Тръгваме на море с бившия ми мъж /действието се развива преди около 15 години/. За целта ще пътуваме с влак, че и смяна се прави. Незнайно защо решаваме, че ще мъкнем с нас и една диня - белким на морето този деликатес липсва. Та пристигаме ние с прословутата диня до морето, разопаковаме багажа и я оставяме нея в сака.... и забравяме естествено /толкова много ни се е ядяла/. Явно от пътуването и многото прехвърляне на багаж от влак на влак и автобуси, любимата диня се е натъртила и вкиснала. Не мога да ви опиша какъв смрад се разнесе дни по-късно в квартирата. Еййй, колко пустосвахме хазяите за неописуемата миризма. По някое време се усетихме, че миризмата не е в цялата къща, а само в нашата стая и почнахме да търсим първоизточника. Е досещате се, че го открихме в нашия сак 
. Изхвърлихме я, изпрахме доколкото можахме сака, но миризмата в него остана. Последния ден от почивката си купихме нов сак, че в този беше невъзможно да си сложим нещата.
.... Диня от морето не си донесохме в новия сак ....
. Изхвърлихме я, изпрахме доколкото можахме сака, но миризмата в него остана. Последния ден от почивката си купихме нов сак, че в този беше невъзможно да си сложим нещата. .... Диня от морето не си донесохме в новия сак ....
, но други направо потресоха.
. 
сменям чантите често и може би поради тази причина и все пак ми се е случвало да открия много стари дъвки и бонбон. 
