С какво ви дразнят снахичките?

Сподели, де!
[/quote]

За сега толкова.

За сега толкова.
[/quote]

Аз се сетих за нещо, с което младите ме дразнят. Ама в това число включвам и синът ми. Никога не идват навреме, когато сме ги поканили на гости. Вечно закъсняват, а аз самата съм изключително точен човек, като ми кажат час, съм там на минутата. Та това ме дразни в младото семейство (за сега ). Но има такива хора - дори някои от приятелите ми са такива и те ме дразнят също.

Това е още една причина за различията, вследствие на различните поколения. Както искате от младите да разбират вас, така и вие трябва да разберете, че младите приемат всичко различно.
Например, съвсем дребни неща, като "не се обади" (винаги се очаква снахата да се обади), значи "не ме уважава, не ми зачита чнението"-това си мисли свекървата. Снахата от друга страна си мисли за хиляда други неща или, че няма време или, че не е нужно да занимава точно свекърната или ако има и друг несподелен проблем и е по-важен от коментирането на нещото заради което не се е обадила на свекървата. Всъщност проблем няма, но самото действие е изтълкувано различно. Просто свекървата не иска да приеме, че са се променили нравите от нейно време и действията на снахата нямат за цел, само и единствено да обидят свекървата.
K.A.G., ти си умна жена, погледни от тази гледна точка и не мисли, че действията на снахата имат за цел да те обидят или да се държи с теб, както не заслужаваш.
Това ми беше думата за манталитета на различните поколения в предишния ми пост. Всички думи и действия от различните поколения се интерпретират различно.
А и ти досега все беше доволна от снахата, уважавала те, разбирали сте се.
Виж на Popule не вярвам. Моето мнение, че нея никой за нищо не я пита и не се съобразява с нея, на нея само й се иска. Положението при нея е много различно от това в което иска да ни убеди и съм го казвала и друг път. Такова ми е усещането.

Продължавам да съм на мнение, че тези които трябва да го приемат и да "направят компромис" са възрастните. Защото остарелите разбирания и привички няма да се върнат и нито децата им нито внуците ще ги придобият. Ако не могат да ги разберат, просто да ги приемат. Вече казах, че различията м/у нас и нашите родители са много повече отколкото ще са м/у нас и нашите деца. Ако щете и прехода и бързото навлизане на чужди примери да са виновни, положението е такова и ще остане.

"K.A.G., ти си умна жена, погледни от тази гледна точка и не мисли, че действията на снахата имат за цел да те обидят или да се държи с теб, както не заслужаваш".

Надявам се да е така, но имам основание да съм разочарована и това е от скоро. Казах й, че не разбирам действията й, което породи напрежение. Имаше нещо като обяснение от нейна страна. Приех го. Сега отношенията  са добре. Но пукнатината остава. Затова и свекърви, и снахи трябва да внимават не само с думите, но и с действията.

Между другото, кое е по-правилно според вас - да си кажеш "болката" на другия или да преглътнеш и   замълчиш, за да не се задълбава и разгаря проблема? 

Ако се разбирате по принцип, както си писала кажи й, според мен. Обясни й кое точно те е разочаровало, но се постарай да й разбереш мотивацията.
Ако например не се е бадила(просто пример), не казвай "разочарована съм, че не се обади, как мислиш, че съм го приела". Тогава ще я накараш да се обажда, но никога от тук нататък няма да си сигурна дали го прави защото знае, че държиш на това или наистина и тя има желание.
Кажи нещо като "какво се случи/какво те спря или попречи да се обадиш, притесних се" или "ако не е имало такова значение, не е било важно". Изобщо някак да разбереш тя какво значение отдава на това. Ако за нея не е станало нищо кой знае какво, обясни й твоето виждане по въпроса, но не й го налагай. Приеми и нейното.
Аз така бих направила. Премълчаването би довело до още такива случки и всеки път ще мислиш, че е целенасочено, а за нея може да е съвсем различно. Нито знае какво те е разочаровало, нито защо.

Знаеш ли колко беше разочарована собствената ми баба от мен, че отказах да приема, плетени лично от нея покривала за спални? Не можа да разбере как така не ги харесвам, не ги използвам и как не разбирам колко труд е хвърлила. Всъщност точно според мен този труд е на вятъра, защото никой вече не използва такива неща, а тя беше загубила маса време да ги изплете. Това не променя факта, че не ми харесват обаче.
Просто пример как две страни гледат на една и съща ситуация и действия. Аз не ги приех, защото не ми харесват и няма да ги ползвам, а тя го прие буквално като обида

Разбира се, че е обида. Можело е да уважиш труда ѝ и да ги приемеш, нищо, че не ги харесваш.
На всеки подарък, който ти правят и не ти харесва, ли се цупиш и го връщаш? И от приятелите?
Елементарно уважение към подаряващия е да приемеш подаръка му и да се постараеш да благодариш искрено. Никой не може да те задължи да го ползваш. Но пък говори много лошо за теб, ако не можеш да оцениш добрите чувства, с които някой ти подарява нещо, особено ако е вложил време и труд, за да го изработи специално за теб.
Това са неща, валидни за всяко поколение. Не очаквай възрастните да се съобразяват винаги с по-младите, особено когато става въпрос за елементарни липси във възпитанието. Някои неща не могат да се преглътнат и приемат, особено когато са против моралните и житейски възгледи на човека.

Представи си следната съвсем хипотетична ситуация: свекърва ти те кани на рожден ден. Ти отделяш от ценното си време да обиколиш магазините и внимателно избираш хубав, скъп подарък, който според теб ще я зарадва. Връчваш го на рожденичката със светнали очи, очаквайки да прояви изненада и радост, а тя едва прикрива киселата си физиономия и дни след това разбираш, че е коментирала пред други хора: "Как пък можа снаха ми да ми купи такъв скапан подарък - пари ли няма, вкус ли няма...". Как ще се почувстваш?
Представи си сега същата ситуация, но наопаки. Свекърва подарява подарък на снахата, която прави горния коментар. Или се фръцва: "Това не ми харесва, не го ща!". Как би се почувствала на мястото на свекървата?

Всъщност, защо ли задавам въпроси, на които не можеш да отговориш. Иска се време и житейски опит, да се завърти колелото, за да осъзнаеш колко е вярна приказката за снахата и тетрадката.
И не само за отношенията снаха-свекърва е валидно това, а и за тези родители-деца, баби и внуци... Когато започнеш да гледаш от друг ъгъл, хоризонтът ти рязко се разширява, жалкото е само, че понякога и да искаш, няма на кого да се извиниш, защото хората, които си обидил (волно или неволно, най-често от младежка глупост и лекомислие), вече ги няма на този свят...

Отстъпването и съобразяването с другите не идва със старостта. Ако на млади години си бил дебелокожо говедо, надали на стари години ще се промениш към по-добро. Даже напротив, вследствие на характерните възрастови изменения положението може да се влоши. Ама старите поне това извинение имат - критическа, болести, деменции. На младите какво е оправданието, освен липса на възпитание?

Аз се сетих за нещо, с което младите ме дразнят. Ама в това число включвам и синът ми. Никога не идват навреме, когато сме ги поканили на гости. Вечно закъсняват, а аз самата съм изключително точен човек, като ми кажат час, съм там на минутата. Та това ме дразни в младото семейство (за сега ). Но има такива хора - дори някои от приятелите ми са такива и те ме дразнят също.
[/quote]

Popule, майка ми ме е учила, че като те поканят на гости, отиваш с малко закъснение, примерно до 20-30 мин. Това се правило, за да оставиш малко толеранс на домакинята, да отдъхне след приготовленията.

К.А.G., аз съм "за" казването на момента на нещата, които са ме подразнили. Със свекърва ми  имаме точно такива отношения. Ако тя ме обиди с нещо ѝ казвам направо, същото важи и за нея. Разбираме се на момента. Има много случаи, в които стават недоразумения и ако не си кажеш нещата на момента, можеш да останеш неразбран.

Сийке,нищо не си разбрала и примера ти е съвсем неподходящ. Въпросния подарък не беше по повод. Пък и баба ми, както и майка ми отдавна не присъстваха на празнуването на личните ми празници, по това време.
Просто толкова много подобни неща беше натворила вече, че поредното изплетено, нямаше къде да се слага. Да не говорим, че знаеше отношението ми още докато ги плетеше. Още тогава казвах, че на мен не искам да плете, че няма да ги ползвам. И като говорех, че труда й отива на вятъра още тогава тя не ми обърна внимание. Нейна воля, ама да не се сърди после, аз от моя страна съм уточнила.
Ето пример за това, как възрастните отказват да приемат мнението на младите, считайки, че са длъжни и после се фръцкат. Ако беше подарък по повод, разбира се, че няма така да реагирам.
Дадох го като пример по друг повод. За това, че една и съща ситуация има различно обяснение от двете страни и не може възрастния да си мисли, че това за което е бил длъжен да е благодарен навремето, сега не е задължително младите да го превъзнасят.

Не е до  време и житейски опит то
Някои и на 20 г са възпитани, толерантни и деликатни, други и на 100 ще бъдат нахални и дебелокожи тапири.

Половин чак закъснение е много. До 10-15 минути и ок.

Да, а свекървите са тези, които от възпитание започват с определенията и обидите. От същото това възпитание, което претендират да са дали и да притежават лично 

Нищо лично, защо се обиди
Обикновена констатация за нещата от живота.

Не съм се обидила. Точно констатация и аз направих

Зависи от "болката".
Ако е дреболия от рода-не се обадила, когато е обещала, не дошла навреме, не ми донесла нещо, което съм поискала, казала нещо необмислено, хич няма да си го слагам "на сърце".Това са ежедневни дреболии, които и на мен са се случвали.Хората са разсеяни, забравят, объркват се, не е нужно за глупости да си "трошим хатъра".
Ако е нещо важно (макар че в момента не ми идва наум какво би могло да е, може да дадеш пример за "важна болка", която си струва усилието да се нищи), сигурно не бих премълчала.Но и не бих нападала, просто "со кротце, со благо" бих сподедила кое ме е наранило и защо.Тя, ако е Човек, очаквам да разбере и да не сърди, че съм била искрена.
Същото очаквам и от нея, ако се почувства сериозно обидена от моя дума, действие, НЕдействие, да ми каже.
Те, принципите са измислени, за да се нарушават.    
Сериозно,  понякога Съдбата ти поднася такива "изненади и житейски ситуации", че всичките ти принцинпи отиват на кино.Осъзнавам го.
Просто споделям какво очаквам да е свекървенското ми житие-битие, а пък какво ще се окаже в действителност ....... май само Господ знае.Ако наистина го има.    
Знам само, че никога не бих обидила, не бих наскърбила, не бих засегнала нарочно жената, която синът ми обича.Защото знам отношението на синовете ми към мене и колко би ги заболяло, ако съм груба и безпардонна към другия човек, когото обичат най-много.
Моята свекърва вече 25 години ЕДНА ЛОША дума не ми е казала, силно се надявам да имам нейната душевна сила и мъдрост.

Точно същия опит имам и аз - баба, която плете и подарява, въпреки че сто пъти изрично ѝ е казано, че не го искам и не ми харесва. Затова много добре те разбирам и затова коментирам.
Но това, което написах, че след време човек пораства и съжалява за огорчението, което е причинил на близки хора, също е лично изпитано и изстрадано. Защото след време поумнява и проумява, че бабата не е правила всичко това напук, само и само да дразни младите, а защото това е бил единственият ѝ начин, по който да изрази любовта си. Това са ѝ били възможностите и разбиранията, така го е направила.
Но тези неща се осъзнават след време, когато животът те поошмули оттук-оттам и започнеш да проумяваш някои работи.

Теб мога само едно да те посъветвам - принтирай си всички постове за отношенията възрастни-млади и ги скрий добре. Вади ги и си ги чети на всяка кръгла годишнина. Предричам ти големи изненади. 

В никакъв случай не съм на мнение, че го е правела за да ме дразни или напук. Не съм го и написала. Разбирах това, още тогава и за това исках да й спестя и труд и очите да си боде. Това ми беше мотива.
100 пъти съм и обяснила, че няма да я обичам по-малко ако не ми даде нещо. Въпросната ми баба е свекървата. Ние(аз, майка ми и сестра ми) се грижехме за нея накрая, при положение, че майка ми беше разведена от 15 години по това време. Само последната година я пое леля ми.

Така, че надали ще имам изненади.
Сина ми е на 5. Вече се е случвало да не се зарадва на нещо, което съм му купила или съм направила. Вместо да се обиждам връщам лентата назад и ме е яд на мен си, защото той си е изразил мнението, а аз съм се разсеяла. Променят се на такава възраст и каквото е харесвано досега се случва да бъде "разхаресано". Като възрастни промените ще се броят на пръсти. Който гледа от гледната точка на другия и е способен да я разбере, ще си я разбира. Който очаква, че по презупция, на основание възраст ще се съгласяват с неговата, ще си търпи разочарованията.

Младите разбират по-добре основанията и схващанията на възрастните, отколкото обратното. Това по мое мнение и много общо разбира се. Аз смятам, че точно това ще запомня