Другият наш възможен живот

  • 97 799
  • 3 375
  •   1
Отговори
# 2 985
  • Мнения: 130
Никой не е вадил подобни заключения, за неуспешния семеен живот. Не си измисляй, моля.

Говорим си за избор. И за това, че хора има всякакви. Ти познаваш само щастливи домакини, аз само нещастни. Нито твоите са по-валидни от моите, нито обратното.

Явно аз не съм разбрала правилно думите ти
Цитат
Ако те бяха ''семейни, сериозни, заможни", светът надали щеше да има Тайната вечеря, Пиета, електричество, закона за земното притегляне, Дон Кихот и малката черна рокля.

от което се подразбира, че ако имаха семейство, нямаше да сколасат.  newsm78

А това, че ти познаваш само нещастни домакини, а аз само щастливи може да има съвсем лесно обяснение.

# 2 986
  • Мнения: 5 642
Но ще кажа кой със сигурност не е променил света: някой, който се е грижил само за собствения си имидж и задник.

Айде бегай сега да четеш малко.

# 2 987
  • Мнения: X
Таис   bouquet
Скрит текст:

С тази уговорка ,че работя в момента ,но най-приятното ми време през целия ми живот беше близо 3 и 1/2 години в къщи с детето само и след това работата по 3 дни и 4те свободни дни .В тези  дни с детето ходехме на арт работилници, на детски центрове със занимавки и приятелчета, на музикални класове , на спорт и на дълги разходки из паркове, ферми и поляни.  През 3-те работни дни идваха други няколко деца у нас и щуреехме три момиченца и моя милост събирахме къпини, жълъди ,кестени и листа за ръчна арт изложба,правехме си куклени партита  из поляните , четяхме книги до премала, обикаляхме библиотеки и магически шоута с фокуси и игри , прекарвахме дъждовните дни в игрите в  дома и в градината , карахме колела и скутери до у-ще, печехме кейкове и бисквити със събраните от нас къпини и боровинки, ходехме на спортни игри в спорния център за деца , бягахме из зелените паркове, скачахме из локви, учехме и пишехме домашните ,подготвях ги за предучилищната и т.н. А ваканциите не работех и си бяхме само двете през дните които ги прекарвахме на куклен театър, на пикник , на безплатни обиколки из музеи и детски експозиции ,на дамски чай и мини сандвичи в нашия си клуб и на много дълги следобеди с книги и приказни герои.Иначе дните у дома си минаваха в писане, четене, рисуване с всякакви бои, оцветява, реже и прави картички ,писма и книги с рисунките си, гледа детски, играе си на таблета си, четем книги, апликира , пее и свири , играе на майки и бебета, преоблича се като приказен герой, прави си палатка с одеяла и възглавници , слуша музика и танцува, реди пъзели, говорим си, разпитва ме за всичко и търсим инфо из книги и нет, помага с готвенето, подрежда си стаята, изнамираме омалели дрехи за дарения и играчки ,които вече не иска и ги събира в торбички, правим бижута и ниже мъниста , прически и се правим на доктори, зъболекари, учители и т.н. ,редим Лего , играе с куклен театър, пеем песни ,гледаме снимки и клипчета от детството й , разказвам й за какво бебе е била и за роднините й, учим език, почиваме си ,градинарства , полива цветята , плануваме какво ще правим и много други занимавки. През лятната ваканция са дългите летни дни с летните панаири, други градове, плажове, басейни, гости и барбекюта, ферми за животни, различни мероприятия като ден на спорта, ден на веселието, карнавал, ден на цветята, пролетните и летни изкарани експозиции в музеи , аква-паркове , срещи със съученичките й , лунапарк, цирк , детски организирани дни със спортове и забавления  . Уикендите с баща й сме тримата на каяка , на разходки из нови места , на вилата, на уроци по стрелба и обучение по планинарство и оправяне с компас, на дълги разходки по езера и планински кътчета , правене на къщички за птици и боядисването им ,барбекюта, миене на колата с пароструйката , каране на велосипед и дълги разговори  .
Сега работя 5 дни ,отново с деца в ДГ ,а моето е на занималня след у-ще с други учители като мен . Ми не ми харесва, изяжда ме отвътре, защото видите ли аз работя същото ,но докато не вземем ипотека ми се налага да работя на пълен ден това и детето ми да е навън с моите колеги ,но в друга градина ,защото не позволяват да сме в една и съща  с децата си.  Confused
 Тук децата по закон трябва да са в градини след у-ще до 12 годишна възраст .Работя в същата организация , но в отделна градина от нашето дете .Целите летни ваканции са там ,както и след у-ще през учебните дни от 7-6 (на у-ще са от 9 до 3 и 35 ) .
Вземем ли къщата  детската градина от къщи ще е факт и няма да се чувствам все едно ,че не правя правилното за детето ни .
Онзи ден гледах един филм "Добрият син ",където едно дете на пръв поглед имаше безгрижното детство ,което всички искаме за децата си . Живееха май през ваканцията на склона на океана в огромна уютна къща с бушуващите вълни и ветрове , с гора около тях и прекрасни условия за игра навън – дървена къщичка на високо дърво , скривалища из бараката за работа и из близката гора с прилежащи изоставени и не толкова изоставени сгради, огромна градина и малко градче наоколо. Майка му не се виждаше много наоколо и той правеше всякакви страхотии и игри.
 Коментирахме си двамата с мм колко готино му е на детето без контрол и толкова много свобода и възможности за игри ,но само докато не се поставих на мястото на живеещите там и изтръпнах . Живеем в Канада и след няколко месеца мечтата на мъжа ми е на път да се сбъдне с наистина такава къща на езеро обаче  , каяк , къща  на склона на езерото , няколко акъра земя и съседи в радиус няколко км извън градовете . Аз клоня все към китните предградията на града ,защото вместо да виждам красотата на езерото все ще мисля дали няма детето да падне там или да реши да плува ,каквато е безстрашна и все се хвърля на най- дълбокото в басейните . Дори и ако след 5 години това стане на преден план пак ще мисля същото ,ако ще да е на 10 години детето ни тогава . Кога е здравословно да спреш на виждаш опасности за детето си и да го оставиш без надзор ? Законът казва 12 -14 , но дали е така?
Гората или отдалечеността от съседите ми допада много ,но и ми носи страх,че всякакви откачалки могат да се спотайват там чакащи да грабнат детето ако не ми е пред погледа. Самата  липса на съседи ще е страхотно,но от друга страна вечер ако и него го няма примерно все ще мисля,че вятъра е мечка или неканен гост . Та безгрижното детство е много относително и трудно постижимо явно. Колкото и да търся отговора знам ,че идеална среда няма ,има само по добра или по-малкото зло при сравнение ..
Отклоних се доста, извинявам се .Важното беше ,че е хубаво да имаш избор за да правиш това ,което трябва според теб ,а не това ,което ти налагат обществото и различните хора около теб !!


. Peace

Последна редакция: пн, 06 окт 2014, 20:18 от Анонимен

# 2 988
  • Мнения: 63 377
Повече от изброените не са имали деца. Голяма част не са имали и партньори.

Никой не е вадил подобни заключения, за неуспешния семеен живот. Не си измисляй, моля.

Говорим си за избор. И за това, че хора има всякакви. Ти познаваш само щастливи домакини, аз само нещастни. Нито твоите са по-валидни от моите, нито обратното.

А колко самотни, нещастни хора с брак и деца има по света, пък да не говорим. Който си въобразява, че бракът и раждането на деца са някаква панацея против самотата и скуката, се е объркал, и то много.

Не мога да лайквам всеки пост на Таис, но все пак, +100 newsm10

# 2 989
  • София
  • Мнения: 62 595
И приносът на Кондолиза Райс е?
Малко ли е, че доста хора й знаят името?
Това да не ти е Калчо Иванов?

Много лесно могат името на всеки да научат - гръмваш някой известен или ставаш масов убиец и готово! Никой не е казал, че трябва да е с нещо хубаво, нали така!

# 2 990
  • София
  • Мнения: 4 876
И на Моника Люински доста хора ѝ знаят името. Май е по-прочута от Кондолиза.

# 2 991
  • Мнения: 5 642
Аз не мога да разбера отричането на другата противположност без значение от коя страна.

Несемейните, градящи кариера ако са щастливи и спокойни в кожата си, биха приели спокойно и с усмивка избора на семейните.

Една щастлива, спокойна семейна жена/мъж би приел/а спокойно и несемейни кариеристи.

Освен ако... по някаква причина (защо не заплаха, завист) нямаш в личния си живот някой именно такъв, който мъти водата ти.  Wink
Тогава някак яростно започваш да оплюваш породата.

Помня едно време си бях харесала един много по-малък от мен. Чувствах се заплашена от съученичките и наборките му. Тогава с голяма лекота вадех аргументи срещу "тъпите малки кифли". Мхм. Дааа. Та такива работи... Wink Wink Wink Wink Wink

# 2 992
  • София
  • Мнения: 12 374
Контеса, и друг път съм го казвала (в темата за потребителите, които са ни приятни), но и сега ще повторя: страшно си ми симпатична  Hug

Постът ти искрено ме усмихна и ми се прииска всички, които работим или пък си седим вкъщи, без значение, да сме толкова отдадени на това, което правим. Без дребнава нужда да гледаме и да критикуваме купичката на другите.

DeVa®,   bouquet

# 2 993
  • София
  • Мнения: 62 595
И какво, всички вдовици с деца с увреждания са лекари? Моля те, несериозно е!
Права си, всички са учителки

И ти, и много други говорите от високомерието на собствения си към момента осигурен и благополучен живот.
Е за този живот съм си скъсала задника от работа, докато други са броели мухите- и не е високомерие

Обаче палачинката много лесно се обръща и е добре човек да проявява малко смирение. Молете се да не ви се случват такива превратности!
Нямаш идея дори през какво съм минала, така, че остави високопарните си слова за другаде.

И смяташ, че твоето минаване е по-важно от нечие чуждо? А това с мухите е чиста проба демонстриране на високомерие - вижте ме колко съм велика! Голям праз! Всеки има своята история. Или дойде време за мерене на "през какво съ минала"?

# 2 994
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 657
Нима за вас е осмислено да си дадете малкото бебе/ дете на ясла/градина по цял ден и вие да работите същото в друга градина? Нима си струва да си продавачка / касиер в банка, рецепционист в хотел, камериерка и т.н. ,а децата под 5 да са на отглеждане другаде? Изкарването на доходи стигащи за джобни и просто ходене на работа заради самото ходене на работа ми е нещото ,което не искам да ми се случва ...
А за другия мой възможен живот мога само да спекулирам .

Има хора, които смятат, че ДГ (след 2-3 годишна възраст), ако не по принцип, то при определени условия и обстоятелства, може да е по-полезна за едно дете от стоенето сАмо у дома. Може би не по 8-10 часа, но 4-5 активни часа в ДГ (и ако прибавиш и 1-2 часа за спане ето ти 5-7 часа общо) за доста хора всъщност е доста приемлив вариант според моите впечатления - стига да могат да си го позволят.

Смятам и че повечето жени (има и изключения разбира се) имат нужда да се чувстват пълноценни и извън дома и семейство, поне след един период от време след раждането на децата (който е различен вероятно за различните жени). И проблемът не е в това, че работят нещо друго извън дома, а че работят много. Аз отдаван твърдя, че 8 часов работен ден е много. Mr. Green Засега май само някъде в Швеция има експериментален модел на 30 часова работна седмица, но иначе има професия и позиции, които дават възможност за избор на по-кратко работно време. В ДГ при нас е точно така и доста учители се възползват когато децата им са по-малки.

Последна редакция: пн, 06 окт 2014, 20:34 от ЧеКа

# 2 995
  • Мнения: 2 241
Таис   bouquet
Скрит текст:

С тази уговорка ,че работя в момента ,но най-приятното ми време през целия ми живот беше близо 3 и 1/2 години в къщи с детето само и след това работата по 3 дни и 4те свободни дни ,в които с детето ходехме на арт работилници, на детски центрове със занимавки и приятелчета, на музикални класове , на спорт и на дълги разходки из паркове, ферми и поляни.  През 3те работни дни идваха други няколко деца у нас и щуреехме три момиченца и ние 4етирите събирахме къпини, жълъди ,кестени и листа за арт изложба,правехме си куклени партита  из поляните , четяхме книги до премала, обикаляхме библиотеки и магически шоута с фокуси и игри , прекарвахме дъждовните дни в игрите в  дома и в градината , карахме колела и скутери до у-ще, печехме кейкове и бисквити със събраните от нас къпини и боровинки, ходехме на спортни игри в спорния център за деца , бягахме из зелените паркове, скачахме из локви, учехме и пишехме домашните ,подготвях ги за предучилищната и т.н. А ваканциите не работех и си бяхме само двете през дните които ги прекарвахме на куклен театър, на пикник , на безплатни обиколки из музеи и детски експозиции ,на дамски чай и мини сандвичи в нашия си клуб и на много дълги следобеди с книги и приказни герои.Иначе в писане, четене, рисуване с всякакви бои, оцветява, реже и прави картички ,писма и книги с рисунките си, гледа детски, играе си на таблета си, четем книги, апликира , пее и свири , играе на майки и бебета, преоблича се като приказен герой, прави си палатка с одеяла и възглавници , слуша музика и танцува, реди пъзели, говорим си, разпитва ме за всичко и търсим инфо из книги и нет, помага с готвенето, подрежда си стаята, изнамираме омалели дрехи за дарения и играчки ,които вече не иска и ги събира в торбички, правим бижута и ниже мъниста , прически и се правим на доктори, зъболекари, учители и т.н. ,редим Лего , играе с куклен театър, пеем песни ,гледаме снимки и клипчета от детството й , разказвам й за какво бебе е била и за роднините й, учим език, почиваме си ,градинарства , полива цветята , плануваме какво ще правим и много други занимавки. През лятната ваканция са летните панаири, други градове, плажове, басейни, гости и барбекюта, ферми за животни, различни мероприятия като ден на спорта, ден на веселието, карнавал, ден на цветята, пролетните и летни изкарани експозиции в музеи , аква-паркове , срещи със съученичките й , лунапарк, цирк , детски организирани дни със спортове и забавления  . Уикендите с баща й на каяка , на разходки из нови места , на вилата, на уроци по стрелба и обучение по планинарство и оправяне с компас, на дълги разходки по езера и планински кътчета , правене на къщички за птици и боядисването им ,барбекюта, миене на колата с пароструйката , каране на велосипед и дълги разговори  .
Сега работя 5 дни ,отново с деца в ДГ ,а моето е на занималня след у-ще с други учители като мен . Ми не ми харесва, изяжда ме отвътре, защото видите ли аз работя същото ,но докато не вземем ипотека ми се налага да работя на пълен ден това и детето ми да е навън с моите колеги ,но в друга градина ,защото не позволяват да сме в една и съща  с децата си.  Confused Тук децата по закон трябва да са в градини след у-ще до 12 годишна възраст .Работя в същата организация , но в отделна градина от нашето дете .Целите летни ваканции са там ,както и след у-ще през учебните дни от 7-6 (на у-ще са от 9 до 3 и 35 ) .
Вземем ли къщата  детската градина от къщи ще е факт и няма да се чувствам все едно ,че не правя правилното за детето ни .
Онзи ден гледах един филм "Добрият син ",където едно дете на пръв поглед имаше безгрижното детство ,което всички искаме за децата си . Живееха май през ваканцията на склона на океана в огромна уютна къща с бушуващите вълни и ветрове , с гора около тях и прекрасни условия за игра навън – дървена къщичка на високо дърво , скривалища из бараката за работа и из близката гора с прилежащи изоставени и не толкова изоставени сгради, огромна градина и малко градче наоколо. Майка му не се виждаше много наоколо и той правеше всякакви страхотии и игри.
 Коментирахме си двамата с мм колко готино му е на детето без контрол и толкова много свобода и възможности за игри ,но само докато не се поставих на мястото на живеещите там и изтръпнах . Заминаваме за Канада след няколко месеца и мечтата на мъжа мм е наистина такава къща на езеро обаче  , каяк , къща  на склона на езерото , няколко акъра земя и съседи в радиус няколко км извън градовете . Аз клоня все към китните предградията на града ,защото вместо да виждам красотата на езерото все ще мисля дали няма детето да падне там или да реши да плува ,каквато е безстрашна и все се хвърля на най- дълбокото в басейните . Дори и ако след 5 години това стане на преден план пак ще мисля същото ,ако ще да е на 10 години детето ни тогава . Кога е здравословно да спреш на виждаш опасности за детето си и да го оставиш без надзор ? Законът казва 12 -14 , но дали е така?
Гората или отдалечеността от съседите ми допада много ,но и ми носи страх,че всякакви откачалки могат да се спотайват там чакащи да грабнат детето ако не ми е пред погледа. Самата  липса на съседи ще е страхотно,но от друга страна вечер ако и него го няма примерно все ще мисля,че вятъра е мечка или неканен гост . Та безгрижното детство е много относително и трудно постижимо явно. Колкото и да търся отговора знам ,че идеална среда няма ,има само по добра или по-малкото зло при сравнение ..
Отклоних се доста, извинявам се .Важното беше ,че е хубаво да имаш избор за да правиш това ,което трябва според теб ,а не това ,което ти налагат обществото и различните хора около теб !!


. Peace


Много те харесвам, но няма как да не те попитам, какво ще правиш, когато детето почне да търси повече компанията на другите деца ?
Защото тези моменти, които прекарвате заедно са много ползотворни, но все пак отминават и тогава човек обикновено търси нещо с което да запълни времето си, а за много хора това е работата.

# 2 996
  • Мнения: 130
Бах - 20 деца, щастлив брак
Рембрандт - 1 дете оцеляло, имал е повече; два щастливи брака (първата му жена умира)
Моцарт - 6 деца, щастлив брак
Айнщайн - две деца от първата му жена Милева, която впрочем сама по себе си е гений
Бетовен - има една незаконна дъщеря
Едгар Алън По - не просто е бил женен, а посветен на жена си и нейното заболяване и смърт оцветява цялото му творчество
Шуман - щастлив брак, много деца, жена му има голямо значение за признаването на творчеството му
Дарвин - шастлив брак, 10 деца
Пастьор - щастлив брак, 5 деца
Пушкин - влюбен в жена си, заради нея го убиват, 4 деца
...
Трябва да се отчете и този момент, че много талантливи хора са умирали твърде млади, за да са женени и с деца.

Разбира се, има и много такива без деца и без семейства, но в никакъв случай не е правило. Simple Smile

 

# 2 997
  • Мнения: X
Таис ,чувствата ни са взаимни  Hug Благодаря ти .  bouquet
Чека знам ,че има такива родители ,но аз не съм от тях .И нашето дете ходеше по два непълни дни на Монтесори градина от 3 и 1/2 до 4 и 1/4 от когато официално тръгват на у-ще в Англия. След това те си ходеха на у-ще ,аз си оправях нещата и след края на учебния ден в работните ми дни си ги вземах трите грации една по една от различните у-ща и играехме в парка , у дома ,вечеря и време за мама и гуш. Бях доста по свободна тогава, защото в моите си 4 свободни дни детето беше на у-ще от 9-3 и 30 .Имаше време за всичко ,а ваканциите бяхме заедно постоянно .
Не знам ,но откакто съм майка наистина смятам ,че моята най-важна роля е да съм именно майка и детето ми да не е по институции повече отколкото се налага. Ако бях сингъл мома или само гаджосана  може би бих мислила по другояче за децата в яслите и ДГ,но надали ,а и не съм и не искам да бъда .
И аз мисля ,че 8 и 1/2 часа работа са ми много и то по 5 дни ,но такава е действителността . Въпреки ,че и аз работя в ДГ ,смяната ми е от 8 до 4 и 30 с час обедна почивка . Но да не забравяме ,че Може и по лошо да е -да сме на работа по 12 часа. Не е като да не съм го правила ,но бях млада и свободна Simple SmileПък можех и да си отспя уикендите  безгрижно Flutter
Слънце и Луна , засега още иска да прекарва време с мен .Все още е на 6 . Но чакам с нетърпение и момента да сме по свободни с мъжа ми и да се отдадем и на хобитата си и на пътувания когато тя е по-голяма и може и иска да е сама.
Работата ми държа да е такава докато порасне , защото ми позволява да се я наглеждам повече , да се прибере с уч. автобус у дома и да си напише домашното и да знам къде е докато е още малка .А иначе след това с друго смятам да се занимавам ,което е свързано с бизнеса на мъжа ми .Не изключвам и възможността да уча още нещо ново ,което позволява по малко работни часове и повече доходи . Обсъждаме го от няколко години  Peace
Важното е да сме добре ,здрави и да имаме избора да изберем кое ни се иска да правим ,а не кое трябва   Peace

Последна редакция: пн, 06 окт 2014, 20:45 от Анонимен

# 2 998
  • София
  • Мнения: 12 374
Никой не е казал, че е правило. Защо постоянно изкривяваш темата? Тези, които дадох като списък са повечето без деца и без семейства, тези, които ти даваш са с деца. Точно както и моментът с различните домакини, които аз и ти познаваме.

Толкова ли е трудно за една жена, която си седи вкъщи и гледа деца да проумее, че има друга една жена, която няма нужда да гледа деца и да върти дом за да е щастлива? Ей това не го разбирам.

# 2 999
  • Мнения: 130
Толкова ли е трудно за една жена, която си седи вкъщи и гледа деца да проумее, че има друга една жена, която няма нужда да гледа деца и да върти дом за да е щастлива? Ей това не го разбирам.

Това предполагам е към всички, не към мен.  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт