Случи ми се нещо странно XI

Ами нямам техника. Може би желанието ми е било много силно. Всъщност ще ти разкажа. Получи се два пъти когато починаха двете ми кучета. И двете умряха внезапно и тежко го преживях. Когато почина първото бях малка - на 13-14 години. Беше много тежко и ми липсваше. Ветеринаря и обърка лекарствата. Ако беше боледувало, щях някак си да свикна с мисълта и да ми е по-леко. И нон стоп си повтарях, че искам да я видя пак и да я сънувам, да я гушна и да си я цункам. След няколко дни това се случи. Беше много реалистичен сън, все едно е реално. Бяхме на двора, там къде всъщност почина. Тя замаха с опашка и дойде при мен. Запрегръщах и я нацелувах много. Дори насън усетих миризмата и. Като се събудих плаках, но и бях облекчена, че по някакъв начин се сбогувах с нея.
Второто ми куче почина 2014 май месец. Беше на 17, но и болно. Имаше проблеми с централната нервна система и получаваше жестоки гърчове за 1-2 минути и после му минаваше. Очаквах рано или късно да си отиде. Но пак стана внезапно. Като получи гърчовете - не спряха часове наред. И то и ние се измъчихме. И след това доста съм се молила да го сънувам. Не стана веднага. Но пък за сметка на това често го сънувах.

Извинявам се - Сега видях, че не сте писала по проблема, обсъждан на последните страници.

Доколкото си спомням, упражнението е след като осъзнаеш че сънуваш, да видиш ръцете си.
Книгата е Изкуството на сънуването, има я в доста сайтове безплатно, както и другите му книги.
Кастанеда е много интересен автор и го наричат кръстникът на Ню Ейдж-а. В една определена възраст може да е много полезен, но и не са малко хората които буквално са се побъркали от книгите му, в опитите си да следват учението и упражненията - Тенсегрити.
Ако ти е интересно, прочети го, но не се вживявай прекалено  

Суеверни ли сте? Случвало ли ви се е да забутате нещо някъде, да обърнете къщата, за да го намерите и после неочаквано да го откриете на не чак толкова трудно място? На мен да.
Преди година загубих вкъщи 1 много важен документ-състоеше се от служебни бележки, пъхнати в 1 джоб. Просто изчезна, а трябваше да го предам в 1 институция след 2 дни. Направо лошо ми стана.
Толкова много се стресирах, че ми дойде щурата идея да направя "магия", за да намеря липсващата вещ 
Намерих следният ритуал - връзване на кърпа или някакъв парцал около крака на маса или стол и казваш 3 пъти-"Дяволе, върни това, което си ми отнел" и скоро след това го откриваш. Джобът се намери няколко часа по-късно.
Същото изпробвах след няколко месеца, когато друга вещ беше изчезнала.
Гледам, че и на други се е случвало подобно нещо:)
Може би е чиста случайност, но наистина дълго време търсих предметите, няколко дни,а  след този "ритуал", много лесно се намират и то без да ги търсиш.

постоянно "губя" неща у дома...много съм разсеяна и разхвърляна ще пробвам с тази "магия" някой път

Това и аз съм го чувала, но не съм се сещала да пробвам.

Понякога зрението прави шеги. Но разбирам какво имаш предвид.
И на мен ми се случи веднъж. Смисъл вещи постоянно губя, но веднъж ми се случи да е по-странно и да съм убедена, че не е просто зрението.
Бях си оставила един парфюм на раклата зад леглото. На следващия ден щях да излизам и посегнах да го взема, но го нямаше. Такова търсене ударих къде е... Питах и приятелят ми, ако го е местил. Каза, че не е и сигурно не помня добре и че съм разсеяна. Къде ли не го търсих... Накрая след около 30-40 минути на търсене го видях там... стоеше си на раклата. Застинах и стоях около 5 минути на едно място, гледайки го и се чудех полудявам ли.
Явно няма и да разбера. 

Относно промяната в очите на обсебения младеж - бррр, тръпки ме полазват като се сетя. Разказвала съм го, но ще го припомня. Понякога имах и все още имам чувството, че нещо има в стаята и ме гледа. Чувството, което изпитвам е ужасно, не знам как да го опиша - страх, ужас, свива ми се стомахът и ми идва да се разплача... Можех да споделя за случващото се само с един човек, понеже само той не ме смяташе за хахо и ми вярваше. Една вечер сме с въпросният приятел и още няколко човека в едно заведение и седим на бара. Споделям му, че скоро пак съм имала чувството, че нещо ме гледа, при което той ме поглежда и казва "Кое чувство, това ли?" И аз усетих абсолютно същото чувство, което изпитвам, когато усещам, че има нещо в стаята. Но в пъти по-силно. Скочих от стола, сърцето ми щеше да изкочи, очите ми бяха пълни със сълзи и само повтарях "Махни го, махни го!" Приятелят ми каза "Добре, хайде, ела." Седнах пак до него, погледнах го, но погледът пак не беше неговият... Вече откачих, ревнах, пак скочих от стола и продължих през сълзи да крещя да го махне... След като ме убеди, че този път всичко е ок, пак се върнах при него и от гадорията нямаше и следа. Погледът вече си беше неговият и не предизвикваше у мен тази реакция. Да уточня само, че нито е правил гримаси, нито нищо, тоест нищо видимо не се промени в очите му, просто в един момент, гледайки го всичко беше наред, а в следващият ме обзе това отвратително чувство...


Имах няколко много ценни за мен малки плюшени животинки, които майка ми прибра някъде и забрави къде, месеци наред ги търсим, но безрезултатно... 
Вързах едно шалче на крака на масата, пък да видим, може и да ги открия. "Поръчах" си да си намеря и един отдавна изчезнал ластик за коса с гумено костенурче.  Стискайте ми палци да ги открия!
Иначе и на мен ми се е случвало да търся нещо на определено място и да го няма и след време да го открия на същото това място..

Има и друго "странно", което ми се е случвало.
Някой ми прави мръсно, откровено се дразни с мен, обижда ме или говори зад гърба ми, дори са ми правили проблеми на работното място. Аз супер много страдам за това, не му отвръщам и не се карам с него, споделям само с близки за конфликта. Често веднага след това на този индивид се случва нещо гадно. Все едно нещо го наказва. Това ми се е случвало доста пъти в живота, с различни хора.

Aми сподели и с нас де! 

е, това си е карма 
В много неща не вярвам, но в кармата съм се убедила.

Няколко пъти ми се е случвало да ми изчезват документи и да ги намирам на места, които съм проверила по няколко пъти, което съм приемала, че не съм видяла, догледала и т.н. Но миналата седмица ми изчезна горнището на пижамата. Пуснах го за пране, в сушилнята и като извадихме прането, горнището не беше там. Бяха чаршафи, които застлах, така че не е оплетено в друго и съм сигурна, че го пуснах за пране, пералнята и сушилнята са близо една до друга и нямам логично обяснение за случката.

На мен преди години ми изчезна една нощница по подобен начин. Пъхнах я сутринта сгъната под завивката, а вечерта не успях да я намеря. Прерових всичко и не я открих. Тъй като тъй или иначе бях разхвърляла чаршафи и завивки, ги сложих за пране, а леглото застлах с нови. След няколко дни нощницата се появи на старото си место под завивката, при положение, че бях сменила и чаршафи, и завивки и няма как да е била там, без да я видя. Сега вече ми просветна доста разумно обяснение, но тогава леко се бях стреснала с тази изчезваща нощница.
Иначе подобно търсене на различни неща без резултат ми се случва сравнително често. Ако не е много спешно (примерно за след  5 мин.) се опитвам да спра да мисля за търсенето нещо и да се концентрирам върху нещо коренно различно. След малко пак тръгвам да го търся и обикновено го намирам, там където е трябвало да бъде. Според мен просто понякога мозъкът ни играе номера и не асимилира дадена информация и не виждаш нещо дори да ти е пред очите. Ако има друг вкъщи, го моля той да се включи в търсенето. Обикновено действа.

Записвам се да ви следя,че сте ми интересни Малко за сънищата:много сънувам и все шантави,но не обръщам кой знае какво внимание.На мнение съм че сънищата са отражение на човешката емоционалност.Но все пак веднъж имах нещо като пророчески сън.Сънувах как с майка ми седим на пейка и тя ми казва,че преди да ме роди мен,родила момче което починало при раждането.Като се събудих си казах,че това е поредната щуротия която съм сънувала.Мина време и един ден вървяхме с майка ми по улицата и аз взех че се присетих за съня и и го разказах.И тя ме попита че аз не знам ли че това е вярно.Изненадах се и и казах че няма от къде да знам,защото до сега никой не ми го е казвал.Стана ми много чудно тогава.Помислих си че явно е трябвало да го знам,но защо!?Какво като го разбрах!?А може и да си е било чисто съвпадение!
Колкото до изчезнали неща,случва ми се непрекъснато,но аз съм толкова разсеян човек,че понякога тръгна до другата стая за нещо и като стигна,вече съм забравила за какво

Мисля, че на повечето потребители тук ще ни е много интересно да чуем разказа ти, лично мен ме заинтригува доста тази тема.  И аз те приканвам да споделиш. 

И аз искам да прочета за този случай, моля!!!