравени неща не търся и не ходя да ги прибирам. Който им е майсторът- да ходи. И ги натирвам. Като се разходят няколко пъти, почват да се замислят.

Тези пък шестици за добро поведение или двойки за лошо съвсем обезсмислят оценяването в училище. Аз знам за случаи с двойки точно за лоша дисциплина или за забравено домашно. Или шестица за оцветена картинка.

нека си мерим изразите и простотиите, утре няма да се усетиш и ще го изтърсиш това пред детето, а не е педагогично.

не знаеш какво е направил и с каква цел точно е решила учителката да постъпи така. ако това те вълнува наистина толкова силно, колкото показват използваните изразни средства - защо първо не поговориш с учителката и не разбереш мотивите й, преди да използваш такива силни думи, които са доста не на място, ще ме прощаваш.

имат си толкова кусури учителите, ама чак пък и това.


аз пък да споделя, че разкрих световната конспирация на образователното министерство. както ни обясниха, раздадените ни безплатни учебници трябвало по наредба да изкарат 3 реколти притежатели, поради което трябвало да се пазят старателно и който ги унищожи или повреди, трябва да ги заплати на държавата. горното налагало да си напишем имената на децата и училището на последната вътрешна корица на учебниците (това изобщо няма да ги повреди, зер!), за да се знае кой е злосторникът, повредил държавното имущество.

малкият проблем е, че тези учебници са отпечатани и подвързани очевидно в Китай, на изключително некачествена и тънка хартия, с изключително некачествено залепване и подвързване. те се разпадат при нормална ежедневна употреба, дори и подвързани, дори и нови. така че, ето ви конспирацията - ние, родителите, ще плащаме учебниците на следващия випуск, а министерството си спестява пари за учебници на всеки втори набор, защото просто е невъзможно да се опазят.

Моят син още няма никакви оценки, не са им върнали и бележниците. Но вчера има забележка в тефтерчето за забравено помагало за час на класа( подреждаха раницата с баща му- колективна е вината)
Днес трябва де е входящото нива по математика, а утре по БЕЛ, ще видя как ще се справи.
Таблица не е учил и няма да учи предварително. Ваканцията я използва за да чете - много си пролича на четенето, за да спортува и да  се наиграе
Нашата красна е на същото мнение- в първи клас бях ходила да се срещна с нея, защото част от децата можеха да четат още в началото на учебната година, а ние не. Познаваше буквите от предучилищната, но не искаше да ги свързва в думи.  Тогава ми каза, че това е нейната работа - да го научи да чете и ако аз го уча предварително, то тогава тя защо е там. Постепенно се научи , сега чете доста гладко непознат текст. Мисля ,че същото важи и за таблицата за умножение.
Иначе нищо не си е забравял в училището, но редно забравя нещо за училище.

Нашата класна също е изключително разумна, научи децата успешно да четат, за ваканцията поръча да се наизустят и автоматизират задачи събиране и изваждане до 20 - абсолютен минимум- изобщо не е искала да се знае таблицата, но набляга на това да четат
Доволна съм.
Иначе при нас пък се оказа че занималнята само предоставя на децата възможност да си напишат домашните, ако желаят. Ако имат въпрос, вдигат ръка, ако нямат или не желаят да работят- учителят само си записва в тефтерчето и дотам. Нито е длъжен да им напомня, нито да проверява, нито да изисква, нито да се занимава. Ако някой си пише и вдигне ръка специално да попита- тогава...за мен беше доста крайно това решение, разбирам да не проверява, ама пък съвсем да не ги подканя да напишат поне малко от малко...

Друго патило се присетих да споделя и тук, покрай една зачекана тема в другия форум- как бабата не била член от семейството, според учебника по Околен свят, пък в доста фамилии тя си е именно такъв, дори и по закон.

На Околния свят се дивя тези дни- нещата им за семейството и рода са правени като за живеещи в средните векове по селата българи или като за любители на турските сериали. Питат ни в учебната тетрадка:
"Кое име се среща най- често в рода ви?"- Ми никое, аз деца не съм кръщавала на роднини, нито ние с мъжа ми така сме кръщавани. Никое име не си съвпада с друго в целия ни род. Ха сега де?
"Разкажете интересна случка в рода ви?"- Тука останах безмълвна. Какво значи това?
"Именните дни на родителите ви?"- Ми аз и мъжа ми нямаме такива. Изчанчени католически и протестантски празници не празнуваме и не си пришиваме изкуствено подобни. Нямаме си и толкоз. За моето име получавам по четири пъти годишно, в четирите сезона, честитки с "Честит имен ден!" и от Виваком "Славно име имаш ти..." /Ей, неуморни са тия хора!/. За да не черпя по четири пъти- нищо такова не празнувам.
Отделно са обясненията на "чичо", "вуйчо", /"свако", "стринка"/, "леля"- отдавна българското семейство ако име поне по един представител от горните си е живо чудо на чудесата. На въпроса как децата ми наричали моя брат и двамата си отговарят "Ми Пламен!", което си е живата истина. Никой никога не го е вуйчосвал горкия човек.
По английски си знаят, че има един "ънкъл" и една "ант" и се дивят що щат толкоз народ по нашенско, които имат същата функция.  
Ще го преживеем. Минахме ги веднъж подобни работи, вторият път е по- леко.
Продължавам да се дивя и къдря на тетрадката по четене. Тя ми е нъмбър уан в безсмислените помагала.
................................
С писането се примирих още лятото- от началото на годината няма грешки и го маркират с неизменното: "Вярно, но грозно." Ми нищо не мога да направя повече аз. До тук съм с краснописа. Отказах се още през август и преминахме на диктовки и други неща, като си говорим само за правопис и правилно съставяне на изречения и текст. Без друго това ще му трябва един ден в практиката.  
Мъжът ми снощи тактично попита дали аз не съм му писала в тетрадките, понеже то това, дето детето го било писало в тях, досущ мязало на онова, което било писано на етикетите, които аз надписах... Деликатен човек и той...
...............
jam, вчера съученик на детето се похвали, че бил на един учебник четвърти по ред.
Аз опаковам всичко с прозрачно фолио и отгоре слагам допълнителна подвързия. Учебниците се запазват по- добре /вече го практикувам близо четири години това/. Връщам ги с фолиото- никой не е против, то става част от корицата и пази целия учебник една идея по- добре.

jam, няма никаква конспирация. Големият ми син е ползвал и нови, и стари учебници, но никога не е получавал или връщал "баници". Ползвам най-обикновена найлонова подвързия. За подгънато ъгълче не са ни карали да купуваме нов. До сега не се е разлепвал учебник, отделял от корицата или нещо подобно.

Точно такава грешка имаме на входното по Околен свят - за моите деца баба им е неразделна част от семейството. Веднъж преди години бяхме на гости на приятели и синът ми, като не видя баба наоколо, просто попита - а къде е баба им?
Напълно съм съгласна за тетрадката по четене, и аз съм й фен 
Все пак обаче смятам, че в края на втори клас е задължително да знаят таблицата наизуст. При големия ми син беше така. Изходните нива по математика включват такива задачи, но не им позволяваха да си проверяват таблицата от някъде.

Понеже се заговори за предварително усвояване на материал, преди старт дори на учебната година, по математика и в частност таблицата за умножение, искам да доуточня личното си мнение:
Във втория срок на втори клас се започва с изучаването на табличното умножение, като на първо място следва да се разбере смисъла на самите действия/умножение, деление/ и нагледно чрез примери да се борави с таблицата, да се съпоставя, да се намира връзката между отделните примери и т.н. Наизустяването идва последователно. В у-ще също за около три месеца се научават таблиците, но систематизирано и с определени методи, които помагат да не е единствено наизустяването. Това според мен е огромно предимство. И да, тогава вече, лятото след 2ри клас - вкъщи е добре да се преговаря и затвърди наученото. В трети клас също продължават с изучаването на умножение и деление и действията, произтичащи от това - вече за решаване на типови задачи. Като цяло, колкото и да се недоволства от учебниците и системата - все пак има някаква последователност, системност и методика на изучаване. Това вкъщи няма как да се случи, просто защото родителите не са педагози.

А що се отнася до желанието - и то е основно, разбира се.
Моят син е научил от игри и примери в живота определени действия - умножение, с определени числа. Разбира се, най-лесно е с еднаквите числа и тяхното умножение. Между другото това също е метод, ползван в у-ще - първо с еднаквите числа да се започне.

За Околния свят - ние имаме в понеделник и поради двата неучебни понеделника - сме по-назад от вас, което за мен е предимство - защото първо разбирам от тук какво ще взимаме и на кое да обърна повечко внимание   За родата - ние не само, че не ползваме тези наименования/от сорта на стринка и тн/, но и нямаме много рода - освен баби, дядовци и лели. И също често ползване само имената на хората, особено ако са по-млади.
Помня, че имахме някаква самостоятелна работа, където имаше въпрос за родниниските връзки и отговорът трябваше да е - братовчед. Е, да, ама сина отговорил приятел. Питам го как така приятел и се опитвам да обясня - а той ми каза - ми Калата/така се казва братовчед му/ всъщност ми е приятел, как да не ми е  

Хм, стана ми интересно за тетрадката по четене, ще я разгледам в почивните дни. 

И ние ги минахме тези леко тъпи и досадни въпроси в урока за рода/семейството.

Вчера донесе 6- на входното ниво по математика. днес чакам оценката по БЕЛ, но тя се притеснява, че в диктовката е написала библиотека с "ю".

При нас нито се говори за входните, нито са ги правили - когото и да питам - не се знае...По избор на педагога ли се определя кога да се правят?