Дислексията – какво знаем за нея? -Колко хора са запознати

Лилянa, как разбра, че съм отхвърлила методите на специалист?
Точно методите на специалисти четях в нета, които ми помогнаха да работя с детето, когато имах свободни часове. Интересувах се и от работата на ресурсната, търсех помощта на психоложката.

Не е задължително да си диагностик или лекар, но е ако не задължително, то е силно препоръчително да се знае, защото е често срещано при учениците. Ти водиш часове на големи учченици, а те вече си знаят. Не всички са регистрирани като деца със СОП, но пак са с някое проявление на дислексията. Достатъчно е да обърнеш внимание на ученика. Неграмотноостта е различна от дислексията. Дислексиците правят някои специфичнии грешки, и при тях рядко нещата са само в писането. Мъни е дала много хубав пример със себе си - отворени/затворени, звучни/беззвучни. неграмотният няма да изяде половината букви. Би трябвало МОН да прави обучения, ако ли не учителят сам да се заинтересува. Дори не е от новаторство, а по необходимост, все пак човещина, с деца се работи.

Татяна, съжалявам, но в момента не се държиш като зрял човек, а като дете на 10 години, което се тръшка, че не го разбират, вместо да положи усилия да напредне. Само да ти кажа, при сериозно отношение от страна на самия човек, винаги се намира пътека и разбиране от околните. В университетите също проявяват разбиране по време на изпити и занятия, стига да се види, че човекът отсреща да си каже. С годините и най вече със съзряването, младежите с дислексия развиват стратегии за справяне и не се сърдят на целия свят. Аз така и не разбрах какво искаш. не може и всее логопедът да е виновен, защото се иска постоянсство от ученика, а и за -айсет години се научава как да свежда проблемите до някакво приемливо състояние.

Мъни, стана ми много  интересно това с изписването на това с английския и кирилицата. Може ли да дадеш пример? Също и пример за маймуницата.

от няколко години при изпитите след седми клас се удължава времето за децата, също и могат да имат право някой да им прочете условията на задачите (не да им подсказва или да им ги решава). Но трябва детето да има документ и да е подадена молба специално за изпитите.

във вузовете се взема предвид. Студентът може да се изпитва устно, защото четенето и писането ще им отнеме твърде много време. Също и могат да им се удължава срокът за предаване на есета и курсови проекти. Или на доброволни начала им помага друг студент. Така или иначе хората с дислексия повече се насочват към специалности, които не искат много четене и писане, а други изобщо подминават математиката. За всеки има място под слънцето.

Татяна, съжалявам, но в момента не се държиш като зрял човек, а като дете на 10 години, което се тръшка, че не го разбират, вместо да положи усилия да напредне.


Това не го разбрах  но няма значение

Кое точно не разбра? че се тръшкаш как нямало бъдеще и как хората не знаят за дислексията? Мисля, че много добре ме разбра, но се правиш на разсеяна.

не казах това а казах че хора с дислексия по трудно се развиват .Мен лично са ме карали да редактирам писмо писано от мен по имейла .и много ме заболя

Няма ли квоти за прием на деца със СОП при кандидатстване след 7 и 8 клас?

Няма и не би трябвало да има. Имат удължено време за работа.

Аз така разбрах думите ти:

Дава ли им се възможност да работят по втори модул?

има май, но за тежки диагнози като епилепсия и пр. Не съм сигурна, но тези деца влизат отделно, извън бройките на общо основание. Има там нещо с ТЕЛКове. Не зная подробности. За дислексиците зная, че имат право на изпитите от повече време и помощ зза условията. Но не и квоти.

Татяна, хората не са длъжни да знаят, а ти няма как да им се сърдиш. Те получават едно писмо, което не отговаря на изискванията. За служебни такива дори не ми се отваря дума, защото там просто не трябва да има грешки. Винаги можеш да помолиш някой да ти редактира писмото или ти сама да го прегледаш. Много често с възрастта и годините дислексиците се научават да си редактират. Те дори в момента, в който започнат да си четат собственото написано, си виждат доста от грешките. Да, трудно е, но с мрънкане и тръшкане нищо няма да постигнеш. При теб така са се получили нещата, че трябва двоен труд. Това е положението - труд и постоянство. Вече не си дете, този проблем го имаш цял живот, така че се налага да се справяш, ако искаш да вървиш напред. Или да започнеш в началото на всяко писмо да пишеш "аз съм с дислексия, затова допускам много грешки при писане", но едва ли ще ти е приятно.

Всеки има право да работи по втори модул. Няма причина за отказ.

мисля, че им се дава възможност за втори модул. Децата със СОП са отделени в други стаи и за тях часовникът тече различно. Много е важно квесторите да са инструктирани и децата сами да си настояват и да следят да им се спазват правата.

Да така е но човека който го направи знаеше .А й не винаги има кой иначе моля,и на никой не се сърдя .А просто се дразня че в България има такъв стереотип .В чужбина гледа по др начин на хората с дислексия .Ай какъв телк това не болест

Значи работят, но няма квоти за тях. Не е справедливо.

моля пуснах темата не да се карате и да изкарвате дислексията като болест и недъг .