Добре дошли в родени, АВГУСТовски бебета 2014!

Днес не знам какво ми става, по принцип съм спокойна около бебо, колкото и да е ревлив, но днес вече не издържам. Не е спал от 9 сутринта досега, почти 4 е, освен 2-3 пъти по 10 минути. (а преди това спа малко, 3 пъти по 1.5 часа през нощта). И почти през цялото време реве. Ревах с глас досега, крещях по него, оставих го настрана, за да не го разклатя прекалено силно в яда и безпомощността си, молих го да спре...сега се кротна върху гърдите ми, но не знам за колко минути. Просто ме отчайва, че не се справям, изнервяам се и става по-лошо, защото децата усещат. Майка ми и мъжът ми го успокояват по-добре от мен, каква майка съм...чакс тигнах до там да си мисля днес, че изобщо не е трябвало да продължавам гените си, защото сме по-нервни в нашия род и явно и детето е така. Само ще се мъчи цял живот, ако го е наследил. И друго, ако остане така, ревлив, мрънкащ, неспяя и хиперактивен и като порасне, просто не знам как ще издържа, щом за 3 седмици искам да се предам. Същевременно н е съм в следродилна депресия, ако той не реве, се чувствам съвсем добре, излизаме си по разходки, правя си планове за пътувания с него, радвам му се и тн, просто не издържам на напрежението. Има ли други в подобна ситуация и как се справохте, или просто с времето нещата се подобряват?
От изтощение, глад (трудно намирам време да хапна с бебето на ръце) и нерви може и кърмата ми да спре, и без това нещата там са на кантар...Мечтая си да се прибере мъж ми след работа, уж майка ми частично може да помага, но ми е най-добре с мъжа ми.

Вече се отказах да мисля от какво реве, купих капки Колиф против колики, първи ден ни е, засега не помагат. От глад не вярвам, сука час и половина, после и АМ давах за всеки случай, но да не навлизам в тази тема, че и тя ми е болна.