Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са опциите за пътуване между Токио и Киотo и какви са опциите за пътуване в Япония?
Кои мобилни приложения са полезни за планиране на пътувания с влакове в Япония?
Как мога да платя за използването на влак Nozomi с JR Pass?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са опциите за пътуване между Токио и Киотo и какви са опциите за пътуване в Япония?
- Между Токио и Киотo най-бързият и най-удобен вариант е скоростният влак, но това е и най-скъпият. Друга възможност е пътуване с автобус, което е по-евтинно, но отнема около 8 часа. Най-изгодният вариант за посещение на повече места е закупуването на JR Pass, който позволява неограничени пътувания в рамките на избрания от вас период и трябва да бъде закупен предварително само от чужбина. Можете да пътувате от Токио до Киотo с бързи влакове като Shinkansen или с автобус. За пътуване в Япония се препоръчва използването на Japan Rail Pass (JR Pass), който позволява неограничено пътуване с влаковете на JR за определен период от време. Този пас е особено полезен за дълги разстояния и за пътувания между големите градове като Токио и Киотo.
-
Кои мобилни приложения са полезни за планиране на пътувания с влакове в Япония?
-
Как мога да платя за използването на влак Nozomi с JR Pass?
-
Какви са препоръките за посещение на Япония и някои полезни съвети за пътуване там?
-
Какви видове хотели има в Япония?

В кметството се каичхме да видим токио от високо.В Киото успехме само да видим Киомизу ,златния павилион и Гион,където успяхме да видим Гейша(или по скоро май беше Майко)Вечеряхме в един ресторант в Гион,като не само в него и на всякъде където хапвахме се стараехме да е все местна храна и всичко беше супер вкусно.В Нико отидохме и мога да кажа,че бяхме най-доволни от това посещение
Интернет хващахме почти навсякъде,по спирките на автобуса в Киото се учудих че има,дори хотела си го намерихме така(че беше наистина сложна улица,макар и на 3мин. от гарата),който беше японски стил с татами и футон легла

Беше разкошно и много ми се искаше да има още, ноо свърши. Като погледна назад, и аз като повечето от вас ми става смешно как съм се притеснявала за оправянето. Общо взето, в Япония сме имали най-малко проблеми с намирането на каквото и да е, сравнение с навсякъде другаде. Дори в Европа е по-трудно. А почти нямахме навигация. Ходихме в Токио, Киото, Нара. Най-много ми хареса в Нара
. В Нико не отидохме, но не защото нямаше време, можеше да го вмъкнем спокойно, а защото моя мъж не щеше да гледа храмове по принцип. Наистина, като влезеш в един и вече си видял всички, много са еднакви. Но, градините, градините,ееех, съвършени!!! Самото Токио успяхме да овършеем доста сериозно, та програма не макс, а три пъти макс изпълнихме. Основно се движехме с Джи ар паса, с яманоте линията, плюс оранжавата Чуо лайн , тъй като е доста по-бърза между Токио и Шинджуку. Ама такива специалисти се извъдихме по транспорта, че и ние като същи японци подскачахме от жълта на оранжева и на зелена линия, нагласяхме маршрутите, както ни е лесно и така. Препоръчвам на който ще ходи, абсолютно по-бързо и лесно е с Джи ар линиите, отколкото с Метрото. Последния ден хотела ни беше уж пак до гара Шинджуку, ама на една спирка и половина , та ползвахме метро, то пък беше най-изчанчената възможна линия, за да отидеш от спирка 27 до спирка например 29 трябва да прехвърляш на спирка 1, да сменяш платформи, да се качваш на други етажи... /а не просто от другата страна на линията/, не че е трудно , ама е много изморително да се напрягаш да не се качиш на грешното метро.А и гарите са по-някак юзър-френдли от Метро станциите ни се стори. Както и да е, но проблеми с ориентация, никакви. Дори като ходихме на рибния пазар, ходихме от джи ар гара, спирката е на 15 мин. пеш, и погледнахме картата на гарата и тръгнахме нанякъде, ходим, ходим, по едно време си казахме, че трябва да погледнем вече накъде точно да продължим и в момента , в който си го казваме и виждаме сложена карта точно там. Същото беше и на следващото ни чудене - там пък имаше табела
Абе хората такаса го решили, че просто да не се моташ и за сек. Ходихме и на Асакуза /не ни хареса/, на Токио скай трий /не е супер впечатляващо, но си заслужава/, на Мейджи храма, той много ни хареса, на Ропонги също /изключително изчанчен квартал/, Акихабара, Одайба, рибния пазар, в близост до него има една превъзходна градина, Уено парка, парк Гойен на Шинжуку, на Императорския дворец /пълно разочарование беше, ходихме там уж заради парка, ама беше затворен/, абе слезнахме почти на всички спирки по Йаманоте линията плюс на 1-2 от оранжевата линия, на 47 ронина храма също. В Киото не можах да изпълня програма макс, защото първия ден отидохме наобед, настанихме се и първо ходихме до двореца с парка до него /не ни хареса, отново/, после до замъка Ниджо /уникален/ и стана 17 часа, а забележителностите затварят. Отделно половината от единия ден в Нико ни беше зает да гледаме парада, тъй като на 23 октомври им е празника на града и имат страхотен парад. Ходихме и до Арашияма /страхотна красота е там/, парка на маймуните, бамбуковата горичка и каквото има в околността, а също и разбира се златен, сребърен павилион плюс още доста други в региона на единия и другия, японските градини се оказаха перлата в короната на страната. Нещо изключително и умопомрачително невероятни. За храната ядяхме в ресторанти, страшно ни хареса, супер вкусно, прясно и ЕВТИНО. ОНзи ден си намерихме първата сметка от ресторант, в първата вечер там ... 13 евро
Ходихме и на Гион, разбира се видяхме и две истински гейши, другите бяха фалшиви, на мен поне не ми беше достатъчно японско дори и в Киото, при следващото ходене ще отседнем при местни хора и ще идем по-далеч от туристическите места. Организацията навсякъде беше перфектна, хората също любезни, не сме имали и езикова бариера. В Нара се запознахме с дечица, дойдоха да ни интервюират в час по английски език, много много бяхме впечатлени. Видяхме и сърничките и буда и дори пробвах земетръсните принадлежности, моя мъж не успя, тъй като стола беше само до 100 кг.
Пак ми се приходи в Япония...
