Това първо трябва да е грижа на образователната система откъм квалификация на кадрите. В днешно време не може хабер да си нямат от най-често срещаните обучителни трудности, а да са педагози. Най-малкото трябва да учат дидактиика или не помня как се казваше за учителите, не съм много наясно там. Вярно, че психолозите не са логопеди, ама училищните педагогически съветници да не дремят и само да се ограничават до разрешаване на конфликти в коридора, а да обърнат малко внимание на учителите по тези проблеми. Ако едно дете е добре с езика и всички предмети, а му куца математиката, то очевидно не е до мързел или неискане, а до неможене. Тогава учителката по математика и химия, че и физика е добре да изпитват повече устно, за да разберат дали и доколко ученикът е схванал идеята на урока, а не дали е сметнал правилно нещо. В краен случай да има възможност да ползва калкулатор. Учителите си обменят информация за учениците, познават ги, така че човек дори да не е специалист, може логически да вдене, че има нещо не съвсем наред, а не че детето е мързеливо.
- Публикувана: 7 септ. 2014, 11:20 ч.
- Последно мнение: 26 май 2015, 23:46 ч.
Дислексията – какво знаем за нея? -Колко хора са запознати
Той има проблем с преработката на информация, която постъпва чрез слуха.
Да знаеш, че отивам да ти ровя в постингите!
Благодаря, че писа в тази тема.
Кадри има, но родителите търсят кусури в преподавателите. Ама учителката не го е научила да пише и да чете! Странно ми е, че не виждат, че детето им не може да възприеме информацията. Всички тези модерни думички като дислексия и дискалкулия са описани още миналия век като явления в литературата. Най-много ми е жал за децата, защото времето минава и те затъват вместо да им се помогне.
Те са описани, но за да има ефект, трябва да се натрупа критична маса от случаи, информация, т.е. да мине една критична точка, която да доведе като резултат учителите да бъдат поне запознати, ако не обучени, в детските градини и предучилищните да се прави нещо като профилактика чрез наблюдаване и обследване на децата. Все пак, дислексия може да се каже в края на първи и началото на втори клас, но не това е важното - да е сложена диагноза, трябва да се работи. До края на учебната година се изчистват обичайните трудности и грешки при ограмотяването при основната част от първолаците.
Не всеки родител може да се усети. Важното е да е готов да се вслуша в това, което му казват учителите. Личните лекари първо трябва да забележат проблеми в езиковото развитие, после са учителите и възпитателите в яслите и градините, едва накрая идва учителката в първи клас. Тя вече бере "плодовете".
Не всеки родител може да се усети. Важното е да е готов да се вслуша в това, което му казват учителите. Личните лекари първо трябва да забележат проблеми в езиковото развитие, после са учителите и възпитателите в яслите и градините, едва накрая идва учителката в първи клас. Тя вече бере "плодовете".
Цонне, те повечето виждат децата си вечер, когато са уморени. Дори и от градина масово ги прибират при нас в пет. Ако пък е семейство с два и три езика, казват: "трябва му време да проговори, е, и?!" Ти добре си казала на това майче, а то как реагира? И аз съм обръщала внимание на такъв проблем веднъж, реакцията беше: свръхамбициозна съм и "децата не можели при мен да бъдат деца". Е, като не си намериха училище- защото при нас има изпит за основното училище и учебното заведение е в позицята да си избере децата; направо смениха площадката и не идват вече на нашата. А можеше доста информация наготово да почерпи от някои там, ама на. Не и се сърдя, де, всеки се справя със страховете си по свой начин. Според мен обаче детето губи ценно време.
При нас съвсем обикновени учители регистрират такива отклонения от нормата. Критичната маса е натрупана, ама не може да си като щраус с главата в пясъка и да твърдиш, че всичко е наред (говоря специално за примера с нашия познат). Дано намерят начин да се справят с проблемите си.
Темата ми стана интересна и започнах да я чета. Аз съм с дислексия, поставих си диагнозата сама, в доста късна възраст, когато прочетох повече информация за "заболяването". Радвам се, че през 1989та година не е имало информация за дислексията, защото въпреки, че имах трудности в 1ви клас аз се научих да се справям и то доста добре, без да ми бъде лепнато така модерното СОП (специални образователни потребности) напоследък. Все още ми е трудно да чета на глас, но вече никой не иска от мен това. Все още разменям думи, букви и цифри когато чета и пиша, но правя проверки и нямам никакви проблеми в професионалното си развитие. Просто за да си свърша работата отделям по 5 мин. за проверка. Всички трудности се преодоляват ако си достатъчно упорит, а поставянето на диагноза може да бъде извинение за някой, който просто го мързи.
не можеш насила да му дадеш. А и страхът е много голям в главата на родителя. Страшно е да си мислиш, че детето ти не е като другите, че нещо не му е наред. Особено като чуваш отвсякъде успокоителните реплики "ще го израсте", и то на всичко отгоре такива реприки ги казват педиатрите и личните лекари. Тук вече не става въпрос за дислексия, но пак е важно, защото трябва да се хване още в ранна възраст.
При нас правиха обследване и дъщерята я бяха сложили в групата за деца с проблеми без да знаят, че е триезична. Видях теста, беше отговорила идеално, но на език, който учителката не говори.
Казвам го, защото разбирам родителите, които отказват. Много трудно взех решението да я запиша за работа с логопед. Страх ме беше да не и сложат етикет.
То пък я отписаха, нямала проблем.
Казвам го, защото разбирам родителите, които отказват. Много трудно взех решението да я запиша за работа с логопед. Страх ме беше да не и сложат етикет.
То пък я отписаха, нямала проблем.
Ти добре си казала на това майче, а то как реагира?
Взе частни учители, смени няколко броя вече. Повече задачки по математика и писане. За съжаление детето не може да обработи информацията, но тя си мисли, че това е заради неспособността дори на частните учители да го научат да решава задачи за втори клас. Спрях да говоря за това, само я слушам как се мъчи и оплаква. Клатя съчувствено глава, защото каквото и да кажа тя ще се обиди, и я разбирам.
Алудра, детайлите са важни, именно. Детето, ако владее поне един език, става дума за незнание на другия език, а не проблем с възприемане, говор и изразяване. Това невъзприемане прави впечатление и в други сфери, не само в една. Наблюдателното око според мен на около три години може да види разлика. Особено както в случая със Сауле примерно, детето е невероятно добро в други сфери и надминава връстниците си, а в тази една нещо боксува.
Във вашия случай е станало така, че по-добре един ненужен час при терапевт в повече, отколкото без никакъв. В много обаче педагогът се страхува от реакцията на родителя и си мълчи. Според мен първото е по-удачно и поне можеш да си сигурна, че им пука.
Андариел, при нас за група в градина не зная как стои въпросът, но този вид класове се наричат Integrationsklasse и са желани от много родители и на деца без проблеми, защото работят на много интересен принцип. Примерно две деца с проблем- в слуха, говора или друг плюс 13 деца без особености, но работят с двама учителя, единият от тях е със специално допълнително образование. В нормалния клас са 25-30 с една учителка. Виждате сами разликата.
Във вашия случай е станало така, че по-добре един ненужен час при терапевт в повече, отколкото без никакъв. В много обаче педагогът се страхува от реакцията на родителя и си мълчи. Според мен първото е по-удачно и поне можеш да си сигурна, че им пука.
Андариел, при нас за група в градина не зная как стои въпросът, но този вид класове се наричат Integrationsklasse и са желани от много родители и на деца без проблеми, защото работят на много интересен принцип. Примерно две деца с проблем- в слуха, говора или друг плюс 13 деца без особености, но работят с двама учителя, единият от тях е със специално допълнително образование. В нормалния клас са 25-30 с една учителка. Виждате сами разликата.
Това в чужбина ли? Питам, защото не зная тук да има групи за проблемни деца. Това с етикетирането е гадно. Особено ако по някакъв начин системата бута детето по един път, а отрязва достъп до други отбивки или от магистралата.
Не, в българско село. Аз малко набързо писах. Просто два пъти в седмицата имаше занимание с логопед, само че не индивидуално занимание, а в група. Събираха всички деца с проблеми и наведнъж:).
Взе частни учители, смени няколко броя вече. Повече задачки по математика и писане. За съжаление детето не може да обработи информацията, но тя си мисли, че това е заради неспособността дори на частните учители да го научат да решава задачи за втори клас.
Поне големият ми син е така.
Тази година ще е в 5-ти клас и просто не знам как ще се справя, най-вече заради ограничението във времето за усвояването и упражняването на дадени неща.
Отделно го има и психологическия момент, че самото дете, виждайки че не се справя като другите почва да си мисли, че е тъпо. Ако някой "любезен" учител затвърди това му мнение, губи мотивация изобщо да полага усилия.