Случи ми се нещо странно XI

Магия според мен е много трудно да се разбере има ли направена. Има хора, които се занимават с това да разберат има ли, няма ли, но за мен 99 процента са шарлатани. Обикновено намираш  странни неща, които не са от ежедневието ти- написани листчета с йероглифи, подпъхнати някъде парцалчета с карфица забита, яйце заровено в саксия с цвете. И други такива странни скрити неща.
Като казах яйце и се сетих. Имахме една баба съседка, на която целия свят й беше крив. Беше решила да срине всички покрай нея. Нашите започнаха да намират в пощ, си кутия яйца. Общо четири за период от няколко месеца. Едното аз го намерих, случайно надникнах дали има нещо. Та сега като си мисля, от първото зареждане с яйце, в семейството ми се случиха доста лоши неща, доста. И всичко върви назад. Да не говоря че от няколко места съм чувала че едната ми баба, тя почина, се е занимавала точно с магии. Вярвам че има магии, но също така вярвам че се връщат на поколения занапред на направилия ги.

Като говорите за странни случки да разкажа и аз една.И ако вече съм я разказвала ще помоля да я изтрият модераторите.Имам нужда от странични мнения!

Първо да кажа,че живея в чужбина и имам три деца.Миналата година голямата ми дъщеря беше абитюрентка и се наложи сама да летя за България.тогава дъщеря ми учеше там и живееше при майка ми в моя роден град.Та пристигам аз и на сутринта трябва да напазарувам защото ще правим маса за бала.Тъкмо излизам и запачва да вали и гърми.но аз си казвам няма да се връщам ще пребягам да магазина.Бягам си аз но вали из ведво и виждам една барака на улицата и се опитах да се скрия под козирката.Но за съжаление и там се мокря.В това време се отваря вратата на бараката ,която мислех,че е безлюда и един човек ме поканва да вляза вътре.Влизам и виждам възрастен ром си работи поправя разни неща.А човека който ме извика е българин.Той не спираше да говори,а възрастния ром мълчеше през цялото време.Говорихме си на различни теми и изведнъж виждам,че дъждът намалял.Отварям вратата да тръгвам след като благодарих и тогава човекът който само мълчеше се обърна към мен и ми каза-Госпожо вие имате три деца нали? Аз се стреснах,той нямаше откъде да знае.И без да се усещам как казах не,нямам три деца.Той с лека усмивка ми каза -имате госпожо,имате....Исках да ги попитам нещо,но той махна с ръка и каза-Госпожо вие сте добър човек?-след това го повтори няколко пъти замислено...В този момент телефона му иззвъня и той ми махна да тръгвам.Бях като хипнотизирана,честно.
Извинете за дългия пост! Имах нужда да го разкажа...

Ако е наблизо може да ви е видял и запомнил примерно. Има хора, които са страшни физиономисти.  Които навързват нещата. Имах позната, която много лесно отгатваше кое дете на кой родител е по чертите и кой с кого е роднина. Не е чак толкова страшно. А може и да е имал заложби човека.

Mozila, аз не бих влязла, даже и да ме канят.Напротив, бих се махнала от там.Но по думите на човека, не мисля, че е искал да навреди по някакъв начин.

Бях може би 11-12 годишна.
Беше 6-ти януари - Йордановден и както всяка година се събираше почти целия град да гледа кой ще хване кръста. Всичко това се случва в едно малко градче на брега на река Тунджа.
Нямах търпение да отидем там със сестра ми, но понеже нашите имаха работа и не можеха да ни закарат, помолих съседката, която беше по това време 18 годишна ( помня!!! ) да отидем с нея. Все още помня как и звъня на входната врата на къщата и как тя ми отваря и как ми казва, че ще ходи с цялото си семейство и не може да ни вземе.
Тогава се обърнах към една друга съседка, мой набор да отидем с брат и ( който е по-малък ), но баща и пък на нея забранил.
Та останахме си в нас.
По едно време виждам как баба ми и майка ми нещо са разтревожени,.
Не знам как са ми казали, но разбрах, че моста, който беше въжен и който беше адски нестабилен се е скъсал, а върху него е имало около 100 човека!
Цялото съседско семейство е паднало във водата, като съседката ми с която исках да отида ( 18 годишната) беше в неизвестност, а в последствие след няколко дена я бяха намерили удавена.
Тогава загинаха 12 човека, измежду които освен съседката ми бяха и една съученичка, една приятелка и едно 6 годишно дете.
Помня как даваха трагедията и по новините едно време...

Та в този случай, съдбата или нещо друго ме спаси.
Просто не е трябвало да бъда по това време там.

Антигона, знам, че ще изместя малко същността на темата, но ми е интересно какво правиш или по-точно какво се случва за тези 20мин, докато си в сънна парализа? Как имаш представа за времето? Извинявайте, че излизам извън темата, но ми е странно и любопитно.

Аз мога да отговоря за сънната парализа.Преживяла съм я няколко пъти! Имаш чувството ,че някой те души докато спиш.Отваряш се очите,искаш да извикаш но не можеш! При мен помага като кажа-Господи помогни ми ! няколко пъти!

На мене това ми се случи един път.Имах чувството, че се задушавам, не мога да дишам, събудих се, бях цялата вкоченена, опитах се да се мръдна, но не можах.След няколко секунди успях да се обърна на една страна и всичко се оправи.Страшно се изплаших тогава, съпруга ми твърдеше, че нещо съм сънувала и не съм се била събудила напълно.Наистина адски кофти чувство е.Въобще не знаех, че е сънна парализа.В Интернет има доста информация.

На мен са ми се случвали такива неща - чувство за задушаване и тежест в съня, но само в абсолютно тъмни помещения (обикновено се случва някъде по горите), отдавам го на леката си клаустрофобия. Случвало ми се е и в редките случаи когато спя увита цялата в спалния чувал - събуждам се рязко, паникьосана, не мога да дишам и не мога да се измъкна от чувала, продължава части от секундата сигурно, но на мен ми се струват векове. От тогава, ако ще спя в абсолютна тъмница - пускам един челник да свети слабо в някой ъгъл на палатката/стаята, иначе се побърквам.

Случайно намерихме зад секцията малко парче картон ли беше, хартия ли, с восък по него и завързано с няколко косъма от черна дълга коса. Бяхме го занесли на врачка, която каза, че е направена магия за разваляне на семейството.
А по онова време баща ми имаше паралелна връзка от няколко години с една жена, която беше чернокоса и дългокоса.
Намерихме го след като се бяхме върнали от почивка с майка, после баща ми си призна, че през това време е идвала един път вкъщи. Та е имала възможност да го остави. Въпросната спалня беше на майка ми и на баща ми.

Всъщност тази стая винаги е носела някаква по-такова усещане. Не е някакъв страх, или предчувствия за паранормално, просто по някаква причина не ти е много комфортно вътре.

Според мен човекът е знаел коя си, особено ако градът не е голям, не е странно.

Съжалявам, за втория пост, но сега видях, че си питала.

По принцип при сънна парализа съзнанието ти е вече събудено, но тялото не. Т.е, всички мускули спят. Искаш да мръднеш, но не можеш по никакъв начин, нямаш власт така да го кажа. Вътрешно се опитваш, но си парализиран. По принцип така казано, не е страшно, но е ужасно да  нямаш контрол над собственото си тяло, в същото време съзнанието ти пак а-ха,а-ха се унася, а ти се опитваш да стоиш нащрек, защото не разбираш какво става. Все едно се опитваш да изплуваш над повърхността, а постоянно потъваш.
Има доста информация в интернет, четох, че понякога започват и ужасни халюцинации, за щастие аз нямах такива. Само това ми е липсвало...

А относно времето - има електронен часовник на стената срещу мен. И от там виждах, че си върви времето. Да ти кажа тогава още повече се панирвах, защото виждам как минават минути, а аз съм като заклещена в собственото си тяло.

Била съм в сънна парализа. Нещо ме душеше, натискаше и аз не можех
да мръдна. Исках да взема телефона и да се обадя на някой, но не
можех. Наистина е много страшно. Интересното е, че когато се събудих,
и взех тел. да видя колко е часа и двата ми апарата, на различни
оператори нямаха обхват. Чак когато ги изключих и включих нещата
се нормализираха. Това ми се случи два пъти в рамките на месец.
Преди този месец почина човек, с които бяхме прекратили отношенията
си преди години, и между нас останаха много неизяснени неща.
Аз лично свързвам тези случки /и някои други, но са много лични/ с
него.

От скоро ми се случва телефона да губи обхват
Това ми се случва в работата и не само на мен , но и на колеги.
Минават няколко минути докато ми покаже ,че има мрежа.
Така , че явно е нещо по мрежата на мобилните оператори.
Сънна парализа съм имала преди години.

Случвало ми се е и на мен, наистина е много страшно, но не бих го причислила към странните случки, защото все пак е физиологично състояние. Освен ако някой не вярва, че наистина го душат демони и т.н., разбира се.