Случи ми се нещо странно XI

Аз му бях казала, че съм го забравила у дома.
От там знаеше, че го няма.
Намери се пръстена. Беше в гардероба. Всъщност, докато плачех втори ден и го търсех навсякъде и мислех, че е безвъзвратно изчезнал, извадих дрехите си, тъй като бързах да изляза и той падна в ръцете ми. Той беше до мен и се ококори. 
И аз се усмихнах и му казах:
- Ето, пак се върна при мен! (пояснявам, че точно след скарването, на другия ден всичко беше спокойно и просто двамата търсехме пръстена навсякъде).
БТВ същата нощ сънувах, че намирам пръстена на един рафт. И все си мислех да потърся в гардероба, но си мислех, че е наивно от моя страна да смятам, че е там. В крайна сметка се намери.

----

И , за да не е толкова офтопик темата. Ето още нещо. Преди 10 години почина баба ми. В момента дядо ми е жив и що-годе здрав, след 2 операции на жлъчката.
Преди да влезе в болница, сънувах баба. Сънят протече по този начин:
Баба влезе в къщата и каза:
- Добър ден!
Сънувах, че чистя. Обърнах се и я погледнах странно.
- Защо си ми дошла на гости, бабо?
Тя ме погледна озадачена. После поклати глава:
- Я дойдех да ти кажа, че дедо ти си го сакам, че си го взимам скоро да си знаеш.
Аз:
- Че ти си ни беше обещала да си ни чакаш, най-вече дядо.
Тя:
- Е па така е. Чакам го и дойдох да ти кажа да не го мислите много. Той вече е стар човек, време му е.
Аз:
- Не знам, бабо, вие си знаете.
Тя:
- Брат ти и баща ти как са?
Аз:
- Добре са, бабо, татко е в Германия да работи, брат ми 10-ти клас стана.
Тя:
- Гледам ви аз. Пазя ви. Трудни времена настанаха. Да им пратиш много здраве от мен. Да знаеш, че ви мисля. И да ме няма, пак ви мисля. И хвани да изчистиш малко, че гости ще дойдат. Като катун е станала къщата.
Аз:
- Добре, бабо. Ти как си?
Тя:
- И по-добре съм била.
Аз:
- Липсваш ми много.
Тя се усмихна.
- Не ми е лесно да знаеш! - казах аз.
Баба:
- Нали съм ти казала- няма лесно в тоя живот- правиш, струваш, няма лесно. Кажи им да се пазят. Айде, аз ще си ходя да ти не преча.

Събудих се.

2 дни след това дядо влезе в болница за операция и беше наистина много зле. Месец по-късно го изписаха. Вървя си по улицата и една циганка идва при мен.
- Да ти гледам?
Викам: - А не, моля ти се, недей, не искам!
тя: Ама ето, Господ ме праща да ти кажа нещо, пък ти ме подминаваш.
И аз се спрях.
Тя каза:
- Ти си добро момиче. В семейството ти има мъж рязан с нож. На живот и смърт е. Викат го да си ходи от този свят, ама той много се страхува. От мен да знаеш - от него зависи , на ръба е. Ти си и ще бъдеш много известна, много хора ще те знаят, на улицата ще те спомнят с добро, ще те познават, обаче вътре в дома, момиче, си ниска. По-ниска си от тревата. Всичко, каквото ти кажат у вас, така го правиш. Без мнение си. Жена. Но навън си силна. Мъж, от който искаш пръстен, друга си има. И все така ви е правено на вас, от където и който пръстен да искаш, все друга да те пресича. Е така (показва с ръцете) е така те пресича. Имаш светъл мъж в живота, който много те обича. Първата любов в живота ти- не те е забравил, ама детенце и жена има. Момиченце. Имате зла магия в семейството, все да сте самички. Отдавна е правена. В градината е копана. На тая градината, дето сега е в гроба. Но не е тя направила магията, направил я е човек от къщата. Сестра на баща ти е. Тя не ви мисли доброто, виждам я. Далече. Далече.

Аз: Аха, как да разваля магията.
тя: Разтурниче си вземи, окади къщата. Тая от гроба не е могла, ама ти си последната дето можеш. Иначе сама ще останеш. Все проблеми в любовта ще имаш.

После ми поиска пари. Казах ѝ, че пари нямам и че мога да ѝ дам 50ст за едно кафе да се черпи. Тя се съгласи.

Странното е, че действително налучкала или не, в двора бях намирала някакви неща, заровени, когато прекопавахме с втората ми майка градината. Изхвърлихме ги. А знам от баба (която почина), че на няколко пъти е изхвърляла подхвърлено варено яйце с игла забито в него и косми.


Такива неща мога да продължа да ви разказвам, че направо... настръхвам цялата от ужас. 

А ти известна ли си наистина, че ми е интересно циганката дали е познала.

Ако не е, поне в тази тема ще стане 
Шегувам се, разбира се.   


Аз не мога да кажа, че вярвам на такива неща или ги отричам.
Приемам ги, за нещо нормално. Енергия, която съществува. Лоша и добра.
Подсъзнанието може всичко, не го забравяйте. А подсъзнанието е вътрешния свят. Невидимото за очите, енергията на духа. Вибрациите на даден човек, аурата му ако щете.
По физика нали сме учили, че енергията никога не изчезва. Просто се "трансформира" другаде.
Няма начин като умрем това да е края. Умира телесното, видимото. Другото не.

Има хора, които са благословени и едновременно прокълнати с това да виждат всичко. Жалко, че толкова шарлатани има, които ограбват хората лъжейки ги, че "виждат"и им помагат. Но и те един ден ще плащат. Кармата не е мит или фантасмагория.
Всичко се връща.


П.П: Сега се сещам майка ми ми е разправяла една история.
Имало навремето някаква жена, която всичко познавала и била много добра. На опашка се редели хората да чакат да влязат, че да им "види".
Та отишла майка ми, с нейна приятелка един път.
Нямало ток обаче, в стаята където гледала жената. Седнали те на масата и госпожата почнала да гледа. На майка ми й казала, че е бездетна и никога няма да може да има деца. Че няма да се омъжи, защото мъж до олтара нямало да иска да я заведе. И т.н, и т.н.
Станало време да си тръгват, и а-ха - токът дошъл. Светнала цялата стая, майка тъкмо се надига в тоя момент, в цялата си прелест - бременна с мен, в 7-мия месец, и с брачна халка поставена на ръката й от баща ми преди 3години. Че така...интересно...    

Puntina напряво настръхвам докато чета твоите истории

Преди 1-2 години си чаках часа при фитнес инструктура в една градинка до залата. Та дойде при мен една циганка с малко дете, направо си седна и ме попита искам ли да ми каже нещо. Малко си ме беше страх, но се съгласих. Позна някои неща за любовния ми живот, както и че съм родена без късмет, който не зависи от мен, и лошият късмет ще продължи да ме преследва, даже ще става по - зле. Това го уцели право в десятката, който ме познава знае, че дори сама се иронизирам, че по - голям карък от мен още не се е родил. "Червен конец ще си сложиш и икона до леглото" - ми каза. След известно време и двете неща направих, майка ми ми сложи червен конец и докато подреждах стаята ми извадих икона и я сложих до леглото, но си спомних за циганката, чак след като го направих. Спомням си, че позна че имам родилен белег на ръката, а нямаше как да види понеже бях с горница. Другото, което ми каза преди да тръгне беше: "Ти си второ дете, нали?" И аз тогава се изсмях, почнах да отричам, казах че брат и сестра нямам, но тя настояваше на своето. Тогава си заминах. След известно време с майка ми подхванахме една тема за забременяване и раждане, и тя чак тогава ми сподели, че точно преди да забременее с мен е имала спонтанен аборт. След което мен ме е родила на датата, в която е загубила първото дете...

Здравейте, не съм сигурна,че това е точната тема, но не намерих друга затова ще пиша тук. Както в гимназията, така и в университета имах възможност да изучавам етнография и прилежащите към нея странни неща като урочасвания,лоши погледи,бабини работи разни. И въпреки това за мен магиите и така нататък са нещо като извънземните-предполагам,че ги има, но не съм ги виждала.

Но през последната една година имам някои основания да мисля,че определено има хора, които поради завист или чиста злоба са способни да изхабят доста време в това да изпращат лоша енергия или и аз не знам как да го нарека и то не само към мен, а и към близки.

На врачки категорично не вярвам.
Преди доста време се реших да ида с един познат на ходжа заради него. Не се чувстваше добре постоянно имаше тревоги,черни мисли, сякаш всичко му беше наопаки,макар животът му да е уреден за завиждане, та да няма никаква логична причина за тези терзания. Тогава ходжата му каза някои неща, които се оказа на 100% верни и му прочете една молитва за пречистване.От тогава всичко се оправи в живота на моя познат. И макар да мислех всички за шарлатани все пак нещо започна да ме гложди и мен.

Напоследък ме гони едно постоянно главоболие без ясна здравословна причина,сякаш главата ще ми се пръсне, обзело ме е едно неприсъщо за мен колебание,а бе въобще не са типични лоши дни, които всеки има понякога.  Не мога да го обясня, по-скоро е странно чувство. Не съм от типа хора, които да тръгнат по врачки и да дават сума ти и пари за глупости, но и не искам да вярвам,че има някаква сила, която ми пречи в живота.Звучи много гадно и си е плашещо и колкото и да не вярвам,напоследък след като оборих сама за себе си за всички възможни, реални и логични обяснения, съмнението,че някой идиот ме урочасва започва да ме гложди.
   В един момент започнах да се замислям какви хора познавам и дали наистина ги познавам, защото честно казано вярвам,че хората са способни на всичко в злобата си 

Последно вярваш ли че си урочасана или не искаш да повярваш? Можеш да си сложиш червен конец. Като знаеш, че го имаш и функцията му е да предпазва от уроки и негативни влияния подсъзнателно ще се успокоиш. И ще спреш да обръщаш внимание на главоболието, защото няма да го мислиш повече.

По-скоро не искам да повярвам. Не отричам съществуването на такъв тип енергия, вярвам,че има хора, които истински вярват в магиите и ги правят,защото явно виждат единственото решение на проблемите си в този метод. Никога не съм имала личен допир до тези неща,за да повярвам сляпо. Допускала съм някакви леки форми като лоша енергия, лоши очи и урочасване съзнателно или не.

Имам червен конец от много време, майка ми ми го е връзвала,като всяка майка, която иска да предпази детето си от лошотиите. Християнка съм,кръстена съм и то на светец (зара ми е псевдоним),вярвам в хубавите неща.

Но дори някой да ме урочасал,защото не вярвам някой да тръгне точно пък на мен да прави магия, не мога да разбера кой е. Не давам умишлено повод на някой за завист,просто си живея живота,работя,стремя се да правя нещата които харесвам и успявам,защото се боря в живота.Но колкото по-хубави неща ми се случват,толкова по-зле се чувствам. Дългогодишни приятели с по на  над 15 години приятелство усещам,че се държат странно и дръпнато,без да съм давала повод.
Смисъл колкото по-близки са ми приятелите,толкова повече усещам злоба и получавам лоши съвети от тях,които осъзнавам,че биха ме довели до провал в лични отношения и в професионални.

Имам и един още по-личен мотив,които ме кара да вярвам. В началото на годината отидох и аз при същия ходжа както моя познат,той ми каза неща, които честно казано си знаех, но чувството да ти ги каже някой непознат без да си ги споделяла с никой си е направо плашещо. Както и да е,той ми чете една молитва уж да развали лошата енергия,но нещата така и не се оправиха. Сега се чудя да отида ли при някой или рискувам да си втълпя глупости  в главата от чисто суеверие. Макар че честно казано фактът,че споделям за притесненията си,явно показва,че вече съм си ги втълпила.

А колкото до по-личния мотив, той е че преживях една абсурдна раздяла. Както на всеки човек се е случвало в живота има и крахове, просто ги преживяваш и продължаваш. Но жената заради, която се случиха нещата явно ме мисли за заплаха,макар отдавна да съм продължила живота си и да работя на друг континент.
Знам, че човекът с когото бях обвързана буквално линее,не е щастлив, изпокарал се е със семейството си и с приятелите си и вече живее като затворник на тази жена,която е в пъти по-възрастна. Майка му се е поболяла от мъка и постоянно е по болници,а баща му преживя много тежък инцидент. Те буквално вярват,че тази жена е направила магия на сина им, ходиха наляво и дясно да му помагат, но нищо,от ден на ден става по-лошо.
На мен ми е мъчно за този човек и за семейството му,защото ги обичах като роднини, но в крайна сметка всеки сам си носи кръста в живота от решенията си. Но не искам аз да страдам и да съм косвена жертва,защото новата му жена е психясала и се занимава с магии и прочие.

И аз съм кръстена, но на архангел   Уроки не идват само от лоши очи   Мен са ме урочасвали и от хубаво, и аз съм урочасвала от хубаво, а съм тъмноока - уж само светлооките можели.
Главоболие можеш да имаш по ред причини, не ги търси само в уроки и енергии. Провери си очите, ако имаш променен диоптър главоболието може да идва и от това. Ако работиш / или разспускаш / повече време пред компютър - също се напряга зрението. Промяна на времето също - промяна в температурите, промяна във влажността и налягането, стрес, диета, хормони, недоспиване... Замисли се какво правиш, не разчитай само на червения конец. Дано ти мине главицата  

Хах благодаря ти 
Това беше първото,което направих -ходене по доктори. Не е от очите,зрението ми е добро, на скенер бях-нищо. Всичките ми изследвания са перфектни. Работата ми е цвете, устройва ме и съм щастлива,че я работя. Млад воек съм още, тренирам всеки ден, остава време и за забавление. За това казвам,че няма никаква ясна причина за всичко.Нямам повод,поне здравословен. Но но пък ако продължа да мисля,със сигурност ще психясам,затова няма да вярвам толкова крайно.

А при мен след много изследвания ( невролог, гледане на очни дъна, ЕЕГ ) упоритото главоболие се оказа от високо кръвно. Мерех се 3 пъти на ден и записвах, да уточня само с такъв апарат обикновен (електронните не отчитат толкова точно).
И малко смях-аз съм си суеверна и плашлива и тези дни докато четох "Сиянието" на Стивън Кинг гардеробът като пукаше (вечер след 22ч. така си пука понякога) и чак подскачах от ужас

Стивън Кинг е способен и халюцинации да ти докара, не се коси 

Много интересни неща сте изписали. Мога да кажа за всяка тема по нещо. Ще ми стане дълъг постът, но да видим...

Сънната парализа е обратно на сомнамбулизъм. И в двата случая е нарушена връзката тяло-мозък по време на РЕМ фазата на съня. В тази фаза обикновено се сънува и затова мозъкът не изпраща сигнали към скелетните мускули и те са като "блокирани". Единствено междуребрените мускули могат да се движат, защото участват в дишането, както и външните очни, които движат очната ябълка. При сомнамбулите мозъкът спи, но скелетните мускули не се блокират и затова тези хора се движат свободно, докато спят. Обратно е при сънна парализа. Мозъкът се събужда, но тялото все още спи, т.е. мозъкът не изпраща сигнали до скелетните мускули да се раздвижат. Случва се обикновено след силно нервно напрежение, преумора и др. Не е страшно, не се умира, малко е плашещо. Аз страдам от сънна парализа. За първи път се случи преди 10г. Случвало ми се е доста пъти, по едно време почна на всеки 3-4 месеца по веднъж и накрая свикнах. Знам, че като стане, трябва да се разбудя насила сама. Почвам да се напрягам и да се опитвам да се раздвижа. Става доста бързо. Повече от 2-3 мин не съм била в това състояние. След раждането не съм го преживявала и се надявам да не се повтаря, но кой знае....
А първия път като ми се случи, бях на конференция в Будапеща, 2004 г. Съвсем сама в хотелската стая, колегите даже бяха в другото крило на хотела, беше голям. Отварям очи, беше светло и... изненада! Искам да извикам - не мога, искам да мръдна - не мога... Абе, знаете.... Бях уморена, цяла нощ път с влак, welcome парти до нощите и... така.

За лошите очи - аз имам примери доста. Бягам от такива хора, които имат негативно излъчване и ме карат да не се чувствам добре в тяхната компания. Това не е съществено, но е пресен пример, затова ще го спомена: Другото, по-същественото, което исках да кажа е, че имах една приятелка, бяхме близки доста, въпреки разликата в интелектуалното ниво. Все пак смятам, че доста й помогнах да се впише в обстановката, защото сме колежки. През времето, в което бяхме близки доста я опознах - това са към 10г. Оказа се злобен човек, завиждаше ми, правила ми е мръсно зад гърба, а разбрах в последствие. Всичко споделях с нея в началото, тя все криеше от мен за себе си. Даже разбирах, че е имала тайни връзки, не ме е запознавала с приятелите си, а уж ми се пишеше за приятелка. На мен хич не ми вървеше тези 10г. Сякаш бях в застой. (Даже накрая останах сама 3г. Приятеля ми замина за чужбина и прекратихме. А бях на 29.) А тя все правеше простотии, аз мълчах и търпях и един ден, след поредната,  не се сдържах, изтрих я от приятели във фейса, махнах я от скайпа, абе разкарах отвсякъде и тогава ми тръгна. 2011 защитих PhD. 2012 се оттървах от огромната миома, която имах и едва ми спасиха матката. 2013 забременях и заживях с приятеля си. 2014 се роди живо и здраво бебчето ми. Това е засега. Надявам се все хубави неща да ми се случват.

За поличбата исках да кажа нещо. Това е история, която знам от баба ми и вуйчо ми. В селото, от което е баба, имат съседи до тяхната къща (да ги наречем сем. К), с които навремето са били близки доста. Били богати хора, както и бабиното семейство, викали им колаците на селото на двете къщи 0 бабината и на сем. К. В селото имало много хубаво момиче, казвали й Сладурчето. Била най-красива, но от най-бедното семейство. Живеели накрая в една неизмазана схлупена къщурка. Била единствено дете. Съдедският син (В.) се влюбил в нея и започнали тайна връзка. Тя забременяла. Искали да се оженят, но майка му и баща му на В. разбрали и му забранили категорично. Тогава той намерил отрова и решил да накара Сладурчето да се отровят заедно. Скрили се накрая на селото в някаква барака и тя изпила отровата, той обаче се отказал. Момичето починало. Майка й и баща й не можали да го преживеят и много клетви хвърлили към сем. К. Баба казва, че цял живот в черно ходили и майка й все в сълзи била. По-късно се случили странни неща. Всички членове на сем. К загинали по странен начин - едната сестра на В. се отровила, майка му и другата сестра били блъснати от кола и не помня вече какво се беше случило с останалите. Никое от децата не се оженило и не създало семейство. Накрая съвсем сам останал В. Намерил някаква жена от София да живее с нея и тя успяла да го накара да й припише на нея всичките имоти, които има, а те не били малко - апартаменти в София, 2-3 вили и т.н. И тя го зарязала. Накрая се разболял от склероза и наел някакво семейство да се грижат за него. Те го вързали за леглото и изчезнали нанякъде - така си умрял, като куче. Намерили го след 3 дни, като почнала да се носи  миризма.
Вуйчо ми сега стопанисва семейната селска къща, която е в съседство до тази на сем .К. Направил си е лятна вила. И каза, че последните дни преди смъртта си В. всяка вечер отивал накрая на селото, където била къщата на Сладурчето. Сега я нямало, срутена била. Но оставал там дълго и после го намирали и го прибирали. Тъжна история, много...

Това е от мен засега. Стана късно. Правете си изводи и не правете лошо!

ПС: Още нещо, забравих. На покрива на къщата има щъркелово гнездо. Всяка година идват двойка щъркели, но никога не са успели да измътят малко щъркелче.

Една история и от мен
Преди около 14 години, големият ми син е бил на 3г. Лежи си детето в креватчето, играе си с някакви плюшки и се приспива. В един момент виждам как гледа към тавана и говори с някого. Реших, че може би е въображаем приятел. Приближих се и го попитах с кого си говори, а той ми отговори: "С един много добър дядо", и какво ти казва този дядо-" Каза ми, да кажа на баба, да не плаче, всичко ще се нареди и ще е щастлива". Онемях.
Когато бях на 4г. баща ми почина, дори самата аз не си го спомням, а той не го е виждал изобщо.
Решавам да проверя. Намирам в албумите на майка си стара снимка, на която е с баща ми и още 3 семейства по двойки, но на снимката са разбъркани. Показвам снимката и питам: "Има ли го този дядо тук?". Без да се замисли, посочи образа на баща ми.
Майка ми се омъжи повторно. Вторият ми баща е прекрасен човек, обръщам се към него с "татко", защото и до ден днешен се грижи за мен и за внуците си, като свои. Истински баща!
Да са ми живи и здрави!