И аз подкрепям написаното от Краси. Дано само не изкукаме и да забравим какво сме се заричали. 
- Публикувана: 5 септ. 2014, 08:05 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2015, 14:45 ч.
С какво ви дразнят снахичките?
Аз пък много ще се радвам, ако бъдещите ми снахи идват вкъщи дори без уговорка (освен ако не става дума за някакви патологии и постоянно киснене, вегетиране на чужд гръб и т.н.). И децата им бих се радвала да мога да гледам, не да отглеждам, разбира се, но при всички положения бих искала внуците ми да ме познават добре и да сме близки. Даже това е един от най-големите ми страхове - че е възможно снахите ми да ме държат далеч от децата си (като чета по темите, не се случва рядко).
И аз подкрепям написаното от Краси. Дано само не изкукаме и да забравим какво сме се заричали.
И аз това си помислих
'Пътят към ада е покрит с добри намерения.'
Нищо не се заричам аз.
Ако река, че ще помагам много, снахата ще реве, че ѝ се бъркам и че я подценявам като майка и домакиня.
Ако река, че няма да се бъркам, снахата ще реве, че не помагам и не се интересувам от тях.
Затова единствено се моля синът ми да си намери добро, умно и възпитано момиче, пък ние все някак си ще се нагодим една към друга.
Ако река, че ще помагам много, снахата ще реве, че ѝ се бъркам и че я подценявам като майка и домакиня.
Ако река, че няма да се бъркам, снахата ще реве, че не помагам и не се интересувам от тях.
Затова единствено се моля синът ми да си намери добро, умно и възпитано момиче, пък ние все някак си ще се нагодим една към друга.
Моята свекърва, която много обичам е с принципите на Краси отчасти и се разбираме чудесно. Още от началото се изяснихме, че посещения без уговорка не са желателни, винаги сме добре дошли в дома и, но само след предварително обаждане. Когато са в България поне два пъти седмично вечеряме заедно, но децата са ходили у баба само с нас. Деца не гледа, аз не и ги и натрапвам. Очаквам да сме дали добър пример на дъщерите ми и те да уважават бъдещите си свекърви, да не очакват, че някой им е длъжен, да не нахалстват.
Редовно говорим по скайп и наистина ми липсва, тя е интилигентна жена със стил и класа, само на хубаво ме е научила и знам, че ме обича, грижи и се тревожи повече от собствената ми майка.
Да ми е жива и здрава по- дълго, вече е на години и всеки път когато се разделяме за по шест месеца, се питам ще я видя ли пак.
Ако аз имах синове щях да се държа със снахите си, както свекърва ми с мен.
Редовно говорим по скайп и наистина ми липсва, тя е интилигентна жена със стил и класа, само на хубаво ме е научила и знам, че ме обича, грижи и се тревожи повече от собствената ми майка.
Да ми е жива и здрава по- дълго, вече е на години и всеки път когато се разделяме за по шест месеца, се питам ще я видя ли пак.
Ако аз имах синове щях да се държа със снахите си, както свекърва ми с мен.
Nадявам се да съм/сме на прилично разстояние един от друг за да запазим прекрасни отношенията си 
И с моята свеки сме така
преди в БГ живеехме в различни градове , сега на различни континенти 
Отношения - прекрасни !
Цитат
Моята свекърва, която много обичам е с принципите на Краси отчасти и се разбираме чудесно. Още от началото се изяснихме, че посещения без уговорка не са желателни, винаги сме добре дошли в дома и, но само след предварително обаждане. Когато са в България поне два пъти седмично вечеряме заедно, но децата са ходили у баба само с нас. Деца не гледа, аз не и ги и натрапвам.
И с моята свеки сме така
преди в БГ живеехме в различни градове , сега на различни континенти Отношения - прекрасни !
Дес, шест месеца са в България, шест в чужбина, когато са тук сме в един град, през една улица
И целогодишно да е тук, все тая сега вечерите, които прекарваме заедно са по скайпа, да говорим, да види внуците . Аз звъня, тя не досажда никога. Читава е много, голям късмет имам:) С първата не беше баш така:)
И целогодишно да е тук, все тая сега вечерите, които прекарваме заедно са по скайпа, да говорим, да види внуците . Аз звъня, тя не досажда никога. Читава е много, голям късмет имам:) С първата не беше баш така:)
Хубаво е младите да живеят отделно.
Животът обаче ми е дал един урок - ако не се виждат, хората се отчуждават. Престават да споделят едни с други, престават да са си нужни. Далече от очите, далече от сърцето, е казал народа.
Затова смятам, че е добре младото семейство и родителите и от едната и от другата страна, да се събират отвреме навреме и то не веднъж годишно. Защото отвори ли се дупката на отчуждението, видят ли хората, че могат едни без други - старите без младите и младите без старите, нещата стават непоправими - появяват се други "ключови" фигури в семействата, хора отвън, които не са част от тях. А аз, все пак, искам да съм част от живота на децата и внуците си и те да са част от моя живот.
Та...сложно е. Хем да запазиш близост, хем да не се натрапваш.
Животът обаче ми е дал един урок - ако не се виждат, хората се отчуждават. Престават да споделят едни с други, престават да са си нужни. Далече от очите, далече от сърцето, е казал народа.
Затова смятам, че е добре младото семейство и родителите и от едната и от другата страна, да се събират отвреме навреме и то не веднъж годишно. Защото отвори ли се дупката на отчуждението, видят ли хората, че могат едни без други - старите без младите и младите без старите, нещата стават непоправими - появяват се други "ключови" фигури в семействата, хора отвън, които не са част от тях. А аз, все пак, искам да съм част от живота на децата и внуците си и те да са част от моя живот.
Та...сложно е. Хем да запазиш близост, хем да не се натрапваш.
Хубаво е младите да живеят отделно.
Животът обаче ми е дал един урок - ако не се виждат, хората се отчуждават. Престават да споделят едни с други,престават да са си нужни. Далече от очите, далече от сърцето, е казал народа.
Животът обаче ми е дал един урок - ако не се виждат, хората се отчуждават. Престават да споделят едни с други,престават да са си нужни. Далече от очите, далече от сърцето, е казал народа.
за щяло и не щяло Имено така става в повечето случаи когато са ни до гъз@.
Далече се споделят само наистина хубавите работи и не дай си боже кофтите , когато наистина има сериозен проблем.
*Мое мнение , не се ангажирайте с него
Цитат
А аз, все пак, искам да съм част от живота на децата и внуците си и те да са част от моя живот.
Едната ми баба не е от БГ , летните 1-2 месеца са ми най-хубавите ваканции/спомени когато съм била при нея
Винаги е била и остава част от живота ми.
Цитат
И целогодишно да е тук, все тая сега вечерите, които прекарваме заедно са по скайпа, да говорим, да види внуците .
Ще се окаже че ги вижда по-често когато са в чужбина
отколкото като са в Бг 
Като заживяхме със свекърва ми, тя каза следното: ''Дано не ми изпие чавка мозъка ''. И последва вълна от простотии и скандали. Тя смята,че аз съм виновна, аз мисля,че много отдавна ''чавка и е изпила мозъка'' ,и те така - това,което е нормално за еди,не е нормално за други. Важен е диалога, за да се научим къде да стъпваме една покрай друга,за да не си настъпваме опашките .
Винаги съм била отворена за диалог,дано с бъдещите ми снахи се получи
Винаги съм била отворена за диалог,дано с бъдещите ми снахи се получи
Хубаво е младите да живеят отделно.
Животът обаче ми е дал един урок - ако не се виждат, хората се отчуждават. Престават да споделят едни с други, престават да са си нужни. Далече от очите, далече от сърцето, е казал народа.
Затова смятам, че е добре младото семейство и родителите и от едната и от другата страна, да се събират отвреме навреме и то не веднъж годишно.
Животът обаче ми е дал един урок - ако не се виждат, хората се отчуждават. Престават да споделят едни с други, престават да са си нужни. Далече от очите, далече от сърцето, е казал народа.
Затова смятам, че е добре младото семейство и родителите и от едната и от другата страна, да се събират отвреме навреме и то не веднъж годишно.
Има РДни, имени дни, Коледа, Нова година, още толкова други празници .....Отделно, се случват и други събирания, по поводии не само.
Като писах, че не желая чести контакти с бъдещите си снахи, имах предвид, че не ми се нрави идеята да се виждаме ден през ден и да си ставаме дружки.1-2 пъти месечно е напълно достатъчно.За мен.
Аз също искам това не само с бъдещата си снаха, но и с родителите ни в момента. Виждаме се по празници и си гостуваме, но не всеки ден или през ден. За мен това са идеалните отношения- хем прекарваме време заедно, хем не се натрапваме едни на други. Свекърите не са напълно съгласни с това, но постепенно свикват. Те искат всеки ден да ходим, ама няма как да стане. Ние си имаме наши ангажименти и планове. Особено обичам да зарежа всичко и цял ден да сме навън с бебето.