Дядо Добри

А, именно и аз това имах в предвид.
Аз си мислех, че е наглост да кажеш, че "плачеш за бедните заедно с богатите си приятели", ама явно дълбоко съм се заблудила. Можело и повече. Безочие е най-слабото определение, което ми идва на ума.
И аз мисля, че темата е за ключ.

По-грозно нещо не бях виждала! Немощен старец да целува ръка на млад здравеняк.
Два пъти влизам в темата и два пъти се възмущавам.
Не знам какъв светец може да бъде  човек с  мисия да проси милостиня за разюздани богаташи.
И на мен не ми е трудно да отгатна целта на темата.
Май наистина е за ключ.

galinanik, писали сме заедно

Aз пък изобщо не бях видяла снимката. Но не само тя, а и някои реакции тук, онагледяват мнението ми. Как може да бъде окепазено всяко нещо и да го натоварваме с предубежденията си.
Да не говорим, че хората много по-лесно възприемат когато някой прави нещо "смислено", нали. Очакват, че все някой и на тях ще има даде. И трудно се смила, в нашия свят това, че някой е избрал да вярва и да е безкористен към нещо.
Сега, за тези, които се притесняват от този старец - спокойно, безобиден е, за момента няма нито един последовател, демек не сме заплашени с нищо 

Изобщо не бях погледната темата от този ъгъл. Вярвам, че и другите потребителки.
Така поставен въпроса, и авторката, и темата й ми стават еднакво грозни!

Аз също не бях обърнала никакво внимание на снимката - видях че старецът целува ръка, но това е присъщо за него - без оглед дали става дума за негов връстник или невръстно дете. Мислите ли, че този едновековен старец въобще знае и го интересува кой е Бареков?! Жалко и смешно единствено за последния.

Превъртях няколко пъти гледната ми точка и реално не мога да кажа, че не смятам Дядо Добри за светец.
Дори и авторката да е симпатизант на личността от снимката, не мисля, че тя по някакъв начин ни налага своето мнение, а пита простия въпрос- има ли светци в България и дали смятате, че Дядо Добри е светец. :/
Лично за себе си аз не виждам нещо лошо във въпроса, така че, хайде да не размиваме темата.

Преди много години в Асеновград моята мила баба участваше в построяването на една черква. И всъщност Дядо Добри беше там, той събра много пари. А за това дело -да просиш пари за черква, тогава всички жени от черквата, го правеха. Делото е свято. Слагаш себе си в себеотрицание, за да бъдат щастливи другите хора.
Но равнозначно е на това да помогнеш на паднал човек на улицата или на някой друг. Дали бихме могли да помогнем? Дали бихме могли да сторим добри дела? Или ще подминем човек в беда и ще го оставим. Сигурни ли сме, че бихме помогнали на всеки?


Преди месец един клошар, много приличащ на Дядо Добри, но клошар, беше паднал на земята. Всички хора го подминаваха, а човекът не беше в съзнание. Когато тръгнах да му помагам, хората с мен ме дръпнаха, за да не му, защото може би бил пиян. В крайна сметка извикахме линейка. Когато дойдоха хората, казаха, че човекът е получил сърдечен удар и е в безсъзнание.

Разбирате ли за какво ви говоря? Просто ние сами, според мен с времето, загубваме желанието сякаш да помагаме едни на други. А не е ли това, което трябва да ни направи повече от добри хора? И което всъщност ни прави такива?  

да, и аз.
Видях на снимката старец, целуващ ръка. Никого не разпознах, освен стареца. Акаунт във фейса нямам, нищо не разбрах от линка
Ако целите на темата са подмолни, посипвам си главата с пепел, че изобщо се включих тук.

Ох, и тук ли някой се опитва да пробутва този шут Бареков 

Той е на всеки км 

По темата: раздвоена съм, гласувах с може би. Мой колега от уни го познава, казва, че дядо Добри не е от този свят. Трудно му е да говори за него, а е момче отракано и приказливо.

Кръстът, който дядото си е сложил на плещите е по силата на малцина.

Извинявай за въпроса, но как така "не е от този свят"? В смисъл?

Именно, още повече, че този старец е известен и с това, че често целува ръка на дарилите го. Деца, млади, възрастни, без значение.

Че не е като мен, теб. Има нещо в и около него, което го отличава. Не просто дългата брада и странното облекло. Излъчване, усещане, и моят колега не може точно да го формулира.
Както казах, той не обича много да говори за дядо Добри, смълчава се по един особен начин.

Той често целува ръка, особено на деца.

Не знам дали е светец,но е хубаво
да има и такива редкоземни хора.

Преди време бях чела за дядо Добри, че на младини убил човек и от тогава се опитва да изкупи греха си по този начин. Нямам представа дали е вярно, но и малко ме интересува де...

Таис го е казала много хубаво - той не е от този свят; аз не бих се осмелила да го нарека светец, защото е съвременник, защото легитимирането на светостта е сложна, канонична процедура. Но той наистина не е "тукашен". Затова да прилагаш към него "тукашни" мерки и теглилки, да съдиш за него рационално (тоест, "светово": защо помага на църквата, а не на бедните, защо целува ръка на този, а не на онзи), е нелепо. Той носи в себе си пълното себеотрицание, в това се състои жестът да целува ръка на по-младите (това е отрицание на егото, на земните йерархии).