Работа, CV-та, HR-и, съвети - 39-та тема

Малко да ви разведря 
CV

Не съм готов за работа под стрес, както и за извънреден труд,освен ако за това не съм солидно заплатен.Честно казано, не ми пука за целите на вашата компания,ако със заплатата си не мога да покривам всички свои текущи разходи,плюс и да ми остане за облекло и обувки , книги, пътувания, почивка и спорт.Действам на принципа колкото парите, толкова и музиката.Също така, изобщо не ме интересува, че сте на загуба и очаквам,че всички законови задължения ще изпълните навреме,и че ще спазвате всички празници, както и годишния ми отпуск.Факт е, че ще ви напусна веднага ,щом открия по-подходяща работа с по-големи шансове за растеж.Комуникативен съм с приятни и учтиви обноски, но за дразнителите фитилът ми е много къс.Псувам на няколко световни езика,но сериозна кореспонденция и разговор мога да водя само на майчин език и на английски,и не се фукайте с мултинационалността на компанията, тъй като и това, което ви предлагам, ви е много.Това, че от време на време, реализирате сделка със Сърбия, Босна, Хърватия или Словения,не ви прави сериозна мултинационална компания.Следвах 100 години, но смятам, че е успех, че изобщо и завърших факултет в тази страна,каквато е тя към настоящия момент.Усъвършенствам се непрекъснато и без вас,защото съм любопитен човек и мисля, че животът има смисъл и без да се съсипеш от работа.Реагирам само на положителна стимулация.Недейте да ме тормозите с тестове и тийм-билдинг глупости.Ако вече си падате по такива европейски "изпълнения",тогава осигурете ми и европейска заплата и условия на труд.Това, че сте били на два,три семинара, не ви прави образована личност.Което не знам, ще науча, не съм дебил.И, да, има неща в живота,които бих правил от чист ентусиазъм,но за съжаление трябва да ви кажа , че работата, която предлагате, не е едно от тях.

Това реално ли е 

Колко истини са казани в това СВ/мотивационно писмо. За съжаление малко кандидати за работа биха си позволили така явно да критикуват идиотиите на пазара на труда и във фирмите. А още по-малко работодатели биха оценили тази откровеност

Мултинационална не се ли отнася до наетите служители, а не до реализираните сделки? 

За мен беше истинско удоволствие да го прочета. Без значение автора.

Ако това някой съумее да го каже с учтивостта на английски джентълмен и без да показва емоция... ще бъде истинско изживяване и несравним професионален опит за HR-а, който ще го чуе. Опит, който, обазалагам се, никога няма да забрави. 

Това е много удачна формулировка за случаите, когато искаш да пратиш по дяволите някоя фирма, която за обява с текст:
"Търси продавач/ка. 2/2. Заплата 250 лв + 1,5% от оборота."
Изисква CV с портретна снимка, снимка в цял ръст и мотивационно писмо + минимум 4 години опит на подобна позиция.
Не виждам в каква друга ситуация би било полезно да демонстрираш толкова грозен негативизъм и липса на елементарен човешки конформизъм, който се очаква от теб в степен не по-голяма от необходимото за това да общуваш човешки и без да се заяждаш с хора, които дори не са ти навредили още.

Това нещо го видях в дневника на един приятел във ФБ. Разбира се преди да го копирам и постна тук, проверих в чичко гугъл дали е лично негово творение, не беше...

Но като цяло, доста истини са казани в това св или по-скоро мотивационно писмо.

Патетично.
Ама не всеки го влече единомислието. Помисли над това, когато някой ден си трамбовала из града за няколко интервюта, които по стечение на обсоятелствата са се паднали в един и същи ден.... Сменила си за целта няколко превозни средства в двете посоки. И накрая се е оказало, че и на трите (примерно) места срещу теб са застанали неадекватни работодатели, които успешно са те накарали да се чувстваш глупаво питайки те "Кои са твоите слаби страни?".

Защото само преди няколко поста спомена, че имаш проблем именно с това. 

Не, не казах, че имам проблем с въпроса за слабите страни, а с този, който уж е по-адекватната му вариация (не, че е важно).
И не знам защо смяташ, че не съм изпадала в подобна ситуация. Повярвай ми, минавала съм го този сценарий дума по дума. В крайна сметка ми се наредиха нещата. Далеч не мога да кажа същото за други иначе близки мои хора, които избраха нагласата и отношението посочено по-горе.
И се извинявам, ако съм прозвучала твърде дразнещо и патетично, точно излишната драма и показност ме дразни.

Отлично разбираш, че никой няма да го каже точно в този вид. Неслучайно казах "Е, сега това ако някой може да го каже със учтивостта на английски джентълмен..."

Да де, права си. Ти каза не със слабите страни, а с това да дадеш пример за сутуация, която си решила добре.

Все таки - срещаш някакво затруднение. Силната страна (без значение къде) винаги носи в себе си заряд арогантност. А при работодателя още по-често. В него са и ножът, и хлябът. 
Та малко арогантност и на кандидата... няма да му навреди. Дето се казва - наум да си го повтаря това... все е нещо.

И аз го четох във фейса, много добре ми дойде:)
прави ми впечатление еднотипността в обявите, сякаш са едни и същи. Толкова изтъркани клишета.. Както и интревютата, съгласна съм че трудно се отсява, че не всеки работодател може да си позволи примерно психолог да му ги провежа, но фирмите със повече от 3 души персонал могат, но не го правят. Толкова ми се струват глупави въпросите от сорта на "Умеете ли да работите в екип?", ами от психологична гледна точка дори да не умее ,след 3м ще заумее какво ще прави... Не всеки с всеки се сработва, най- кофти е естесвено адаптацията към новото място и хора. Важно е дали работата е свършена според очакванията на работодателя - това е. Аз интервюта когато водя, водя социален разговор. Винаги показвам, че в момента сме в равнопоставени поциции- аз търся, ти предлагаш, можем ли да сме си взаимополезни.Идеята, е човека да не се чувства стресиращо. Въпроси "Как се виждате след 5г.?" са смешни и не дават никакво инфо. Мотивационни писма не чета. Ако реша да пусна някаква психологична методика, това е защото съм харесала човека и искам да го определя, но с цел да мен да си помогна , как най- добре да подходя с него, за да го приобщя възможно най- бързо, за да започне да е полезен за фирмата.Относно заплата винаги съветвам работодателите които считат, че работата е за % надница, да дават мин. заплата +%, за да може човека да не мисли как ще си плати тока, а как да изкара по - висок доход. Предватително съм прочела св-то и не разпитвам детайли за предишни местоработи.И никога не започвам с "Разкажете ми за себе си", напротив първо аз разказвам за фирмата.

На второ четене виждам, че не съм прочела и разбрала правилно. Останах с впечатлението, че това е казано с учтивостта на английски джентълмен. Моя грешка!

Въпреки това продължавам да не смятам, че има полза да се казва в какъвто щете словоред да е. Поне докато интервюиращите не се докажат като фирма, при която съжаляваш, че си сгрешил да кандидатстваш. Нищо ново и конструктивно няма, върху което работодателя да седне и да се замисли благодарение на теб.
Вече да, ако искаш да ги напсуваш елегантно и да си тръгнеш запомнящо се, тогава съм с две ръце ЗА 

Както и да е, много излишен спор стана.

Аз споделям подхода на yasmina (държа да отбележа, че не съм образован ЧР!), но съм убедена, че има или поне трябва да има драстични разлики между интервютата в различните браншове и за различните типове длъжности. Сигурна съм, че има логика в много от глупавите практики, просто някой ги вади от контекста и ги мести на мнооого грешни места.

Ясмина, еднотипни са, защото копират един от друг. Много фирми, както ти самата каза, нямат HR и обявите ги пишат хора, които нямат нищо общо с отдела, за който се търси човек. Що се отнася до интервютата, до сега само две са ми харесали. Нямаше го стандартния разговор с всичките му глупави въпроси, а HR-ът описваше някаква ситуация и съответно, аз трябваше да отговоря как бих реагирала и защо точно така. Беше интересно и нестандартно, адски се забавлявах.

т.е. приложила ти е някаква ролева игра. Аз нямам нищо против този метод, но някой злоупотребяват карат ги да разгиграват например посрещане на клиент, което просто е върха (да се обосновя, за да изиграеш нереална ситуация трябва да имаш артистични умения, а ти не кандидатстваш за атрист нали..., но ако си в работна среда и посрещаш клиент реагираш естествено, не играеш роля) Така, че ако е словестна като решаване на примерни казуси естесвено добре подбрани, няма проблем, но пак се иска услужлива памет, защото след това може да се сетиш за нещо, което би приложила, а в момента поради ред причини не, това не означава че в реална обстановка така ще подходиш. Но все пак са начин да се проследи логичност на мислене, лавиране, съобразителност, изказ, подреждане на преоритети и т.н.

Накрая е оставил ключа към бараката .... Къде се бута, като работата не му харесва    Едва ли някой го е молил да кандидатства, за да спаси компанията и едва ли компанията има нужда точно от него 

Писмото не е мотивационно, а НЕмотивационно

Лично аз, като работодател - предпочитам, ако служител се разболее - да се лекува у дома, за да не се заразяват и останалите .... Да си тръгва навреме, за да може да си погледне къщата, да има личен живот  - да зареди батериите за утрешния ден. За какво ми е да виси цяла нощ, а на следващия ден когато ми е нужен адекватен - да ми дреме на бюрото и да не може да има отклик към екипа. И за празниците - толкова е лично и зареждащо, да се откъснеш, да си проветриш главата ....


Знам, че монетата има и друга страна, но няма смисъл всички работодатели да са под един знаменател  Както и толкова хейтване е  безсмислено - просто да не кандидатства в такива компании - всеки си избира партньорите  и в личен и в професионален план