След колко време дойде предложението за брак и как?

  • 36 457
  • 99
  •   1
Отговори
# 30
  • Gotham City
  • Мнения: 6 788
Хора, не се тормозете за брака. Опитайте се да си го избиете от главата, да не е фикс идея. Да, аз също нямам брак с моя мъж, е ние и не сме от толкова време заедно, но като цяло историята ни е интересна и 6 месеца след като се видяхме официално и след като започна връзката ни, аз си събрах багажа и се преместих в Пловдив, намерихме си квартира и се разбираме повече от чудесно! Не се караме, просто ту единия прави компромис, ту другия, само да е мир, грижи се за мен, както и аз за него, чак (колкото и аз да исках брак) започвам да си мисля, че един брак може и да провали нещата помежду ни, не една и две двойки са били с влошени  отношения след заветното "ДА" .
Иначе сме говорили на темата, при нас проблема са паричките, всички знаят на какви суми излиза една сватба, просто не можем да си го позволим, но и честно, някак вече не държа на това, разбира се, кое момиченце не е мечтало един ден да се види в бяла рокля и с красив воал, тя да е най-красивата и център на внимание, но просто вече не държа толкова на това. Дори баща  ми наскоро направи подмятане, че то се е видяло, че сватба няма да има  ooooh!
Сега най-важното, което искам е да си имаме детенце, само че и тук въпроса опира до пари, до колкото знам трябва да имам година трудов стаж преди да мога да взимам обезщетение за майчинство, нали?  (не съм сигурна дали така се казваше)

# 31
  • Мнения: 1 235
Това е много тънък момент.
След 4 години заедно с ММ заговорих за брак вече по-сериозно. Но всичко се отлагаше за неопределен период от време. При всеки удобен момент му натвърдвах, но уви. И аз съм романтичка и исках да стане както си му е реда. Но той като че ли не осъзнаваше колко го исках, а освен това имало време.
Еми, накрая забременях! И предложението най-после дойде. А въобще не го очаквах.
Успех ти желая, все пак не сте на по 40.

# 32
  • Свищов
  • Мнения: 997
krem4et0 не е в това, нали казах, че и ние така се запознахме преди 11 години, но от 7 сме женени  Peace

Аз по-скоро в кръга на шегата го написах.
 
Awesome user name, вие си имате обективна причина. Ние можем да си позволим сватба, особено във вариантите, които са допустими и за двамата. Нито имаме кой знае колко близки, на чието присъствие държим, нито голям приятелски кръг, нито аз самата искам трополия със 100 човека. По-скоро ме тормози чисто романтичната страна на въпроса - че той не ме е пожелал с красиви думи и романтичен жест, че не е заявил пред мен и пред най-близките ни своите чувства, че аз самата се чувствам недостатъчно жена, недостатъчно обичана и недостатъчно желана заради тези липси. Тормозя се от неща от типа: тези се запознаха преди месец и вече са сгодени...значи той е по-влюбен, тя е по-желана от мен, той е по-сигурен в чувствата си, отколкото ние дето сума ти години живеем заедно, делим всичко и сме си най-близки в света. Може би страдам и от известни комплекси на любовния фронт още от тийн годините, а неговото поведение хич не ми помага да се справя с тях, а все повече ги задълбочава.

Не знам...вече ми омръзна да говоря за това, да спорим, да се чувствам наранена. Предпочитам да замълча и да не го мисля.

П.С. Осигурителният ти стаж трябва да е 18 непрекъснати месеца, ако искаш да вземаш пълното полагаемо ти се обезщетение. Аз също трупам стаж, след като годините ми в докторантура не ми се зачитат като никакъв стаж.

# 33
  • Мнения: 1 243
Заживяхме заедно на 6-тия месец след началото на връзката ни (дотогава аз живеех в чужбина) и ми предложи още 6 месеца след това, т.е. на първата ни символична годишнина. Бях страхотно изненадана, мисля че първо казах нещо като "Ти си луд!" Embarassed, съгласих се, разбира се, и получих пръстен.

Така или иначе, всички тези събития се развиха преди почти 7 години и още не сме женени. Имаме детенце на 4 и никога не сме се разделяли. Не успяхме да стигнем до концепция за това каква трябва да бъде сватбата ни, как трябва да изглежда това събитие и защо е важно за нас и така и не го направихме. Понякога става дума за това, но откривам, че продължаваме да нямаме добра обща идея и не искам да настоявам.

И аз мисля, че бракът не трябва да става на сила. Ако да останете заедно без брак е неприемлив компромис за теб, по-добре потърси друга възможност, защото накрая или ти, или той, или и двамата ще се чувствате прецакани.

# 34
  • Мнения: 57
аз не знам дали бих могла да преглътна такова нещо. според мен годините да минават и един мъж да знае, че приятелката му мечтае за брак, а той да си трайка, това е чист мъжки егоизъм.

и scaramouche е права - не бива да става насила.

# 35
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Съвсем в началото, около третия месец от началото на връзката ни. Намеренията и чувствата ми бяха изключително силни и сериозни, но последното нещо в главата ми беше брак. Заживяхме самостоятелно веднага и така през годините още няколко пъти, докато на седмата година не каза директно - тази година се женим и аз отговорих добре... Grinning Няколко месеца по-късно ми предложи "официално" и след два месеца беше сватбата, въпреки, че и такава не влизаше в моите планове. Изобщо никога не съм мислила да се омъжа и тази ми нагласа не е имала нищо общо с чувствата ми или по някаква причина да е била свързана с мъжът ми. Никога не съм правила връзка между тези неща и за мен лично това не може да бъде доказателство за нищо, защото всеки носи своите усещане и нагласа, които често са свързани основно с определено отношение нямащо връзка с човека отсреща.  Разбира се моментът е уникално емоционален и пр., но както и при други въпроси възникват разминавания, решение и избор в такъв случай правиш за себе си.

# 36
  • Свищов
  • Мнения: 997
аз не знам дали бих могла да преглътна такова нещо. според мен годините да минават и един мъж да знае, че приятелката му мечтае за брак, а той да си трайка, това е чист мъжки егоизъм.

и scaramouche е права - не бива да става насила.
Не мисля, че е от егоизъм. Просто както аз правя компромис с безбрачието, така и за него би било въпрос на компромис това да се оженим. А и хората, които обичат преглъщат къде-къде по-сериозни неща като изневери, лъжи, побоища и т.н. В случая съм приела, че това е един от необходимите компромиси да живеем добре. Да, мъчи ме, да гадно ми е, но за кратко. Мога и с месеци да не се сещам и да не го мисля. Вече и съумявам да се шегувам със ситуацията. В крайна сметка идеално никъде няма. Това да ни е проблемът. Свикнах с него  Simple Smile

scaramouche, кое е по-прецакващо - да живееш с чудесен мъж, но при така разглежданите в темата обстоятелства, или да се разделиш със същия този мъж, който обичаш и на който си посветила n на брой години, без гаранция, че някога ще срещнеш някой, с който да споделяте подобни чувства и отношения, защото той не иска брак? Питам честно, защото за мен това е основната дилема.

Авторката би ли дала малко повече разяснения за конкретиката на техните взаимоотношения? Имало ли е разговори и в каква насока са били?

Последна редакция: нд, 21 сеп 2014, 16:56 от krem4et0

# 37
  • Мнения: 114
 Запознахме се преди почти осем години.....седем месеца след официалния старт на връзката ни заживяхме заедно. Брака дойде по моя инициатива след близо 7 години имахме пари и възможност. Много исках да се омъжа заради момичешката суета рокля специален ден заради емоцията. Бях казала, че няма да се омъжа защото съм бременна примерно намирам го за глупаво/ мое виждане не искам да засегна никого  Peace / След брака нищо не се промени особено освен, че се появи дребната. Лично аз съм ЗА това хората да сключват брак /стига да имат възможност чисто финансова/ мисля, че няма жена която да не си мечтае за този ден. Също така смятам, че жените също вече трябва да са по открити по темата за брака и да не чакат мъжете, защото след по дълъг период на съжителство принципно няма голямо значение за мъжа дали ще има халка или не.   bouquet

# 38
  • Мнения: 590
krem4et0, по това, как описваш нещата, мисля, че имаш много трезва и ясна преценка за ситуацията. Стискам ти от сърце палци да се случи най-доброто за твоя живот и за твоето щастие!

# 39
  • Свищов
  • Мнения: 997
Благодаря   bouquet. Аз и така си се чувствам достатъчно добре и щастлива.

# 40
  • Мнения: 1 243

scaramouche, кое е по-прецакващо - да живееш с чудесен мъж, но при така разглежданите в темата обстоятелства, или да се разделиш със същия този мъж, който обичаш и на който си посветила n на брой години, без гаранция, че някога ще срещнеш някой, с който да споделяте подобни чувства и отношения, защото той не иска брак? Питам честно, защото за мен това е основната дилема.


кремче, мисля, че за всеки човек нещата, с които може да се примири и да живее и тези, с които не би могъл да се примири, са различни. Компромисите имат различни измерения за мен и за теб - аз напр. съм си ок да живея без брак, но не бих се съгласила да бъда с мъж, който е категоричен в това, че не иска деца. За друг обаче може да е точно обратното. Това, което имам предвид е, че трябва да си дадеш ясна сметка за това с какво можеш и с какво не можеш да живееш, защото времето минава и в един момент може твоята непримиримост да застане между теб и иначе чудесния мъж, да се почувстваш прецакана и без друга възможност, да ги обвиняваш и това да скапе отношенията ви. Същото важи и за него, разбира се, ако се обвърже с брак без да го иска наистина той ще започне да се чувства прецакан и без изход...

# 41
  • Свищов
  • Мнения: 997
Аз също не бих живяла и не бих се обвързала с мъж, който не иска деца. Това е 100 пъти по-сериозно от брака и там компромиси не бива да се правят, ако има разминаване във вижданията. Имам си и други неща, с които не бих направила компромис като се почне от най-дребните като мустаци, през пушене,  до алкохолизъм, агресия и изневяра.

Мислех, че и с бракът няма до мога да се примиря, но в личната ми класация на нетърпимост стои даже по-ниско от мустаците Grinning

# 42
  • Мнения: 122
След дългото чакане, накрая оака и предложението. е, приех, но не беше нищо оригинално, да не кажа, че беше и по-зле отколкото съм си го представяла. Той не е особено изобретателен, но е добър човек и сме заедно от цяла вечност. Не мога да си представя живота си без него и в същото време се надявам, че някой ден ще срещна човека, който ще ми направи най-романтично предложение и не само....

# 43
  • Мнения: 7 081
Запознахме се март, юни се премести при мен, юли забременях (желано, не инцидентн), предложи ми официално с пръстен през септември - почти 6 месеца от запознаването.
Оженихме се почти година след като се роди бебето, значи 2 години без 3 дни от запознаването.
Още от началото обаче някъде в първите срещи, още докато не живеехме заедно и освен срещите, прекарвахме по 3 часа на телефона преди да заспим, стана ясно, че и двамата сме за брака и държим все някога да се оженим за партньора си. Peace

# 44
  • Мнения: 79
моя близка приятелка имаше подобен случай мъжа и не искаше брак ,деца уж искаше, всичко продължи  9 години  #Crazy ,без брак и без деца и сега вече си има друг мъж ,омъжена е и има бебе, въпросния мъж деца иска ли да има

Общи условия

Активация на акаунт