След колко време дойде предложението за брак и как?

Калина, честото и на теб! Пожелавам ти приятна подготовка и само положителни емоции! 

Аз да споделя, че точно когато започнах да си мисля сериозно за нашето общо бъдеще, да инвестирам всичките си усилия и да мечтая... се наложи да се разделим. Събрах си нещата много бързо и си отидох от дом, който бях приела за свой и го обичах... Не ми е тежко и не плача, защото си давам сметка, че не мога да променя нищо и че може би е за добро. Но се чувствам много глупаво. Така че, момичета- преди да мислите за тези неща, мислете за себе си, гарантирайте собствената си обезпеченост и самостоятелност и дори и да ви обещават какво ли не, знайте, че утре могат да се откажат от думите си, такива са хората. Единственото, което ми дава сили и ме мотивира да преживея нещата толкова лесно, е моята самостоятелност и относителна финансова стабилност, която един 25-годишен човек може да има. Не съм материалистка, но сега определено осъзнавам, че ми е много по-лесно, отколкото би ми било при други обстоятелства.

Разбирам доброто чувство с което пишеш този тъжен пост , но темата няма общо с финансова стабилност или самостоятелност , едното не пречи на другото.

Темата е "След колко време дойде предложението за брак". Пиша тук, защото следя темата, имам мнение преди това по нея и отговарям на въпроса- предложение може и изобщо да не дойде. А вместо това да се наложи да напуснеш дома си и да си търсиш ново място под слънцето- за което определено ще си по-подготвен, ако имащ самостоятелност, далеч не става въпрос само за финансова такава. 

Връщам темата в началото, защото ми е интересно вие как смятате и взех поста на krem4eto за пример. За мен лично не е проблем съвместното съжителство без брак, дори го смятам за задължително преди човек да вземе други важни решения с половинката си за общо бъдеще. Но например според мен е добре двама души да са официално заедно и пред закона, ако искат да имат дете. И ми е интересно в случаи като този на krem4eto ако тя иска дете в законно семейство, а мъжът й не иска да се женят....? Връзката остава така, непроменена? Или тя се съгласява да роди без брак? Интересно ми е в тези случаи мъжът или жената би бил по-склонен на компромис.

Ами по-скоро и двамата. Поне при нас така стана. Той беше против брака, а аз - твърдо за. Точно когато най-много спорехме кой ще отстъпи, аз забременях (не нарочно ) и проблема се реши. Сгодихме се, като в крайна сметка решихме да почакаме със сватбата с 2-3 годинки. И вълкът сит и агнето цяло.   ч

+1.
Ние сме заедно от 11 години и не е имало предложение. 

Моят бъдещ мъж пък все ми е повтарял,че за него това е някаква формалност и не държи толкова на брака. И аз се бях примирила, но в един момент явно узря и се престраши. Може би е решил,че след загуба на едно дете, преборване на рак и какво ли още не сме силни  и ще е хубаво да станем едно. Той започнах да обсъжда с две двойки, наши много близки къде и кога да е предложението. Започна да ми прави намеци и аз малко по малко усетих на къде отиват нещата. Но за жалост всичките му планове се проваляха. И се бяхме разбрали със същите тези приятели да отидем на вилата на родителите ми да хапнем,да пийнем. И в деня, в който трябваше да отидем бях на маникюр, понеже бях подочула от него,че в този ден ще ми предложи помолих маникюристката да напише едно "Да" на пръста, на който се слага годежния пръстен.За да го скрия сложих една лепенка отгоре. Натоварихме се с едни от приятелите ни и майка ми в моята кола и тръгнахме. Но на средата на пътя се изгубихме и много се изнервих. Как да е,стигнахме до селото, в което трябва и какво да видя- на пътя за вилата мостчето, което по принцип трябва да е там беше залято с вода, така че с колите не можем да минем. Звъня на татко и той идва, натоварва ни на джипа си (стар руски джип,червен) и ни извози на 2 курса Още със слизането ми от джипа едната ми приятелка ми извика да се разходим,като си мисля,че иска да ме разсея,докато подготвят някаква изненада мъжете. Връщаме се, нищо особено не се случва... Седнахме на обяд, всички тихо ядем (защото всички знаем какво предстои ама си траем),никой нищо не казва. Наядохме се и пак тръгнахме по интереси. И както с едната приятелка си говорим се появява моя възлюбен,облечен в панталон и с риза и ме дръпна на страни и почна да ми чете сонет на Шекспир (ние сме театрални хора и имаме близка среща с Шекспир ),от който аз нищо не разбрах. И в един миг падна на коляно и зададе ОНЗИ въпрос . Аз само махнах лепенката от пръста, сам да си прочете отговора и нищо не казвам. Пълно мълчание...Целувки, прегръдки, смях. И като се засрамихме и двамата.  Сигурно 4 часа 1 дума не си казахме. И по едно време той ми каза: аз не разбрах сега, ти да ли каза или ...? И аз: е,не видя ли,че съм ти написала отговора на пръста. И той чак тогава зацепи и каза: "оооо,ама ти си знаела".
На другия ден беше именният ми ден и беше толкова хубаво,защото приемах поздравления и честитки за двата повода.
Оценявам всичко,което направи,и че се "престраши". Та,след 7 години моят мъж се престраши

Извинете,стана малко дълго ама..Това е съкратената версия

Беше готино, Карола, само дето е останал разочарован, че си знаела.

Наистина си беше разочарован малко. Но той не може да пази тайни от мен, и обратното. Просто сам си се издава После беше сладко като ми обяснява цялата предистория- как ходил в едни от приятелите да пита девойката какъв пръстен да купи и дали този, който е купил е хубав, другите как се развълнували като им казал. Колко обмислял кога и къде да е. Беше много мило колко се е постарал. Но той всичко така си изпипва  Той мислеше,че тази година ще се женим, но аз рекох и отсекох, че ще е другата година лятото

Моето предложение беше много красиво. На неговия 30ти рожден ден,  като той предваригелно цяла седмица е записвал видео филм как избира пръстен,  как готви рожденния ден и изненадата,  как обяснява какво съм за него...и на рожденния ден по едно време го пуснаха на видео стена,  като той през това време беше изчезнал....накрая на филмчето се появи облякан в костюм, падна на колене и ме попита дали искам да се омъжа за него.

KaRoLa, penny2208, честито за вашите предложения. Много са романтични. Браво на вашите мъже. 
Пожелавам ви много любов и приказни сватби. 

Благодаря. Иначе дойде сред 3 години

Момичета страхотни и романтични предложения сте имали. Моето само по себе си не беше но като си спомням някак романтично ми е. Относно на "Унгарската принцеса" коментара, съм на мнение, че преди брака задължително трябва живеене заедно известен период. Но в момента в който дойде бебето и даже преди това смятам, че задължително трябва брак. Не съм съгласна с някакви странни виждания как нямало значение и тем подобни. Определено като има брак се усеща разлика от това да се живее на семейни начала. Същото така знам други факти, като например: Ако не дай Боже с мъжа стане нещо и той почине, след като има брак детето ще получава пенсия до 18 год. възраст, което все пак е някакви подпомагане. А като няма брак майката се води самотна майка и нищо няма да получи. Просто законите в България не са променяни. Никой не кара да се правят тежки сватби. Бях кума на приятелка с 15 души. Имам позната, която сключи брак само с 2 свидетели и родителите им не знаеха и хората си родиха дете. Винаги това съм си мислела, мъжът щом не предлага брак значи не смята половинката си за достойна да носи неговата фамилия, както и обратното. Жената не смята фамилията на мъжа си за достойна за нея. Едно време майка ми и баща ми са с еднакви фамили, и като се женят майка ми му казва, че няма да приеме фамилията му защото са еднакви. Все пак излишна бюрокращина. Но баща ми НЕ катогоричен, че трябва да си пише, че тя взима неговата фамилия въпреки, че са еднакви. Просто едно време хората са имали принципи, морал и са държали на много неща за разлика от сега. Мъжът ми ги нарича "туристи", един ден на един курорт, прави бебе на другия ден не се кефи вече и отива на друг курорт и там докато го кефи. Няма задължения, няма нищо!
Стана дълго ама това е от темите, които може много да се дискутира. Но тези дето не се женят, не знаят какви емоции изпускат като се почне с предложението и останалите неща! Моето официално предложение дойде след 1г и 6м., неофициално на втората ни среща!

С известно закъснение да споделя, че преди повече от месец получих Предложението. Беше сутринта на рождения ми ден. Аз още сънена, а той на коляно в хола. Каза, че е решил от известно време, но е чакал този специален за мен ден. Супер тривиално и супер романтично, защото вече не очаквах да се случи. Бяхме планували вечеря в хубав ресторант, но не издържал до тогава. Даже пръстена ми е сребърен, защото не нося злато.

Винаги съм си представяла този момент по-така, но разбрах, че няма значение. За мен думите, жестът и най-вече МЪЖЪТ са най-важното. Та след 10 години и 9 месеца връзка и почти 5 години съвместно съжителство се случи предложението. Сватбата вероятно ще е догодина - просто позакъсня за пролетно-лятната зелена сватба, която искам, а и на есен имам огромна служебна натовареност. Но не съжалявам. Въпреки многото време, в което сме заедно, винаги съм искала и по-продължителен годеж. Наслаждавам се на настоящето.

Още се чудя дали да вземам неговата фамилия. Той каза аз да си реша. Хем ми се иска, хем ще ми е странно - за 30 години съм си свикнала с моята, а и служебно основно се обръщат към мен по фамилия. Даже не знам дали ще се обърна на новата. От друга страна искам да имам еднаква фамилия с този на бъдещите си деца. е имам време да го реша.