След колко време дойде предложението за брак и как?

  • 36 441
  • 99
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 118
Кремче, честито  smile3501 Това е страхотна новина. Няма значение как ти е предложил, винаги ще си го спомняш с едно невероятно чувство, това е личен момент. А за фамилията щом се чудиш винаги можеш да си с две. Аз съм с две фамилии. В работата си ползвам моята фамилия. Даже доста често я ползвам моята. Но наистина е добре като ще сте семейство да носиш и неговата фамилия. Все пак и с бъдещите ви деца да сте с еднаква фамилия а не да се чудят ти каква си на децата... Пожелавам ти прекрасна сватба каквато си решите, малка или голяма! В днешно време всеки може да си прави както иска зависимо от желанието и парите разбира се! Още веднъж Честитооо Peace  bouquet

# 91
  • Мнения: 4 864
Аз,колкото и да съм свикнала с моята си фамилия съм по-склонна да си я сменя. Все пак вече ще съм жена на мъжа си Simple Smile Пък все някога ще свикна,че ще съм с нова фамилия. Като бях малка исках да съм с тире, но вече няма такова желание.

# 92
  • Мнения: 171
И аз преди си мислех за тире, но мъжа ми категорично каза или съм с неговата фамилия или съм си мойта, като ще съм му жена. И е така

# 93
  • Свищов
  • Мнения: 997
Е то аз ще съм жена на мъжа си, ама и той ще е мъж на жена си. Като цяло малко тия патриархални неща като вземане на фамилия на мъжа, презиме и фамилия на децата - пак на мъжа и т.н. не ги харесвам. И докато за първото законът позволява той да вземе моята фамилия, то за второто няма как при припознато дете. А за мен е много несправедливо. С тире не ми допада особено, но пък в моята среда (научната) е често срещано.

# 94
  • Мнения: 7 080
Аз съм с -. Хората обаче зачитат предимно неговата фамилия, макар че аз навсякъде се подписвам с двете, а където е възможно и само с моята  Joy

# 95
  • Мнения: 18
Аз самата не желаех да се обвързвам толкова сериозно, че да се стигне до брак, но срещнах любовта. Помня, че бяхме на ресторант, за да празнуваме рождения ми ден. Тогава той ми каза: "Хайде да се оженим", личеше си, че решението му беше спонтанно. Аз се съгласих сепната и щом се навечеряхме ме изпрати до вкъщи. След няколко часа ме събуди вик. Беше късно, три през ноща. Наведох се през прозореца и го видях-подгизнал от дъжда, а в ръката си носеше пръстен и крещеше " Антония ще се омъжиш ли за мен?" Съседите станаха и макар да бе късно, бяха доволни и ръкопляскаха. Беше наистина странно, но мъжа ми е непридвидим. Simple Smile

# 96
  • Мнения: 311
Аз самата не желаех да се обвързвам толкова сериозно, че да се стигне до брак, но срещнах любовта. Помня, че бяхме на ресторант, за да празнуваме рождения ми ден. Тогава той ми каза: "Хайде да се оженим", личеше си, че решението му беше спонтанно. Аз се съгласих сепната и щом се навечеряхме ме изпрати до вкъщи. След няколко часа ме събуди вик. Беше късно, три през ноща. Наведох се през прозореца и го видях-подгизнал от дъжда, а в ръката си носеше пръстен и крещеше " Антония ще се омъжиш ли за мен?" Съседите станаха и макар да бе късно, бяха доволни и ръкопляскаха. Беше наистина странно, но мъжа ми е непридвидим. Simple Smile
Оооо колко милоооо. Направо ми се насълзиха очите  Hug
Моя мъж го е страх от подписа  Grinning Grinning Grinning

# 97
  • Мнения: 979
Предложението за брак дойде след 4 години ,а сватбата е в събота - точно 7 години откакто се познаваме ! Точно , когато се отказах напълно от идеята за бяла рокля той юрна нещата по организацията. Но при нас има и друго . Пред година и половина се роди дъщеричката ни . Мм винаги е вярвал ,че ще има дъщеря и ще присъства на сватбата на родителите си . Нещо като мечта му беше. Аз лична не съм толкова за подписа ,колкото исках да изпитам самата емоция около организацията и самият ден.
Според мен , когато един мъж наистина иска да те направи своя съпруга ще те . Относно тази тема съм говорила т други мъже. Това е сериозна стъпка за тях и трябва бая време и обмисляне . Не са романтични като нас.

# 98
  • Мнения: 85
Предложението бе преди месец - 2 години и половина, откакто сме заедно. Предложих му да отидем на нос Калиакра, понеже той не беше ходил там. Когато наближавахме се пошегувах с него и му казах "Хайде де, не ми ли взе пръстен? Много мъже предлагат брак на половинките си на това романтично място" и се засмях на изказването ми, защото той е много притеснителен и знаех, че никога не би ми предложил брак на публично място. Той само смотолеви "Ооо, така ли, не знаех". Поразходихме се, полюбувахме се на красотата и тогава ми предложи на носа. Беше уникално изживяване, имаше много сълзи от моя страна, а той милия като ме видя така шашната и цялата в сълзи се зарадва още повече и питаше "Ама наистина ли не знаеше? Ама никой не ти каза, така ли?" Помислил си е, че някой от приятелите му ми е казал, заради изказването ми за това дали не ми е взел пръстен, но си беше чисто съвпадение. По принцип съм изключително приказлива, но тогава за първи път през живота си останах без думи.  Simple Smile

# 99
  • Мнения: 4 864
Така като ви слушам..май само на моето предложение е нямало сълзи от моя страна  Rolling Eyes Но аз просто знаех от преди това и си поплаках ,когато разбрах. Просто в момента на предложението бях толкова притеснена,че не знаех как да реагирам..

Много хубави разкази имате всички! Желая ви дълъг и щастлив семеен живот!! Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт