Способна съм да рева за глупости, но на погребения досега не съм плакала.
и аз съм точно така
По темата. Внушението, мили хора, е голяма работа. Както вече споменах - трудно е нещо свръхестествено да ме накара да му обърна внимание. На фона на целия ми скептицизъм в петък вечер чувах отчеливо силно и забързано дишане в стаята. Бяхме си легнали и беше тихо. Дишането не беше като от човек, а по-скоро като на куче. Нали се сещате, че цял следобед бях чела по-старите теми. Освен това ясно осъзнавах, че чувам някакъв нормален шум от хладилника, но побъркания ми мозък го трансформираше в кучешко дишане
Та така - понякога совите не са това, което са
Аз не помня историята от първо лице де, била съм на три тогава. Едва ли е свръхестествено, по-скоро щастлива случайност. 
и след известно време спира да мига. След няколко дни пак така.. Не знам дали има някакво присъствие, но свикнах вече и не ме е страх.. Вярвам в тези необясними случки, колкото и да са странни. 
В квартирата, вкъщи /в родния ми град/ и в приятели.. не е като да е било в едно и също жилище. В един момент се хванах в чудо и не исках аз да ги светвам 