В момента чета ... 32

Нара, накара ме да си спомня вълнението, когато човек открие Ремарк за първи път. Наслади му се!    "Оскар и розовата дама" не знам дали е много подходяща за пъва среща със Шмидт..., много тежка книга е..., много...

Захир, препоръчвам ти да се запишеш в Столична библиотека, на площад Славейков, тъй като е най-добре заредена. Работи вечер след работа, а и в събота също. Кварталните библиотеки се съмнявам да имат разнообразие... 

Лу, с теб много често ни се припокриват мненията за автори и книги забелязвам напоследък
И за да не съм извън темата - чета "Прозирност" на Валери Петров в допълнение към останалите книги, които съм подхванала (за които писах вчера  ). Много ми хареса! 

Захир, и от мен глас за Столична библиотека. Голяма, добре заредена и на централно и удобно място. Отиваш с личната карта, но задължително си носи снимка паспортен формат.


Аз започнах "Роуз Мадър" на Кинг. В началото съм, но е доста интересна. Кинг си е Кинг.

Привет  Четох доста неща , но нищо с което да се похваля особено. Сега съм на Харлан Коубън и са ми интересни, повечко от останалите които подхванах напоследък.
Купух си и няколко интересни фима на ДВД   

Такаа...най-накрая дотиках края на "Жестокото присъствие на времето" на Дженифър Игън, та ето общото ми впчеталение от нея.

Дълго време тази книга ми беше заветна цел да я намеря, не само за да я прочета, но и за да я притежавам като ценна находка в библиотеката си.
Започнах да я чета с притаен дъх. Сигурно три четвърти погълнах за отрицателно време с огромната надежда, че най-сетне ще настъпи онази чакана развръзка, която да нареди пъзела от образи и да хвърли светлина върху смисъла на цялото това прескачане от образ на образ, започвайки от някаква си Саша, преминавайки към шефа й и стигайки до на баба Злата шурея.
Признавам си, че ми беше доста трудно да запомня кой на кого какъв е и защо такъв е, но геройски стисках зъби, докато някъде след третата четвърт попаднах на онези слайдове за паузите в музиката. Там изкристализира нещо което може би трябвало да бъде есенцията на книгата, но много бързо отново загубих смисловата линия.  И точно някъде там търпението ми започна стремглаво да се изчерпва и да издишва съвсем на финалната права. Последните страници изчетох разсеяно и отегчено. Дотам, че дори нямах желание да се добера до спасителния край. Сякаш ми се искаше да продължа музикалната пауза безкрайно, без да искам да чуя финалния акорд, който всъщност е иститинският край. Но не защото не исках да спирам да чета, а защото вече бях разбрала, че той няма да е очакваният и няма да ми донесе жадуваното удовлетворение.
Краят сякаш беше край заради самият край, защото нали все пак някога всичко това трябва да спре да бъде разказвано. А кое беше онова Вълнуващото, което трябваше да донесе развръзката, така и не разбрах, защото така и не можах да разбера има ли развръзка изобщо. Нито един от героите не можах да почувствам в пълнота, именно заради тези постоянни скокове от образ на образ и от минало неопределено към минало несвършено. Музикалните препратки съвсем не можах да ги асоциирам, но вече не чувствам и подтик да взема да ги изслушам тези прословути и непознати за мен парчета. Не мога да отрека, че имаше някои много оригинални сравнения, които ми доставиха истинско удоволствие от четенето. Но на фона на цялата творба те стоят някак безцелно, за да се демонстрира стил и фантазия.
Очевидно идеята беше да разбера посланието за Жестокото присъствие на времето, но всъщност разбрах, че това е просто едно амбициозно заглавие и нищо повече. И че единственото жестоко нещо в случая беше отсичането на дърво за отпечатването на книга.

 Как точно си се изразила, Лу. И за мен това е една от най-силните прочетени книги. А и моите прочетени хич не са малко. С такова силно чувство помня и споменавам "Балада за Георг Хених".

 Аз днес от една мила съфорумка получих "Момчето с раираната пижама", мисля да я започна  и предвид обема й, няма да ми отнеме време да я прочета набързо. Очаквам книгата да ми хареса, отдавна я търся за прочит.
 buttinsky , страхотно, полезно и обстойно ревю. Добре че сподели за тази книга. Сред набелязаните за прочит беше, но вече не е. 

За няма и час прочетох "Оскар и розовата дама" , смях се с книгата , тъгувах също , много малка , но много стойностна книга , страшно много ме разчувства .

Гиговче , имам качена на четеца "Живот назаем" , скоро ще я прочета    Благодаря ти за предложението    

Сега започвам  отново на четеца ще чета . Много свикнах с него , а толкова хартиени книги имам мои за четене ,а не ми се подхващат  

Нарче, задължително прочети и Господин Ибрахим на Шмит , мога да ти я пратя, ако искаш

Все едно съм го писала аз (дори в частта за заблудата, че е роман и това, че не харесвам разкази), но по отношение на Планините на безумието.

"Планините" я харесах, както ми харесва и този сборник. По принцип и аз не си падам много по разкази, но... тези успяват да ме грабнат.

Аз преди време четох "Трима другари" на Ремарк и нещо не можа да ми се хареса много. Сега ще почвам "Нощ в Лисабон" ..
Иначе от него имам и "Живот назаем" и "Сенки в Рая" .. после може би и на тях ще дам шанс.

.♥.Петя.♥. , имам профил, обаче не съм особено активна, някъде към 50-тина книги съм рейтнала. 

Ще ти го пусна на лични, ако искаш.

И една чудна карикатурка на тема Стивън Кинг:

Привет и от мен в края на темата  
Влизам да споделя, че чета "Лиричните клоуни" на Ромен Гари и съм съсипана от емоциите, които този автор предизвиква в мен. Като история не е нищо особено, но как пише...как пише този човек   Така съм се чувствала с много малко книги, колкото и да са били хубави. Насила я оставих, за да имам малко и за утре. Първа среща с Ромен Гари, много ми влезе под кожата  

Здравейте

Аз в началото на есенния сезон привърших "Да убиеш присмехулник", една толкова прекрасна книга, че думите за нея винаги ще са малко и недостатъчни. Ето и моите, съвсем скромно - https://www.goodreads.com/review/show/1070379564?book_show_action=false   

Буб, аз зарязах точно тази книга по средата, наистина Гари пише много хубаво, но накъде водеше тази история, за какво идеше реч ? Изобщо не схванах. Може би с някоя друга негова книга ще се разберем по-добре, тази не ми понесе     

Момичета, благодаря за съдействието. Ще се насоча към столична библиотека. 

От отзивите вчера реших да зачета "Живот назаем"...уж да погледна малко, но почти я преполових.
Интересна, дава почва за размисъл. Харесва ми 

"Да убиеш присмехулник" е книга, която препрочитам многократно и всеки път намирам нещо ново.