Случи ми се нещо странно XI

  • 149 066
  • 739
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 24
Да се запиша и аз в темата с една странна история, която ми се случи тази година.
По принцип не спя на обяд, не ми се получава, но във въпросния ден бях уморена и реших да полегна за малко, завих се и се оказа, че съм заспала. По едно време се събуждам, обаче не мога да мръдна, все едно въздуха ме беше затиснал. На всичко отгоре около мене чувах някакви шептящи гласове, но не можех да различа какво казват. С много усилия си вдигнах главата и се огледах, в стаята нямаше никого, бях сама, а в мига, в който се надигнах, гласовете спряха. Свалих си главата пак на възглавницата и същата история - не можех да мръдна, а шепненето почна, и то не беше само един глас, бяха няколко. Пак си надигнах главата и пак спряха. Не съм сигурна колко точно пъти се повтори, може би само два, може би повече. Накрая отново заспах. Когато се събудих окончателно, първоначално не си го спомнях, но после изведнъж се сетих. Отдадох го на това, че съм била уморена и съм се опитала да се събудя докато всъщност съм сънувала и се е получило едно полу-заспало състояние. А и нали по време на REM фазата от съня, човек е парализиран и може би за това не съм можела да помръдна. Но и досега като се сетя ме побиват тръпки.
Прочети за сънната парализа. Точно това ти се е случило. На мен също, само че при мен едни човешки крака до коляното, черни като сенки скачаха на леглото зад мен, както бях по корем, постепенно натискаха осезаемо леглото ми надолу. Като станаха много започнаха да скачат и по гърба ми и да ме натискат надолу и навътре в матрака. След това едни черни ленти със силен шум като метално триене ме обвиваха цялата и ме стягяха все по-силно. Откъде в целия зор и ужас ми дойде на ум "Отче Наш", не знам, по-скоро мислено я казвах, защото не излизаше почти никакъв глас от мен, а само мъцане, а и металния звук беше адски силен. Молитвата обаче прекрати всичко изведнъж.

Без да броим дежа ву-та, странни сънища и съвпадения, имам три странни неща, които са се случвали в живота ми.
Бях ги писала и не си спомням дали пък не е било в някоя точно от тези теми, затова ще ги напиша пак.
Ще е малко дълго, простете.
Първото странно нещо, което помня беше когато бях малка. Около 5-6 годишна. Бях на гости в баба ми и трябваше да закусвам. Никога не съм яла хубаво, а закуската винаги ми е била кошмар.  Sick "Искаш ли това? А това? ....а това?" ме пита баба ми и аз все "не" отговарям. По едно време жената се изнерви, умори се и вика "мляко тогава искаш ли?" и отнякъде се чува "Да".  #Crazy Ама дори не прилича моя глас. Много по-висок и звънлив. Аз се стряскам, ама мълча, може да ми се е причуло. Обаче баба ми отговори "ех, най-накрая нещо да искаш". Изплаших се много и в паниката си откъснах езика на играчката, която държах.

Второто странно беше преди няколко години. Седнала съм на компютъра, а той е на такова място, че като погледна в дясно и виждам коридора и кухнята. Сама съм и е тъмно. Котката се качва на бюрото до мен и се взира в кухнята. Тя адски често се взира в нищото и винаги ме побиват тръпки като го прави. Почвам да й говоря тя продължава да гледа. Цялата се е наострила, мустачките й са наперени, въобще не ме отразява. Хващам й главата, бутам я настрани, въртя й я, тя обаче така е приковала поглед натам, че е като в транс. И изведнъж чувам трясък, ама така силен и толкова се изплашвам, че дори не мога и да извикам. Седя и искам да рева, ама не мога, трябва да съм "мъжко момиче" и отивам да проверя...като всеки страшен филм, само дето по бельо не бях.  Laughing Оказа се, че в кухнята е паднал полюлея, стъклен беше, всичко беше на парчета. Котката естествено се покри.

Третото и последното странно нещо, което ми се е случвало беше преди една-две години. Излизах от метрото и бях застанала на спирката да чакам трамвай. Докато го чаках имаше към 4-5 човека. Гледам си аз моите неща, търся си запалка в чантата и ровя като главама. Пооглеждам се дали хората ме гледат колко съм неподредена и забелязвам, че една жена ме гледа. Не много възрастна, не мога да кажа, че беше на повече от 55 години, седи такава и ми се усмихва супер широко, даже главата си беше малко наклонила. И аз й се усмихвам, защото....ами не исках да съм груба. В момента, в който й се усмихвам, тя се опулва насреща и ми казва "ама ти виждаш ли ме? Виждаш ли ме?". Първото нещо, което си помислих е "тази жена, горката, нещо е луда" и й кимвам и се обръщам с гръб, защото от опит знам, че разговори с такива рандом хора са меко казано странни. Бях с гръб към нея няма и две секунди, защото не се почувствах сигурна и реших, че ако седя с лице по нея е по-добре. Като се обърнах я нямаше. Огледах спирката, нямаше я, другите 4-5 човека си бяха там, има само един път ако няма да се хваща трамвай от тази спирка и там я нямаше. Просто все едно беше изчезнала. А после бях малко като в транс, едно такова хубаво ми беше, усмихнато, даже минаха няколко дни преди да се замисля, че цялата история беше малко странна.

А относно врачките, не вярвам. Но имаше една жена, която ми каза точно тези думи: Ще срещнеш момче, голяма любов ще бъде, уж е българин, ама не е. Висок и с очила, тъмен, музикант. С Т ще е. Буквата Т много ясно я виждам. Няма да продължи повече от три години и ти много ще страдаш, а той не. Ще ти се успокои душата и ще видиш нещата отстрани докато не сте разделени наполовината на колкото сте и ходели.
И аз си казах "пффф...окей" Няма и година по-късно и тръгнах с едно момче, българин, но майка му виетнамка. Висок, с очила, тъмен. Той вярно, че беше като празен, неамбициозен и мека казано посредствен, но пък свиреше на китара...това правеше постоянно. А пък името му с А, започваше, но аз в продължение на точно трите години, в които ходихме нито един път не му го казах, все Тамагочи му виках. След като скъсахме не можех да дишам, а сега се чудя как въобще не съм виждала какъв персонаж е.  newsm78
Животните чуват инфразвук, който ние хората не можем да чуем. Котето е чуло изхлузването полека на полилея, преди да му дойде време да се стовари и е наблюдавало, защото е знаело, че нещо ще става. А от първата ти история ми се изправи косата. Една приятелка ми разказа веднъж, че е чула в тихата си стая починалият и баща да я вика по име. Чувало се някак хем от стаята, хем като от далече. На мен любимите ми хора са още на земята, живи и здрави да са ми. Иначе дядо ми по бащина линия е мъртъв от 1990 година. Да ме прощава Бог, ама тоя човек ми беше много неприятен. За мой късмет от тогава нито съм го сънувала, нито съм му усещала присъствието, нито нищо. Направо ме е страх да умра, ако е вярно, че близките ни посрещат там и може да го видя. Ако знаех някакъв начин да му предам да стои далеч от мен, когато ми дойде времето....

Последна редакция: пт, 14 ное 2014, 01:58 от AnMary

# 346
  • Мнения: 1 391
Ще се запиша само, за да следя темата. И като запис, нещо съвсем леко от вчера- прибрах се вечерта и сядаме да вечеряме. Мъжът ми казва, че преди да си вляза у дома детето, както си играело съсредоточено с легото, е надигнало глава и е казало: "мама ще си дойде след точно 2 секунди". И почнали да броят:едно, две.. и аз съм отворила вратата. Телевизорът беше включен и доста усилен, няма как да ме е чул да ходя по коридора.

# 347
  • Мнения: 270
Едно от странните неща ,което са ми се е случвали е че знаех ,че баба ми е починала,бях в 6 клас и баща ми влезе в стаята в която спях и каза-Баба ти почина Cry,на което аз отвърнах ЗНАМ.И да знаех,не знам откъде ,човека до ден днешен е ужасен как съм му отвърнала ,че зная. А най гадната ми случка е спя с дъщеря ми която беше тогава на четири,събуждам се ама не мога да мръдна и виждам как един мъж влиза в стаята ни облечен с риза и черен панталон ,леко плешив,абе помня всяка чарта на лицето му Rolling Eyes,аз се опитвам да изкрещя ,а той се навежда към детето ми и направи знак с ръката си да мълча,,,ужасноо хора Sad Sad,успях да изкрещях името на мъжа си,никой нямаше в стаята,а токова реалнооо беше,бях готова и полиция  да извикам.

# 348
  • Мнения: 152
Четейки някои от по-горните постове ми се струва,че говорите за сънна парализа или поне някои от нещата отговарят на симптомите й-
"Сънната парализа се среща или като заспиваме, или като се събуждаме. Когато се случи, когато заспиваме, човекът остава в съзнание, докато тялото прекратява работата си и започва БДО сън, това се нарича хипнагогична или предсънна (predormtial) парализа. Когато се случи, когато се събуждаме, човекът става наясно, преди БДО цикълът да е завършен и се нарича хипнопомичен или следсънна (postdormital) парализа. Парализата може да трае от няколко секунди до няколко минути и в някои редки случаи, в които трае с часове.

В допълнение, парализата може да бъде придружена с ужасяващи халюцинации (хипнопомия или хипнагогия) и голямо усещане на опасност. Сънната парализа е особено плашеща за човека, заради яркостта на тези халюцинации. Халюциниращият елемент на сънната парализа кара човекът още повече да интерпретира преживяването като сън, тъй като напълно измислени или мечтани предмети могат да се появят в стаята, наред с обичайните неща."

Звучи зловещо,надявам се никога да не ми се случва....

# 349
  • Мнения: 24
Четейки някои от по-горните постове ми се струва,че говорите за сънна парализа или поне някои от нещата отговарят на симптомите й-
"Сънната парализа се среща или като заспиваме, или като се събуждаме. Когато се случи, когато заспиваме, човекът остава в съзнание, докато тялото прекратява работата си и започва БДО сън, това се нарича хипнагогична или предсънна (predormtial) парализа. Когато се случи, когато се събуждаме, човекът става наясно, преди БДО цикълът да е завършен и се нарича хипнопомичен или следсънна (postdormital) парализа. Парализата може да трае от няколко секунди до няколко минути и в някои редки случаи, в които трае с часове.

В допълнение, парализата може да бъде придружена с ужасяващи халюцинации (хипнопомия или хипнагогия) и голямо усещане на опасност. Сънната парализа е особено плашеща за човека, заради яркостта на тези халюцинации. Халюциниращият елемент на сънната парализа кара човекът още повече да интерпретира преживяването като сън, тъй като напълно измислени или мечтани предмети могат да се появят в стаята, наред с обичайните неща."

Звучи зловещо,надявам се никога да не ми се случва....
Зловещо е, обаче след като знаеш какво е можеш да експериментираш и става много интересно. Плашещо е винаги, защото е много истинско изглеждащо, но ако преодолееш страха ще се убедиш във възможностите на силата на мисълта. Можеш да се научиш да излизаш от тялото си от сънна парализа. Аз го направих, когато ми се случи, без да знаех нищо. Чак след като ми се случи няколко пъти потърсих инфо и се светнах. Та разказах по горе за краката, които скачаха зад мен на леглото. Будна бях вече, но не можех да мръдна. Тогава, преди да ми дойде на ум за молитвата, реших да опитам да ги изгоня със силата на мисълта си. Някак съвсем естествено в следващия момент бях над тялото си, гледах се отгоре и, трудно е да се обясни, но със силата на мисълта си ги разпръсквах над мен, после дойдоха лентите. Пак ги отблъсквах, те минаваха над тялото ми и се разпръскваха, но явно не ми стигна контрола, защото те ставаха все повече и повече и накрая ми надвиха. Тогава си казах, че явно няма да стане така, прибрах се в тялото си, вече гледах от положението, в което лежах и се сетих за молитвата. Интересното е, че това, че излязох от тялото си, го приемах като нещо съвсем нормално и изобщо не се замислях върху него. Като че беше най-естественото и ежедневно нещо на света. Сега знам, че ако пак ми се случи, хич няма да се боря с каквото там е, а ще пробвам какво още мога да направя в това състояние. Обаче не знам как да го предизвикам умишлено, ако е възможно изобщо.

# 350
  • Sofia
  • Мнения: 384
Здравейте.  Simple Smile Записвам се и аз да ви следя, че ми стана много интересно.

Ето нещо и от мен, не знам колко странно. 2013 януари дядо ми прекара тежък инсулт. Имахме надежди до последно, защото го изписаха от болницата и си го прибраха нашите, но на следващия ден се беше влошил и пак го приеха в болницата. Почина си човекът - лека му пръст, а аз много страдах, че не сме си взели сбогом и че не сме си поговорили за последно. Март месец кучето ми почина и също не успях да се сбогувам и с него. Много тежко изживявах загубата им. Обвинявах се и така докато не започнах да сънувам дядо (от цялото семейство само аз го сънувах). Най-реален беше сънят, в който се бяхме събрали на масата цялото семейство, включително дядо и кучето ми бяха там. Сякаш празнувахме нещо. Аз плачех, а дядо ме попита и защо сега така, а аз му разказах как се чувствам, той ми се усмихна и каза, че няма причина и сама да се уверя колко са добре и че са щастливи. Това ми донесе голямо облекчение. Имах нужда да го знам.

Иначе някой беше писал за самолетни катастрофи. Братовчедка ми преди години също се връщаше от почивка в Египет и по някаква причина (не помня каква) си изпуска самолета и се качва на друг полет. Е дали е било късмет или не, но предният самолет се е разбил и не е имало оцелели. И ние се бяхме поболели, защото не знаехме, че е сменила полета  ooooh!

# 351
  • Мнения: 4 696
През 2012 г. братовчед ми загина в автомобилна катастрофа. В същия този ден аз бях на сватба на една приятелка. Трябва да спомена също, че с него не бяхме особено близки, имам предвид не се чувахме по телефон, не си пишехме в социалните мрежи и т.н., но все пак израснахме заедно. И така в злополучния  ден аз се приготвях за щастливото събитие след като приключих с приготовленията седнах да видя какво става във фейсбука, порових се малко  и изведнъж получавам съобщение от братовчед ми, който ме пита как съм! Погледнах часовника и видях, че нямам време да му отговарям и затворих лап топа. Но нещо, не знам какво, ме накара отново да го включа и да му отговоря - проведохме кратък разговор. На сутринта ми съобщиха трагичната вест. Някаква сила ме накара да му отговоря на съобщението, въпреки че закъснявах и това се оказа сбогуване.

# 352
  • Мнения: 111
Записвам се,много интересно!Не искам да ми се случват такива неща като на повечето,но вярвам,че има нещо.Понякога,отдавайки го на въображението си усещам някакво присъствие,което ме наблюдава,привиждат ми се сенки понякога...

# 353
  • Мнения: 9 950
Зловещо е, обаче след като знаеш какво е можеш да експериментираш и става много интересно. Плашещо е винаги, защото е много истинско изглеждащо, но ако преодолееш страха ще се убедиш във възможностите на силата на мисълта. Можеш да се научиш да излизаш от тялото си от сънна парализа. Аз го направих, когато ми се случи, без да знаех нищо. Чак след като ми се случи няколко пъти потърсих инфо и се светнах. Та разказах по горе за краката, които скачаха зад мен на леглото. Будна бях вече, но не можех да мръдна. Тогава, преди да ми дойде на ум за молитвата, реших да опитам да ги изгоня със силата на мисълта си. Някак съвсем естествено в следващия момент бях над тялото си, гледах се отгоре и, трудно е да се обясни, но със силата на мисълта си ги разпръсквах над мен, после дойдоха лентите. Пак ги отблъсквах, те минаваха над тялото ми и се разпръскваха, но явно не ми стигна контрола, защото те ставаха все повече и повече и накрая ми надвиха. Тогава си казах, че явно няма да стане така, прибрах се в тялото си, вече гледах от положението, в което лежах и се сетих за молитвата. Интересното е, че това, че излязох от тялото си, го приемах като нещо съвсем нормално и изобщо не се замислях върху него. Като че беше най-естественото и ежедневно нещо на света. Сега знам, че ако пак ми се случи, хич няма да се боря с каквото там е, а ще пробвам какво още мога да направя в това състояние. Обаче не знам как да го предизвикам умишлено, ако е възможно изобщо.

Здрасти, астрална пътешественичке! bye Щом веднъж си излязла от тялото, няма връщане назад, ще излизаш отново, но е възможно да има доста дълъг период на изчакване. Мисля, че се дължи на естественото чувство за самосъхранение на астралното ти тяло след нападенията, които са ти се случили. Била си нападната от разни същности от ниския астрал и си се уплашила, защото нямаш защита.  Ако искаш да предизвикаш ти нещата с излизането, има упражнения за тази цел. Ще ти бъде лесно, защото астралното ти тяло вече има опит. Изтегли си от нета книгата на Р. Монро "Пътуване извън тялото" и там ще намериш инструкции как да излезеш по свое желание. Вълнуващи пътувания ти пожелавам! Simple Smile

# 354
  • Мнения: 442
Прочети за сънната парализа. Точно това ти се е случило. На мен също, само че при мен едни човешки крака до коляното, черни като сенки скачаха на леглото зад мен, както бях по корем, постепенно натискаха осезаемо леглото ми надолу. Като станаха много започнаха да скачат и по гърба ми и да ме натискат надолу и навътре в матрака. След това едни черни ленти със силен шум като метално триене ме обвиваха цялата и ме стягяха все по-силно. Откъде в целия зор и ужас ми дойде на ум "Отче Наш", не знам, по-скоро мислено я казвах, защото не излизаше почти никакъв глас от мен, а само мъцане, а и металния звук беше адски силен. Молитвата обаче прекрати всичко изведнъж.

Твоето звучи далеч по-страшно от моето, надявам се повече да не ми се случва. Оттогава избягвам опитите да спя на обяд  Grinning

# 355
  • Мнения: 111
Това със сънната парализа много страшно ми прозвуча,още повече,че е обяснено не само научно ,но и с някаква свръхестествено значение.Говори се за Дядо Торбалан,Дявола,духове и т.н.Че нещо ти сядало на гърдите...Страшно е,защото се случи нещо подобно с детето ми.Много се уплаших и си го обясних нещо с антибиотика и температурата,която не беше много висока.На два пъти се събужда,отваря си очите и почва да реве,гледа насам натам и сочи нещо,по стените.Аз му говоря,но той сякаш не ме чува и вижда.Прегръщам го да го успокоя.Беше много объркващо и гадно.И после изведнъж се успокоява,затваря пак очи и заспива.

# 356
  • Sofia
  • Мнения: 29 084
от високата температура е...и моите деца когато са имали висока темп.са виждали ужасяващи неща,дори мен ме гледат и пищят,после като им е минавало дори не помнят...сина ми беше на 7год.и имаше такъв ужасяващ случай,гори от темп.,лежи отпуснат на леглото,изведнъж скочи и започна да пищи и скача от легло на легло,гледа с ококорен и уплашен поглед в който се вижда ужаса от нещо видно само за него,опитваме се да го успокоим,но той крещи истерично и се плаши и от нас,гледа се в огледалото и пак крещи...много беше страховито и за нас,след като му мина каза че виждал чудовища

# 357
  • Мнения: 164
Едно от странните неща ,което са ми се е случвали е че знаех ,че баба ми е починала,бях в 6 клас и баща ми влезе в стаята в която спях и каза-Баба ти почина Cry,на което аз отвърнах ЗНАМ.И да знаех,не знам откъде ,човека до ден днешен е ужасен как съм му отвърнала ,че зная. А най гадната ми случка е спя с дъщеря ми която беше тогава на четири,събуждам се ама не мога да мръдна и виждам как един мъж влиза в стаята ни облечен с риза и черен панталон ,леко плешив,абе помня всяка чарта на лицето му Rolling Eyes,аз се опитвам да изкрещя ,а той се навежда към детето ми и направи знак с ръката си да мълча,,,ужасноо хора Sad Sad,успях да изкрещях името на мъжа си,никой нямаше в стаята,а токова реалнооо беше,бях готова и полиция  да извикам.
Когато дядо ми почина,телефонът звънна към 10 вечерта.Баба ми е звъняла,за да съобщи на родителите ми.Аз бях в гимназията и телефонът звънеше постоянно и понякога и след това време дори,по цели вечери говорих с приятелките си.Но точно този звън ми се заби в съзнанието,много добре знаех кой се обажда и какво има да казва.Не го вдигнах,защото не исках да го чувам...Майка ми вдигна и след 2 минути дойде и ми каза,че дядо ми е починал...

# 358
  • Мнения: 111
Оффф,имам проблем с отговорите тука,не ми се отварят кгато искам да включа цитат,друга тема ако искам да отворя също.Незнам кво става.Исках да кажа,добре де и аз си го обясних с температурата,но тя не беше много висока.Варираше между 37 и 38.Чак такива халюцинации да се получават.Абе много е неприятно и дано да не се повтаря,защото гледаш детето си и не можеш да му помогнеш.

# 359
  • Мнения: 24
Зловещо е, обаче след като знаеш какво е можеш да експериментираш и става много интересно. Плашещо е винаги, защото е много истинско изглеждащо, но ако преодолееш страха ще се убедиш във възможностите на силата на мисълта. Можеш да се научиш да излизаш от тялото си от сънна парализа. Аз го направих, когато ми се случи, без да знаех нищо. Чак след като ми се случи няколко пъти потърсих инфо и се светнах. Та разказах по горе за краката, които скачаха зад мен на леглото. Будна бях вече, но не можех да мръдна. Тогава, преди да ми дойде на ум за молитвата, реших да опитам да ги изгоня със силата на мисълта си. Някак съвсем естествено в следващия момент бях над тялото си, гледах се отгоре и, трудно е да се обясни, но със силата на мисълта си ги разпръсквах над мен, после дойдоха лентите. Пак ги отблъсквах, те минаваха над тялото ми и се разпръскваха, но явно не ми стигна контрола, защото те ставаха все повече и повече и накрая ми надвиха. Тогава си казах, че явно няма да стане така, прибрах се в тялото си, вече гледах от положението, в което лежах и се сетих за молитвата. Интересното е, че това, че излязох от тялото си, го приемах като нещо съвсем нормално и изобщо не се замислях върху него. Като че беше най-естественото и ежедневно нещо на света. Сега знам, че ако пак ми се случи, хич няма да се боря с каквото там е, а ще пробвам какво още мога да направя в това състояние. Обаче не знам как да го предизвикам умишлено, ако е възможно изобщо.

Здрасти, астрална пътешественичке! bye Щом веднъж си излязла от тялото, няма връщане назад, ще излизаш отново, но е възможно да има доста дълъг период на изчакване. Мисля, че се дължи на естественото чувство за самосъхранение на астралното ти тяло след нападенията, които са ти се случили. Била си нападната от разни същности от ниския астрал и си се уплашила, защото нямаш защита.  Ако искаш да предизвикаш ти нещата с излизането, има упражнения за тази цел. Ще ти бъде лесно, защото астралното ти тяло вече има опит. Изтегли си от нета книгата на Р. Монро "Пътуване извън тялото" и там ще намериш инструкции как да излезеш по свое желание. Вълнуващи пътувания ти пожелавам! Simple Smile
Много ти благодаря, ще я прочета. Когато на човек му се случи нещо такова, просто не може да не започне да си задава въпроси и да търси отговори. За мен лично тези ми преживявания са доказателство, че има много повече от това, което виждаме. Тези неща ми се случиха в един период, когато имах чувството, че съм станала много по-интуитивна и, може и да звучи странно, но като че ли някаква завеса се вдигаше и усещах, че светът не е само това, което знаем. НЕ, наистина не мога да го обясня с думи. Това беше период, в който си задавах много въпроси за смисълът на живота, за това дали всичко свършва със биологичната смърт, четях за последните открития в областта на квантовата физика, за изследването по въпроса на д-р Сам Парния и т.н. След това се случи така, че животът ми по независещи от мен причини тръгна на доста зле и тогава като че ли всичко се затвори пак. Все едно едни врати почти се бяха отворили пред мен и изведнъж се фраснаха под носа ми с трясък. Разбрах едно, трудно е да търсиш такива отговори, ако на материално ниво животът ти е шит, трябва максимално спокойствие на съзнанието, нещо много трудно в наши дни. То затова и предполагам тибетските монаси медитират на спокойствие в пещерите, а не на Таймс Скуер. Laughing Ще разкажа още един странен случай, събуждам се, вече е светло, чувам как останалите в апартамента разговарят в коридора, нещо, което после потвърдих, не че имах нужда, но държах да съм максимално наясно. Та лежа на ребро и усещам много ясно, с абсолютна сигурност, как нещо скача по леглото ми. Като котка, която тича, претичва зад мен на възглавницата, усещам съвсем истински краката и как нагъват възглавницата и как се отърква в косата ми, минавайки. След това ме прескача и се блъска в дървенията на секцията. Пак ме прескача и тупва на дюшемето. Абе чувстам го и го чувам отвсякъде, спор за мене няма. Преди години имах котарак, почина. Като се сетих за него, и че вече не е на този свят, а тичането продължава, честно ви казвам, голяма жена, посред бял ден, но не смеех да се обърна да видя. Не знам това дали е точно сънна парализа, защото въобще не съм се пробвала да се размърдвам, не исках да мърдам, докато не спря всичко и след това вече станах и се огледах. Нищо не видях, естествено, но излязох да се уверя напълно, че нашите наистина разговарят в коридора. После ми се случва на няколко пъти както спя, събуждам се и усещам как нещо ми натиска главата към възглавницата, сега ме е яд, защото в такъв случай веднага си казвах на ум " Пак ли ти, я марш", и си заспивах, а не трябваше, трябваше да действам. Извинявам се, че стана много дълго, а на теб лично ти благодаря за съвета!

Общи условия

Активация на акаунт