Япония

Ние опитвахме повече други ястия, различни от суши и затова не сме се оглеждали специално за суши барове. Бяхме се надъхали да опитаме от супер похваленото суши на Tsukiji Market, но в ранни зори, около 9 часа, пред ресторантите имаше огромни опашки, което за нас беше малко разочароващо - не можехме да губим ценно време по опашки, Токио имаше още много да ни показва... Определено сме си оставили още неща за опитване и изживяване, една вратичка, за да се върнем отново през някоя червена есен... 

Непременно!

Ето малко клипчета :
шинкансенчето в Каппа (въртят се чинийки на долната лента и си взимаш каквото ти хареса, на таблета си поръчваш персонална поръчка, която идва на шинкансенче на горната лента) :

https://www.youtube.com/watch?v=IrmVtfUbsFs

Деруга верига на същия принцип, обяснено е по-добре:

https://www.youtube.com/watch?v=-v0RbSOPYwQ

Тук е за Кура зуши видеото - има ги и показани отгоре сувенирчетата и слота с брояча, където се пускат чинийките. Оказва се, че и в Кура има влакчета в някои ресторанти. В нашия кварталния ти казват кой е твоя цвят и поръчките се въртят на общата лента, но върху поставка с твоя цват на масата.

https://www.youtube.com/watch?v=i8W5YZ_MjJE

Но суши-конвейра е нещо като суши-Макдоналдс, висшата класа е в специалните ресторанти, но там по-добре да се ходи по препоръка, че има и много скъпи.

Днес тотално ми изтръпнаха копитата от ходене  ....Окаяма и Химеджи са виновниците. Ако някой друг има идея да ги посети в един ден е напълно възможно, но задължително да започне с Химеджи защото има определен брой посетители които пускат дневно в самият замък а и последното влизане е в 16:00 ч.

Chandni....и аз се записвам за връщане на есен...ще останат толкова много не видяни неща.

Ние в дъждовния ден в Токио отидохме до Tsukiji Market обаче в ранният следобед и освен няколко заведения всичко друго беше затворено. Тъй като бяхме много гладни се вмъкнахме в едно мъничко по- забутано ресторантче със сравнително прилични цени. Поръчахме си купа ориз отгоре с филетирана риба тон - аз в живота си толкова прясна и топяща се в устата риба не бях яла , пробвахме и два сета с най- различни други риби.....струваше си определено. Яд ме е , че не отидохме рано сутринта, но заради часовата разлика вечер се кокорим до малките часове и сутрин ставането е мъка  

pina чинийките са с различни цветове обикновено, всеки цвят има цена. Каквото ти хареса на вид взимаш, ядеш и после те таксуват по броя чинийки от цвят.
самурайка - е тава с пускането  на чинийките съм го пропуснала ...затова нищо не сме спечелили
Да ти кажа като за конвейер си е доста добро - в София има две три места от този тип, на една и съща верига са и нищо не струват. Да не говорим че слагат пушена сьомга в несвяст и после по цяла нощ пиеш вода.

Аз пак да питам.
Днес ми направи впечатление, че за толкова дни вече видях само един товарен влак. Като е толкова добре развита ЖП мрежата не се ли използва по- масово за превозване на товари или такива влакове пътуват по съвсем отделни линии  

Другото което ме зачуди е колко много ученици по средата на седмицата ги водят по разните исторически забележителности - като част от обучението ли е ?

Ние учудващо и за щастие изобщо не усетихме часовата разлика. Сутрин сме ставали в ранни зори, за да може да се транспортираме до съответното място и в началото на работното време на даден обект да сме на линия. В деня, в който ходихме в Никко се надигнахме още преди 6 часа сутринта. Меракът е голям  , когато съм на екскурзии обичам максимално да си уплътнявам времето и да се наслаждавам.  

А и около 8-9 часа навалицата по гарите беше голяма. Само "набутвачи" не видяхме около влакчетата 

мария.крумова много си наблюдателна! Да, това е една от Японските особенности - стоките се карат с кораби и после камиони, не с товарни влакове. Както си забелязала, влаковете са плътно в населените места, даже където мине удобна линия на влака там изникват цели квартали и градчета. Хората искат да живеят на зелено и просторно, но да им е удобно да ходят до работа, че с тяхното работно време това е важо. Отначало като дойдохме в Япония си мислех, че тия блокчета и къщички дето са досами линията ще да са много евтини - уви, те са най-скъпите   Колкото по-малко минути от гарата, толкова по-скъпо. На търсачките за жилища има опция да ги търсиш по квадратура, години, цена и...минути до гара. Съответно, няма товарни и нощни влакове. Все пак хората трябва да имат някакво спокойствие. Понякога в по малко натоварените дневни часове може да се вмъкне някоя композиция, но са много малко. Покрай бъдещата олимпиада се говори за денонощно метро в Токио, по някои линии, но още не е решено.Но пък пристанища дал Господ, така че има алтернативен транспорт, а и лесно се товари и разтоварва на портовете.
Жалко за сувенирчетата, аз да бях пуснала клипчето като ви пратих там, а не след това... много съм утрЕпана
Учениците имат много практични занятия, което е много хубаво. Имат по едно голямо пътешествие в края на началното (6 клас), прогимназиалното (9 клас) и гимназиалното си обучение. Моите ходят в Хирошима в нач. и в Окинава в прогимназията. Имат винаги увеселително-обучителна програма. В Хирошима имаха среща с оцелял от бомбардировката и увеселителен парк. Префектурите си раменят ученици. Отделно ги водят на дневни екскурзии до забележителните места в техните си префектури.В прогимназията имат практически часове по "труд" - отиват да ппоработят малко някъде, да видят как се изкарва хляба - на каса в супермаркет, на поточна линия, в детска градина - училището има връзка с разни бизнеси в квартала и пращат децата на "практика".

Chandni набутвачите са малко urban myth, ама да не развалям аурата. Само по Яманоте, на някои гари, в определен час, гаровите служители може да понаместят някого, но обикновенно просто спират тълпата и осигуряват безопасното потегляне на влака. Но и без набутвачи си е достатъчно тегаво в час пик. Аз половин година работих в центъра и къмютвах сутрин и вечер - как не умрях не знам...Пристигайки на работа вече бях гроги.

самурайка с мъжът ми вчера си мислехме, че ще е голямо разхищение да не се ползва мрежата за товарни цели, но не съобразих наистина,че къщите са буквално залепени за линиите.
За училището ми е много интересно, защото в България в момента е може би един от най- сериозните проблеми. А като няма читаво образование много трудно се намират кадри за работа...абе омагьосан кръг. Родителите непрекъснато се оплакват колко били натоварени децата, което изобщо не е така, ако трябва да сравним с вашата система на учене ...като гледам ви върши добра работа 

Аз имах честта на тръгване от Токио да мина през почти цялата гара Шинджуку  в осем сутринта и да се сблъскам с цунамото от хора .....не бих го издържала и ден. И направо ми става жал как влизат в метрото, сядат и веднага затварят очи....само не знам как се събуждат навреме за своята спирка.

Снощи си опънахме в дневната футоните ( бяха ни приготвили на втория етаж западен стил спалня ) .....страхотно се спи 

chandni..вие сте сериозни туристи....браво. Аз също съм много ранобудна , но половинката не е и затова ставаме към осем примерно....иначе ще ми мрънкат поне до обяд 

Samuraika, какво е работното време в Япония?  Изглежда улиците винаги са пълни с хора и магазини винаги отворени

Сега разбираш ли защо хората ходят с маски масово. То си е направо необходимост. И другата необходимост е спазването на правилата. Често обвиняват японците в закостенялост и маниакално, безиндивидуално спазване на правилата - ама няма как просто, цялото това човешко море ако не се движи по правила настава невъобразим хаос.

Аз като социолог и преподавател мога да кажа, че децата имат нужда от структура. Голяма заблуда е, че правенето на каквото си искаш развива индивида. Ако беше така Африка щеше да е най-успешния континент!

Аз след 12 гдини на футон най-сетне си купих спаня....и сега си правим "къмпинги" с децата на футони в стаята за гости на първия етаж(тя е с татами)   Много е удобно, наистина.

aomame_b работното време е 9 часа обикновенно (обедната почивка е неработно време), но след това има over time. А в магазините са на смени, всичко работи винаги. На мен това ми беше един от големите зорове във Франция - дебненето на кога какво е отворено.

Това с маниакалното спазване на правилата много трудно се асимилира от един балканец. Аз току се възхищавах, току се възмущавах, току се изумявах. Обаче макар за 10 дена свикнах и като се върнах тук повече от седмица не можех да се приспособя към родната идилия. Ходех като зашеметена по улиците и гледах безумия на всяка крачка и не можех да повярвам, че оцеляваме в това безредие.

Правилата с много важни, но закостенялостта на японците относно някои от правилата им са като от 3тия свят - например - няма да наемат за мениджър жена или пък мъж който е да кажем на 36 години - трябва да е поне на 45+… Нищо, че този на 36 идва например от ЮК - там е живял и работил 15 години, перфектен Яп. и Англ., с поне 3-4 години като мениджър на отдел в ЮК. Това е истински пример последното, познат работеше като рекрютор в офис в Яп. и му дойде в множко тези техни правила и наемането на по ниско квалифицирани само защото са на "х" години и взе, че се изнесе в Австралия. 

И аз си мислих същото...

  А като се върнахме тук родният хаос ни се стори още по-голям и отчайващ.   

...ignorance and arrogance...това ще затрие първия свят.

тойота - класическа японска фирма, тежка, традиционна, семейството още управлява, мениджмънт стила - класически японски с безкрайните събрания, йерахична структура и писане на доклади до припадък, промоутване на старите кучета и т.н. И гимнастика играят сутрин в заводите.

хонда - носеща духа на нестандартното, ръководена в духа на основателя си - Шоичиро Хонда -  човек без образование. Не е завършил никакво! училище. Училището, което той е посещавал е било нещо като вечерно, в което слушаш лекции и после родителите в къщи те изпитват и проверяват домашните ти. Хонда си прави фалшив печат и си подпечатва домашните от името на баща си. После работи като механик, след което се връща в родния си град и основава фирмата си. Този месец на пазара излиза новата им концептуална миникола, изцяло по дезайна на 26 годишен "гений", който е авършил техникум. В много страни от първия свят това би било невъзможно.

В крайна сметка на акционерите не им дреме по правила от кой свят се ръководи фирмата - искат цифричките да са в черно, а не в червено. Японските управленски практики отдавна са влезли в учебниците по мениджмънт - и като положителни, и като отрицателни примери. Японците вършат нещата различно. "Правилно" и "грешно" са относителни категории, подходящи ако си взел себе си за мярка спрямо света.

И аз съм съгласна, че най-важен е крайният резултат. В нашата фирма оперативен директор е една девойка от провинцията, която е полунеграмотна , но ръководи със замах и твърда ръка над сто човека, мъже - шофьори и складови работници и никой не може да й стъпи на малкият пръст. Няма едно взето грешно решение.....според мен ако ти се работи можеш да успееш във всичко.

Ние днес отиваме към Осака за последна нощувка и утре късно вечерта отлитаме, а признавам не ми се тръгва. Хората са страхотни тук. Вчера в едно ресторантче до нас сядат ученици. Едното момче се обърна към нас и запъвайки се се представи как се казва. Много искаше да покаже , че учи английски. На някаква смесица от японския на мъжа ми и неговия английски проведоха разговор, а малкия от време на време притичваше до съседната маса при съученици да пита за една или друга дума....много сладък беше. Съжалихме, че в нас нямаме нещо дребно българско да му дадем като спомен, но той ни помоли да напишем на един лист нещо на български ....мъжа ми написа Моят нов приятел - веднага отиде да го показва на другите  , после се снимахме с него......мисля че нещата от този тип ще запомня повече от храмовете. .......и ужаааасно нахалните сърни в Нара - за малко да остана без парче дреха докато разопаковам бисквитките.

Направо се втрещих когато реципциониската в хотела ни гордо заяви ''аз знам английски'' и това се оказаха ЕДИНСТВЕНИТЕ три думи които знае.

peterky2002, възможно е това, което ти си приел за "Аз знам английски (I know English)" да е било "Не знам английски (I no English)"