
Ако жената използва несъгласието си с мъжа в някакъв спор като повод за развод, причината за това няма да е спора, повярвай ми, а ще е много по-надълбоко... Спорът може да е просто камъчето, което да преобърне колата.
Ако правилно те разбирам искаш да кажеш, че са малко мъжете, които биха създали семейство с жени, които не им отстъпват, когато между двамата има спор за нещо ли? Не се заяждам, питам те, за да си изясня гледаната ти точка.
Ами огледай се наоколо! Двама уж се събират, после се разделят и по някога пак се събират. В човек е заложено като инстинкт, усещането за репродукция, както и при всички живи същества. Мъжете (с малки изключения), създават семейство и дом, за който да се грижат и с надежда жените им да отгледат здраво поколение. С изравняване на задълженията се нарушава хармонията , при която възможностите на половете не се употребяват по предназначение и ефективността е много по-малка. След еманципацията, женската стойност не е същата за мъжете, както преди. Жените ги интересуват, само за задоволяване на мъжкия нагон. За това и не се говори вече за семейство, а за съвместно съжителствуване. Здрави семейства вече няма, а здравото семейство е основна градивна единица, за съществуването на определена нация. Каквито и спорове да възникват в едно семейство, мъжът е определящ фактор. Той трябва да е законът. Идеологичните капани, нанасят големи вреди на обществото, особено с изравняването на половете. Семейството, само по себе си е сила, когато е здраво и не съществуват раздори м/у половете. Жалко е, че женският пол, заслепен от дадените му законови правомощия, е обхванат от див реваншизъм, с който вреди най-много на себе си и въобще на обществото като цяло.