Ъ... серия за серия - бива. Ама аз съм максималистка. Искам да има последователност в сериите. Искам да вярвам на това, което се случва с героите. 
)) Е те тук нишката ми се къса и няма шанс да се навърже и занапред, мисля. По простата причина, че за мен сценарият не е подготвен като единно цяло, има някаква хрумка, към която се добавят етюди според настроението и лобито, и рейтинга, и кой знае какво още... И лично мен не ме трогва нито линията с Нилю и Метин, нито ми се гледат извращенията на Таяр. "Добрите", които ми беше приятно да гледам - кръга Демир, както го наричах - също изпаднаха от приятностите след вкарването на Хюсеин в отбора на "лошите". Ами че тоя мил и загрижен батко стана по-гаден и от Таяр вече... ега ти... 
Аде, опушка Ахмет, щото е имал някакъв мотив извън присвояването на диамантите, да речем... те са му бонус от убийствато. Гръмна и Сибел, за де не го издаде - просто нямаше друг начин. Малшанс за нея, че в тоя момент беше в колата на Ахмет. Хубаво, примирявам се и чакам да ми разкрият какво точно го е превърнало в убиец... Ама това, че си е създал и още eoно семейство, което, за разлика от горката Мелике, не е принудено да спи в леген в буквалния смисъл на думата, това... това вече ми иде в повече. Пък и мама Елван... що трябваше да готви халва в къщата на човек, когото не е виждала през живота си (Зерин) на помен, на който е гост, ама гост? Е те това кому беше нужно? Тази така симпатична жена изведнъж се превърна в натрапница. Защо, бе, джанъм?
Да не говорим за това, че Елиф я съсипаха окончателно в очите ми. Това момиче освен за креватни сладости с Йомер, за друго няма вече грижа. Холдингът си живее живота благодарение на нейното НЕучастие; като гръмнаха баща и пропя, като треснаха майка и затанцува... Ех, Боже мили!... Ама не ще да стреля в дървото, за да не го нарани! Чувствителна, та чуствителна...
)) Е те тук нишката ми се къса и няма шанс да се навърже и занапред, мисля. По простата причина, че за мен сценарият не е подготвен като единно цяло, има някаква хрумка, към която се добавят етюди според настроението и лобито, и рейтинга, и кой знае какво още... И лично мен не ме трогва нито линията с Нилю и Метин, нито ми се гледат извращенията на Таяр. "Добрите", които ми беше приятно да гледам - кръга Демир, както го наричах - също изпаднаха от приятностите след вкарването на Хюсеин в отбора на "лошите". Ами че тоя мил и загрижен батко стана по-гаден и от Таяр вече... ега ти... Аде, опушка Ахмет, щото е имал някакъв мотив извън присвояването на диамантите, да речем... те са му бонус от убийствато. Гръмна и Сибел, за де не го издаде - просто нямаше друг начин. Малшанс за нея, че в тоя момент беше в колата на Ахмет. Хубаво, примирявам се и чакам да ми разкрият какво точно го е превърнало в убиец... Ама това, че си е създал и още eoно семейство, което, за разлика от горката Мелике, не е принудено да спи в леген в буквалния смисъл на думата, това... това вече ми иде в повече. Пък и мама Елван... що трябваше да готви халва в къщата на човек, когото не е виждала през живота си (Зерин) на помен, на който е гост, ама гост? Е те това кому беше нужно? Тази така симпатична жена изведнъж се превърна в натрапница. Защо, бе, джанъм? Да не говорим за това, че Елиф я съсипаха окончателно в очите ми. Това момиче освен за креватни сладости с Йомер, за друго няма вече грижа. Холдингът си живее живота благодарение на нейното НЕучастие; като гръмнаха баща и пропя, като треснаха майка и затанцува... Ех, Боже мили!... Ама не ще да стреля в дървото, за да не го нарани! Чувствителна, та чуствителна...
