Случи ми се нещо странно XI

  • 148 812
  • 739
  •   1
Отговори
# 615
  • София
  • Мнения: 4 053
На мен преди години ми изчезна една нощница по подобен начин. Пъхнах я сутринта сгъната под завивката, а вечерта не успях да я намеря. Прерових всичко и не я открих. Тъй като тъй или иначе бях разхвърляла чаршафи и завивки, ги сложих за пране, а леглото застлах с нови. След няколко дни нощницата се появи на старото си место под завивката, при положение, че бях сменила и чаршафи, и завивки и няма как да е била там, без да я видя. Сега вече ми просветна доста разумно обяснение, но тогава леко се бях стреснала с тази изчезваща нощница.
Иначе подобно търсене на различни неща без резултат ми се случва сравнително често. Ако не е много спешно (примерно за след  5 мин.) се опитвам да спра да мисля за търсенето нещо и да се концентрирам върху нещо коренно различно. След малко пак тръгвам да го търся и обикновено го намирам, там където е трябвало да бъде.
Според мен просто понякога мозъкът ни играе номера и не асимилира дадена информация и не виждаш нещо дори да ти е пред очите. Ако има друг вкъщи, го моля той да се включи в търсенето. Обикновено действа.
Чудя се, дали тези "явления", е възможно да се обяснят с някоя от теориите за паралелните светове.  Thinking

# 616
  • София
  • Мнения: 503
По повод на изгубените вещи, преди много години майка ми беше подарила сребърно сърце с място за снимка. Много си го харесвах и си го носех на синджирче. Един ден докато бяхме с една приятелка на балкона вкъщи, който е остъклен от дълги години и който беше със затворени прозорци да отбележа, сърцето ми падна от верижката уж на земята. Започнахме да го търсим но то все едно пропадна вдън земя. Излязохме дори навън да го търсим, въпреки че бяха затворени прозорците. Майка ми дълги години си мислеше, че може би е зад хладилника, но на скоро го местихме и нямаше и помен от сърцето. То беше много красиво с гравирани цветя и доста масивно сребро. По подобен начин ми изчезна и един сребърен пръстен, също много масивен.  Confused

# 617
  • Варна
  • Мнения: 25 813
Аз веднъж си загубих един пръстен. Всяка вечер го слагах на секцията, на рафта пред книгите. Една сутрин го нямаше там, обърнах стаята, прерових секцията - няма. Месеци по-късно цъфна пак на рафта. Никой от семейството не го беше сложил там, никой не знаеше как се е появил. Странно беше.

# 618
  • В.Търново
  • Мнения: 7 484

flower_girl,може сърцето да е паднало някак си в пазвата и от там на земята.А имаше ли достатъчно доверие на тази приятелка?

# 619
  • Мнения: 40 112
На мен преди години ми изчезна една нощница по подобен начин. Пъхнах я сутринта сгъната под завивката, а вечерта не успях да я намеря. Прерових всичко и не я открих. Тъй като тъй или иначе бях разхвърляла чаршафи и завивки, ги сложих за пране, а леглото застлах с нови. След няколко дни нощницата се появи на старото си место под завивката, при положение, че бях сменила и чаршафи, и завивки и няма как да е била там, без да я видя. Сега вече ми просветна доста разумно обяснение, но тогава леко се бях стреснала с тази изчезваща нощница.
Иначе подобно търсене на различни неща без резултат ми се случва сравнително често. Ако не е много спешно (примерно за след  5 мин.) се опитвам да спра да мисля за търсенето нещо и да се концентрирам върху нещо коренно различно. След малко пак тръгвам да го търся и обикновено го намирам, там където е трябвало да бъде.
Според мен просто понякога мозъкът ни играе номера и не асимилира дадена информация и не виждаш нещо дори да ти е пред очите. Ако има друг вкъщи, го моля той да се включи в търсенето. Обикновено действа.
Чудя се, дали тези "явления", е възможно да се обяснят с някоя от теориите за паралелните светове.  Thinking

И на мен ми се е случвало подобно нещо. Да търся нещо, да знам къде, да не е там и след малко време да се окаже на мястото си.

# 620
  • Сф
  • Мнения: 11 843
Сетих се за  една история. Отивам на  гости на моята най- добра приятелка от ученическите години и у тях на гости свекър и  и свекървата.Млади хора между другото- по на 40. Мъжа и също беше, децата. Попадам на разказ  от 1во лице как свекървата намерила на вътрешните стълби в къщата черна лентичка от тези, които се слагат на ревера при смърт на близък.Нямало как да е попаднала там.Свекървата подозираше, че е подхвърлена за магия от жена, която харесвала мъжа и- това в последствие разбрах. Някъде след около 20 дни свекъра на моята приятелка почина, катастрофирайки на прав участък, на път за работа, по който минава ежедневно. Загина. Не се разбра как се е блъснал и защо. Тъй- като става въпрос за град до София, пътя и аз го знам, идеален е. Зад него е карал човек от градчето и разказва, че колата се е отклонила като насън и е нацелила дърво-единственото между другото...Въпросния загинал беше тираджия и отивал към гаража, за да тръгне на курс за Германия. Тоест нито е бил недоспал, нито пил, нито нищо.Може да му е прилошало, но изобщо не се е опитал да спре, това е човек с рефлекси, здрав, нито пък аутопсията показала нещо такова....
Не знам дали да вярвам на магии, но аз съм със светли очи и по разкази на близки съм била урочасвана като малка, само рев.След баене от възрастна жена, хазяйка на майка ми по това време съм заспивала веднага.
п.п. Колкото до златото съм чувала, че се крие, не знам това откъде идва , но е вярно за мен.

# 621
  • София
  • Мнения: 503

flower_girl,може сърцето да е паднало някак си в пазвата и от там на земята.А имаше ли достатъчно доверие на тази приятелка?
Няма никакво логично обяснение къде изчезна сърцето. Имах доверие на приятелката да, тя беше в другия край на балкона като стана и не може да го е взела когато то "падна". Казвам "падна", защото не го чухме да пада някъде. Просто изчезна....  Shocked

# 622
  • Мнения: 214
По повод на изгубените вещи, преди много години майка ми беше подарила сребърно сърце с място за снимка. Много си го харесвах и си го носех на синджирче. Един ден докато бяхме с една приятелка на балкона вкъщи, който е остъклен от дълги години и който беше със затворени прозорци да отбележа, сърцето ми падна от верижката уж на земята. Започнахме да го търсим но то все едно пропадна вдън земя. Излязохме дори навън да го търсим, въпреки че бяха затворени прозорците. Майка ми дълги години си мислеше, че може би е зад хладилника, но на скоро го местихме и нямаше и помен от сърцето.
Като се спомена синджир и хладилник аз пък имам случка с пръстенче и пералня, но много подобна. Като малка имах един детски пръстен,  съвсем обикновен, тоест не сребро или злато. Та той беше като талисман, никога не го свалях, много си го уважавах  Simple Smile Е, не беше на пръста ми единствено когато тръгваше да "бяга", тоест много нелепо го губех. Спомням си на село на поляната се изгуби, тревата ми беше до кръста, но го намерих някак си, също и на едно възчерно стълбище през нощта и пак го открих и т.н. И един ден пак тръгна да се губи, падна вкъщи невинно и лекичко под пералнята, очаквах всеки момент да го докопам, но пръстенчето изчезна вдън земя. Дори след години, когато махнахме пералнята, за да вземем нова и пак се сетих за пръстена, огледах навсякъде, но уви не се показа.

# 623
  • София
  • Мнения: 10 804
И аз преди 3-4 месеца забелязах, че ми липсва комплект от бяло злато, включващ тънко синджирче с висулка, пръстен и обеци. Държа си бижутата в шкафа в голяма кутия, а този комплект стои в мъничка лилава кутийка, която бие на очи и която също прибирам в общата голяма кутия. Всички бижута вадих 1 по 1 от голямата кутия, за да съм сигурна, че не са изпаднали частите на комплекта от своята лилава куийка, но не открих нито кутийката, нито изгубените бижута. Дори да съм ги сложила другаде, все щях да ги видя, още повече, че обърнах всичко да ги намеря. Все се чудя къде може да са, но преди да подхванете тук таз тема, не ми се виждаше странно. Просто се обвинявам в разсеяност, макар че и чак толкова разсеяна да съм, все някой у дома ще забележи лилава кутийка, която не си е на мястото.

# 624
  • Кьолн
  • Мнения: 1 220
Здравейте отново! Да ви кажа когато ми го разказаха,първата ми реакция беше страх.Страх за дъщеря ми.Когато след часове размисилих у дома си помислих,че може да е шизофрения.Наистина си го помислих.Но дъщеря ми не иска да повярва.Просто е влюбена в това момче.И не и идва наум ,че може да я нарани.Но мен ме е страх.И честно не знам какво да направя.Извинете, че така оспамих темата.Водена съм от майчински чувства!

# 625
  • Сф
  • Мнения: 11 843
"Всеки има право на мнение,но кажете ми как да забравя това ,че мъж с черен костюм ходеше из стаята ми когато всички спяха? Двете ми деца спяха в същата стая и той ходеше от едното легълце ,до другото. Мъжът ми по това време беше в чужбина и щом му разказах,той ми каза да не се притеснявам защото и той го е виждал.... " Mozila това е твой пост от мин. годна в темата , сигурна ли си, че не си въобразяваш много неща и проблема не е в теб?

# 626
  • Мнения: 9 899
"Всеки има право на мнение,но кажете ми как да забравя това ,че мъж с черен костюм ходеше из стаята ми когато всички спяха? Двете ми деца спяха в същата стая и той ходеше от едното легълце ,до другото. Мъжът ми по това време беше в чужбина и щом му разказах,той ми каза да не се притеснявам защото и той го е виждал.... " Mozila това е твой пост от мин. годна в темата , сигурна ли си, че не си въобразяваш много неща и проблема не е в теб?

Грозно е да се рови из постовете на хората, за да им се докаже/ а може би повече на останалите/, че нещо не са в ред. Доставя ви удоволствие да се показвате колко сте дребнави, гадни и  безчувствени? Добре, защо да ви пречим?

# 627
  • Мнения: 320
"Всеки има право на мнение,но кажете ми как да забравя това ,че мъж с черен костюм ходеше из стаята ми когато всички спяха? Двете ми деца спяха в същата стая и той ходеше от едното легълце ,до другото. Мъжът ми по това време беше в чужбина и щом му разказах,той ми каза да не се притеснявам защото и той го е виждал.... " Mozila това е твой пост от мин. годна в темата , сигурна ли си, че не си въобразяваш много неща и проблема не е в теб?

Грозно е да се рови из постовете на хората, за да им се докаже/ а може би повече на останалите/, че нещо не са в ред. Доставя ви удоволствие да се показвате колко сте дребнави, гадни и  безчувствени? Добре, защо да ви пречим?

Да грозно е,но е грозно и да си измисляш истории,за да впечатляваш хората! Всеки трябва да си има едно наум,че повечето истории са си откровенна измислица,други са украсявани и изопачени!Може и да има истински сред всичките!И все пак е интересно за четене!

# 628
  • Мнения: 152
Може би малко оф топик,но наскоро четох една книга (по-скоро художествена литература,не научна),но в нея беше засегната темата за паралелните светове и как определени хора могат да изпращат неща там като монети и други дребни предмети,примерно хвърлят монета,но тя не пада,а просто изчезва. Разбира се това пак казвам е художествена литература,но вашите истории ми напомниха на нея.

# 629
  • Мнения: 442
По темата за изчезналите предмети - като бях малка имах някакъв пръстен, имитация на сребърен, и докато играех го изпуснах в една трева на двора. Тревата беше късо окосена, посадена си от нас. Навсякъде претърсих, няколко пъти - не го намерих. А пък преди няколко дни, от бюрото ми падна една не-голяма фиба за коса. Отиде под леглото, а там има някакви големи кутии, всички са затворени. Аз я видях как пада на пода и се търкулна навътре. Веднага я потърсих - нямаше я. Размествах кутии, гледах дали е възможно да е паднала някъде - не, нищо. Няколко дни след това пак я потърсих, но не я намерих. Сякаш просто изчезна, а аз я видях как пада. Не го бях намира за чак толкова странно докато вие не разказахте вашите случки.

Общи условия

Активация на акаунт